За кафето - тази вълшебна напитка!

09 август 2007, 19:35 Публикувано в Здраве и красота | 2 коментара , 3616 прочита
Категории: Хапка и пийка
Ключови думи: кафе, coffe, кафене, кафеени зърна

Никак не е лесно да се проумее до каква степен кафето е променило света.

Щом европейците за първи път опитали вкуса му през ХV век, то започнало да завладява глобуса.

То е втората най-консумирана течност в нашия свят след водата - факт, който е горещо оспорван от любителите на чая.

Годишно в света се изпиват приблизително 400 милиарда чашки кафе - единствено петролът има по-голямо икономическо значение като суровина в световен план.

В добавка към прекрасния му аромат и вкус кафето е и добър стимулант за ума и тялото.

Откакто е станало популярно, модата му сякаш никога не е залязла и за миг. Едва ли има друга храна или напитка, която да се е превърнала в митологема от подобно значение.

Можем да изброим десетки изрази, които започват с кафе: кафе бар, кафе клуб, кафе пауза, кафе аперитив, кафе маниак, кафе специалитет, кафе сладкарница, и какви още не кафе неща.

По ирония на съдбата обаче кафе в английски говорещите страни често се използва за заведения за бързо и не твърде качествено хранене, а така наречените в Холандия coffeeshops всъщност продават марихуана.

Кафето през вековете е било муза за много хора на изкуството. Достатъчно е да споменем Йохан Себастиан Бах, който през 1734 написва Кантата за кафето, или Боб Дилан с неговия хит o­ne more cup of coffee или пък десетките холивудски и европейски филми, чийто сценарий се върти около култа към уханното кафе като "Казабланка", където Ингрид Бергман страда по кафето в Ricks бар, или дори "Танцуващият с вълци", в който Кевин Костнър използва кафето като разменна монета със сиуксите.

Произходът, откриването и разпространението му по света са сред най-любопитните и спорни истории, изпълнени с миризми от Ориента и пъстри образи на търговци, кораби и пристанища.

За ботаническия му произход на практика е постигнат консенсус между учените, че кафето е родом от Етиопия, по-рано Абисиния - там са открити най-древните диви кафеени храсти.

Жителите на Абисиния сушали и изпичали кафеените зърна, а после им добавяли сол и масло и така омесвали ароматни хлябове, които носели по време на номадските си странствания.

Този обичай все още се практикува от някои африкански племена. Изобщо историците считат, че африканските племена наистина познавали кафето от най-древни времена.

Те смилали зърната на паста, с която хранели животните си. Същата пастообразна каша служела за храна на воините преди битка.

Вярвало се, че тя им дава сили и смелост. Робите, отвеждани в арабските страни, пренесли странната храна на своите племена и тя станала достояние на арабите.

Факти и легенди

Една от безбройните легенди приписва откриването на кафето на един пастир на име Калди, който живеел по земите на днешна Етиопия.

Въпросният Калди с удивление забелязал как един ден козите му станали подчертано по-игриви и активни от обичайното, след като дъвкали малките червени плодчета на едни храсти.

Воден от любопитство, козарят решил да опита сам странните плодчета-зрънца и установил, че те възстановяват енергията му и му дават нови сили.

Чудотворният ефект на растението скоро достигнал до слуха на монасите от християнските манастири в Етиопия.

Те изсушавали зърната, за да могат да ги пренасят по-лесно. По-късно просто експериментирали, като ги сложили във вода, оставили ги да покиснат и изпили течността.

Отварата ги задържала бодри по време на дългите молитви и религиозни церемонии.

Те я нарекли кава в чест на персийския владетел Кавус Кая, който според преданието възторжено се възнесъл на крилатата си колесница в небето.

Чувствали се въодушевени, докато пиели. Друго обяснение на името на глобалната напитка е свързано с Каффа, област в Етиопия - родното място на растението, чието местно име иначе е буна.

Най-известният и считан за най-добър вид кафе арабика Мока, е наречен така на името на йеменското пристанище Мока, откъдето тръгнало разпространението на кафето.

Само че първи от арабите започнали да пият кафе не йеменците, а жителите на изчезналия град Джулфара на територията на емирата Рас ел Хайма.

При разкопките на този легендарен град археолозите открили вероятно най-древните зърна на Арабския полуостров, които се отнасят към началото на ХII столетие от нашата ера.

Джулфарахците си приготвяли напитката, варейки цели зърна и изсушени листа.

Този начин на приготвяне се използва и до днес на някои места в Арабския полуостров.

Бедуинското светло кафе далля (по името на медния съд, в който се приготвя) е изключително силно и се пие в специални миниатюрни чашки за по 2-3 глътки.

С далля и фурми бедуините посрещат желани и скъпи гости и до днес.

Кафето и коранът

За арабите било жизненоважно да съхранят тайната на откритието си и не изнасяли сурови семена кафе, от които единствено можело да се разсади кафето.

Но множест-вото ислямски поклонници, посещаващи Мека, станали горещи почитатели на местната напитка и отнасяли по родните си места зърна кафе.

Именно в Мека били създадени първите кафенета, наречени Kaveh Kanes, в които арабите пиели тъмната течност, докато играели на шах, разменяли клюки и слушали музика.

През 1511 висшето ислямско духовенство създало в Мека Съвет по кафето, който след дълго обсъждане решил, че напитката развращава разума и чувствата на правоверните.

Кафето, както и виното, били забранени. Не след дълго обаче забраната постепенно била забравена.

В средата на ХVI век предприемчив арабин от днешна Сирия преплавал морето с голям запас сурови зърна кафе и засадил първата градина с кафеени храсти на брега на Босфора.

Начинанието му се увенчало с огромен успех. Ароматната напитка изключително много допаднала на турците, които с удоволствие започнали да се събират в кафенетата - на уханно кафе и приказки.

Естествено явили се и противници на тази наслада. Отоманската столица се разделила на 2 лагера - единият на горещите привърженици на кафето, възхваляващи чудесните му свойства, другите пък го заклеймявали и твърдели, че коранът позволява единствено джамията да бъде сборен пункт на правоверните.

Султан Мурад IV бил зле настроен към кафеманите. Всички кафенета били затворени, а посетителите им заплашени със смъртно наказание, ако не се съобразяват със заповедите на падишаха.

Въпреки това в течение на векове в задните дворове на къщите продължили да съществуват тайно малки кафененца, които събирали на раздумка и ароматно питие поклонниците на кафето.

От ХVIII век гоненията били прекратени. Кафенетата веднага започнали да процъфтяват и се превърнали в светски клубове, където на чашка уханно кафе и сред упойващия дим от наргилетата турците обсъждали всякакви въпроси, най-често тези от политиката.

От Арабия до пиаца "Сан Марко"

Славата на арабските кафенета била пренесена в Европа чрез венецианските търговци през 1615, точно навреме, за да бъде завършен триумвиратът на топлите напитки на Стария континент - шоколадът стъпил в Европа през 1528, а чаят - през 1610.

Първото европейско кафене било открито именно във Венеция през 1683, следвано малко по-късно от легендарното Кафе Флориан, открито през 1720 на пиаца "Сан Марко", което все още предлага кафе.

Италианците така се влюбват в кафето, че много скоро то се превръща в елемент от ежедневието им.

Става и тема на редица театрални представления, като например известната пиеса на Карло Голдони "Магазинче за кафе".

Дълго време търговци, пътешественици и дипломати се опитвали тайно да пренесат и засадят в Европа ценните семена. През 1616 пръв постигнал заветната цел холандецът Петер ван дер Брок, който се занимавал с търговия в йеменското пристанище Мока.

Завръщайки се в родината си, той посадил няколкото откраднати зърна в ботаническата градина в Амстердам, а шведският учен и негов приятел Карл Линей се погрижил по-натам за тях и отгледал от тях няколко фиданки кафе арабика.

Холандците започнали да култивират кафе в Индия (първите зърна били пренесени в Азия от Йемен от мюсюлманските преселници).

През 1699 започнало отглеждането на кафе в днешна Индонезия и скоро холандските колонии се превърнали в главен кафе снабдител на Стария континент.

Християнска напитка или дяволска чернилка

Някои висши католически сановници се опитали да забранят кафето, като го обявят за отвара на неверници, но папа Климент VII му дал благословията си.

Според историята свещениците твърдели, че "кафето е сатанинско дело, клопка на дявола и християните рискуват да се хванат в нея и за изгубят душите си".

Те се аргументирали с факта, че дяволът бил забранил виното на своите последователи, защото било благословено от Христос и използ-вано в светото причастие, а в замяна им бил дал тази дяволска черна смес, която наричали кафе.

Папата обаче решил сам да проучи въпроса и поръчал да му поднесат една чашка.

Опитал кафето и казал: "Тази сатанинска напитка е толкова хубава, че ще бъде жалко да я оставим единствено на неверниците. Ще се пошегуваме със сатаната, като я благословим и я превърнем по този начин в християнско питие."

Кафенетата никнели като гъби из цяла Европа и през XVIII век се превърнали в средища на интелектуалци и места за обмяна на идеи.

Първият контейнер

Габриел Матьо де Клиу, офицер от френската флота, служещ в Мартиника, си поставил за цел да пренесе кафето от Франция на американския континент.

След отпуск в Париж Габриел се сдобил, както разказва сам, по нелегален начин с кафеен храст, който поставил в стъклена кутия, за да го транспортира безопасно до Америка.

Според дневника на офицера плаването не било от лесните: пирати от Тунис се опитали да нападнат кораба, силна буря ги връхлетяла и накрая при сбиване на Матьо с друг пасажер се отчупил един клон от храста.

При това на кораба имало режим с оскъдни дажби на вода, но самоотверженият французин поделял своята с малкия товар.

Дойдох, опитаха ме, победих

Ценният товар достигнал своята цел и храстчето било пресадено в Пребер, където за неговото култивиране се грижели роби.

През 1726 получили и първата реколта от кафе. А през 1777 в Мартиника вече растели между 18 и 19 милиона кафеени дръвчета.

Иначе първите сведения за потреблението на кафе на новия континент датират от 1668 г.

Много бързо след разпространението на ароматното растение там жанрът кафене станал популярен в Ню Йорк, Филаделфия и Бостън.

Холандците първи помислили за изгодата от създаването на нови кафеени плантации в Централна и Южна Америка.

След Мартиника новата ценна култура стигнала първо до холандската колония Суринам, после във Френска Гвиана и Бразилия.

Англичаните пък го пренесли и в Ямайка, където днес се отглежда един от най-прочутите и скъпи гурме видове кафе, Blue Mountain.

Когато в средата на XIX век странна болест нападнала растенията в плантациите на Югоизточна Азия, Бразилия изплувала като главен световен производител на кафе - позиция, която пази и до днес.
Копирано от тук