Нека аз да съм

Нека аз да съм
оная
другата -
различно скришна,
за пред всички чужда,
ненужна вещ,
сред невъзможно нужни
удобства...
И горчивото в кафето,
и трънчето в петата,
и въздишка
в соленото на скулите  заспала,
разбъркала стандартното на мислите
с копнеж по вятър
и
копнеж
по....
вятър.
И ако моите коси са руси,
не съм блондинка,
влюбена съм.
И прощавам.
Дори когато си личи,че лъжеш.
Дълбоко,
във сърцето са
шамарите.
Но затова пък
аз съм тая
с допира,
дето после да ти връща
спомени,
за вкуса на устните
по кожата
и за полети.
И съм грешногрешница
навярно
е от погледа ми
или пръстите,
от сатена на чаршафа
и от бялото...
от не знам какво.
Но ще ме търсиш.