На тъщата (по Д.Дебелянов)

* * *


Да се завърнеш в тъщината къща,
когато утрото с петел пристига
и дебне вещицата дърта
докато жена ти спи завита
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да пристъпиш в двора - 
мил гостенин очакван със топора.


Да те пресрещне старата по нощница
и сложил чело на стената бяла,
да чувстваш на тила си остър поглед
и тъпо да повтаряш: Боже, мале...
Залитайки към кухнята позната,
помитайки саксии и панери,
да слушаш злъчни думи в тъмнината,
впил двоен поглед в стария килим:
аз дойдох да положа морно канче,
а ме напада стар въмпир...


О, скрити вопли на заврян нещастник,
напразно спомнил младини!