Умора

Умора сковала е душата,
задъхва се, липсва кислород,
небето черно, гаргите подскачат на полето,
вятър леден сковава пак сърцето.

Слънцето не радва веч,
чувствата ги няма,
смехът е някак си безкръвен,
сърцето тупка монотомно,
за никъде не бърза то.

Сутрин ставаш със въздишка,
вечер с нея пак заспиваш,
нищо хубаво не чакаш от живота,
умора само, никаква надежда.

Крак пред другия застава,
тежко тътрят се краката,
вървиш напред склонил глава,
очите ти не виждат, пак тъмнеят глухо.

Цигари, алкохол и самота,
това са бойните другари днес.
С тях живота ти минава,
ден за ден, без ден.