Гарга грачи

Гарга рошава лети в небето,
грачи грозно, пуста проклетия,
врабец я гледа и се чуди,
защо тъй грачи тази гарга.

А грачи тя, аз знам,
за отминала любов тя грачи,
дере се и лети, пее за мечти.
Песента звучи тъй грозно,
че никой я не чува, всеки псува!

Никой не разбира песента на тази гарга,
камъни по нея мятат, заливат я с оцет,
с отрови гадни я примамват,
да млъкне искат те.

Но тя си пее свойта песен,
грачи грозно във небето,
упорства - проклето същество!
И грачи тя за отминала любов.