5 дни в Хановер, Германия - част 1

Да напиша и аз нещо за престоя си в Хановер, единственото място извън България, което посетих досега през тази година :)
Хановер ми харесва, това е първото нещо, което мога да кажа за този град. Пристигнах късно вечерта с един куфар, една раница и лаптоп на раменете и се запътих директно към метрото, обхванат от страх, че ще го изпусна. След кратко лутане успях да стигна до метростанцията чрез няколко ескалатора и дори успях да намеря точната гара, която да ме отведе до Зарщед. Имаше две влакчета, които ходят до Лаатсен, но само едно продължава и до Зарщед. Успях да хвана правилното, като преди това оглеждах с интерес метрогарата. На пода беше пълно с угарки, хвърлени кутийки и т.н. Което ми подсказа, че мога да запаля цигара. Бях уморен от дългия път и много ми се пушеше. След третата цигара и метрото пристигна. Чувствах се много щастлив и се качих. Набутах се на едни седалки, които са по 4 и така заех мястото пред мен с куфара. В ръцете си държах и лаптопа и раницата, че и още една раница. Момче и момиче развеселени от купона, на който бяха явно не останаха много очаровани от това и седнаха един срещу друг и повече не ми обърнаха внимание.
През пътуването ми, продължило точно 45 минути аз гледах като треснат през прозореца. Магазини...Simens Shtadt ... колите се движеха наравно с метрото, което по едно време излезе и почна да се движи като трамвай.
Пристигнах на гарата в 2 часа посреднощ. Бях в Зарщед. Навън беше алпийски студ и пръстите ми едвам се разтваряха да отворя картата на квартала, която даже се беше втвърдила заради найлоновата опаковка (джоб папка).
тук започна моето второ лутане из един от най-крайните квартали на Хановер, Зарщед.
Квартала беше умрял от тишина. Нищо не се чуваше, нямаше кой да те напсува, камо ли да те упъти. След едночасовото клатушкане и чакане на метрото аз отчаяно търсих тоалетна и ... естествено, едно много добре поддържано борче послужи за прикритие. После това борче се срещна с мен таман още 3-4 пъти, когато се връщах всяка вечер към 1 часа порядъчно наквасен от купоните на панаира :)
Накратко - лутането из квартала продължи още поне час и половина. Причината бе в това, че улицата Am Грухнещо си (някаква гора на немски) така и не я намерих. Намерих Ам Нещо друго си, което всъщност било същата улица, но от стълба в ляво нататък. Странна работа. Откъде да знам че Ам Грух свършва ей тук и от тук натам улицата вече е друга? Така се наложи да събудя цяла къща с народ, мислейки, че това е Ам Грух 22.
Хората от тази къща бяха достатъчно любезни да не се навикат в 3 посреднощ, а да ме упътят най-любезно към другия край на улицата. И така, успях да стигна до моята квартира.
Сутринта се събудих и с жар на пътешественик излязох от квартирата в 8 сутринта и щракнах моя блок и улицата. 1-во за да ги намеря отново без проблем и второ, за да ви ги покажа :)