СБОГОМ ЛЯТО

 

Реди по калдъръма злато

изгревът,

трептят

въздушни въпросителни.

Наперушинени

накацалите гълъби

танцуват

туист

по парапета на съседа.

Краката им са розови…

С мирис на кафе

и прясно

недопушена цигара

прозорецът

откашля облаци.

Тополата протяга пръсти

в зелено

и само

петънцата

върху кожата

на неоткъсната смокиня

нашепват

„Сбогом лято”….