5 дни в Хановер, Германия - част 3

След като се качих на метрото започнах да се оглеждам с широко отворени очи. Метрото се движеше надземно през по-голямата част от пътя си, а от квартала, в който бях настанен аз до центъра имаше 45 минути пътуване.
Направи ми впечатление, че 30 минути влакчето се движеше редом с три леки коли, които караха с еднаква скорост и спираха на светофарите по същото време, по което спираше на спирките и трена. Учуди ме тази прецизност, в България не можеш да видиш лека кола да върви 30 минути редом с трамвая. Вместо това ще я гледаш не повече от минута, преди да се изстреля с бясна скорост в опит да надхитри зелената вълна.
Минахме през спирка, която бе обявена като Siemens Platz. До спирката имаше сграда, на която пишеше Siemens. Попивах като сюнгер всичко което виждах по пътя си.
Малко преди Kropke (чете се Крьопке) метрото влезе под земята. И две спирки по-нататък вече бях в центъра, сиреч Хаупфбанхоф. Това име толкова се мъчех да го запомня, добре че сега си го припомних от една снимка :)
На спирката аз започнах да чакам друго метро, на което да пише Messe. Такова не се появи 5 минути, когато при мен дойде една жена и се опита да ме попита къде спира метрото за Месето. Аз и казах, че мисля че е тук, но не съм сигурен. Всъщност, разговорът ни беше доста забавен, тъй като от всичко се разбираше Messe и със знаци се сочеше посока. Оказа се, че е полякиня, която не знае английски, но пък разбира руски. Тя пое инициативата и "разпита" други хора, които ни казаха, че трябва да се качим едно ниво по-нагоре, да продължим надясно и да слезем отново на перона. Тоест, чакали сме на грешния. И се запътихме към правилния перон, като по пътя се "разговорихме" за това кой от къде е. Пътувахме заедно до панаира, като продължавахме да си говорим с ръкомахане и множество неразбирателства :)


Накрая стигнахме, пожелахме си всичко най-добро (въпреки че тя явно искаше да остане с мен) и се разделихме. Аз имах друга работа, трябваше да звънна на Stratovarius и да се видим. И това и направих.
но първо отидох до журналистическия център, където ползвах Скайп за да звънна на Страто и да се уговорим къде да се чакаме. Разбрахме се да се чакаме пред Convention Center (пресцентъра), обаче то е една огромна сграда, която има множество входове, та докато се засечем си звъняхме поне 5 пъти и аз лично обиколих сградата 3 пъти (която е с размер на НДК!)
Накрая щастливи се засякохме и се щракнахме пред Пресцентъра :)