Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Танцуват локви
акомпанира им дъжд.
Цъфнаха миди.
***
Резенче слънце
фин ароматът – чаен,
презимувай ме.
Лястовичи дъжд
в залезното кадифе
нестроен акорд.
Неми дувари.
Ниже птици есента.
Кашля коминът.
Луничава есен
дълбае небесни щори.
Реша слънце.
Капят салкъми.
В олекнали лозници
песен на джибри.
Скъсявам мисли.
Пътеки до сърцето
тъга закърпват.
Покана за
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ
С НАЦИОНАЛНО УЧАСТИЕ
ПО СЛУЧАЙ 130 г. ПУВ
в България на тема:
"Класики и иновации в предучилищната педагогическа практика"
Уважаеми колеги, на 29.03.2012г и 30.03.2012 г. в гр. Асеновград ще се проведе ЮБИЛЕЙНА НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ С НАЦИОНАЛНО УЧАСТИЕ ПО СЛУЧАЙ 130 г. ПУВ В БЪЛГАРИЯ И 50-СЕТ ГОДИНИ ЦДГ "НИКОЛА ВАПЦАРОВ".
Сънливи сенки,
наздрачено тихо…
душата ми е извор
неотпит,
неслучени
пендарите от дни
тежат
навътре
зад очите .
Кошута съм.
С душата си те искам
нестинарската,
оная -
дето в кърпа я привързах
и ти я дадох
да я къташ в пояса,
и да не ме показваш,
додето
вода мълчана
в шепи не отпием
оттатък прищъпулника
на извора,
а после да ме носиш до ...
Реди по калдъръма злато
изгревът,
трептят
въздушни въпросителни.
Наперушинени
накацалите гълъби
танцуват
туист
по парапета на съседа.
Краката им са розови…
С мирис на кафе
и прясно
недопушена цигара
прозорецът
откашля облаци.
Тополата протяга пръсти
в зелено
и само
петънцата
върху кожата
на неоткъсната смокиня
нашепват
...
А БЯХ ЕЛЕНА
Сива самота
протяга пръсти
през огледалото
навярно спомени
от стари снимки
в черно-бяло
Душата ми е мрамор.
А бях Елена…….
Красиви скулптури
на лицемерие
приятелите.
Някога се смеехме
а Пепеляшките
завиждаха
за пръстена на принца
на ръката ми.
Гротескно се превърнах
в жаба.
Наивна вяра…
на приказките избледня
мастилото
Сподавен стон след шепота на длани, докосване по кожата … полекичка, очи в зеници приютили залези, невинна плахост. Срамежливо нежно пригушени
в перото на глухарче полягат утолени сетивата, палитрени въздишките на вятъра зеленото взривяват на тревата. Докосване... докосване и още зашушнато сърцето върху устните, сподавен стон ...
Нека аз да съм оная другата - различно скришна, за пред всички чужда, ненужна вещ, сред невъзможно нужни удобства... И горчивото в кафето, и трънчето в петата, и въздишка в соленото на скулите заспала, разбъркала стандартното на мислите с копнеж по вятър и копнеж по.... вятър. И ако моите коси са руси, не съм блондинка, влюбена съм. ...
Още...