Когато бях малък, баба ми ме мъкнеше навсякъде със себе си. За какво й бях нужен, аз тях толкова малък, но тя все повтаряше, че жена ми, един ден Мъж щяла да води.

Това не го разбирах особено. Не, че се съмнявах, че жена ми един ден – “Мъж ще води”, но не ми беше особено ясно, как точно ще стане това да се оженя – спомням си, че все отлагах решаването на този въпрос за малко по-нататък.

Водеше ме баба ми със себе си, за да й помагам за високото кр...

Баба ми ме мъкнеше по гробища от много малък.

Искам-неискам, влачеше ме тя със себе си в прахоляка, по автобусите и сред бабите с пластмасови кофи, тесли, увити в хартия, и разни стъклени шишета в платнени чанти, наричани “пласи”.

Автобусната спирка бе току пред къщата ни.

Един от първите ми спомени е, как заедно с бабите обсъждаме разгорещено – ще има ли автобусът ремарке или няма да има. Много по-късно научих, какво е това “ремарке” – тогава вече...

* * *

Да се завърнеш в тъщината къща,
когато утрото с петел пристига
и дебне вещицата дърта
докато жена ти спи завита
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да пристъпиш в двора - 
мил гостенин очакван със топора.

Да те пресрещне старата по нощница
и сложил чело на стената бяла,
да чувстваш на тила си остър поглед
и тъпо да повтаряш: Боже, мале...