Заглавна страница
Регистрация
Вход
Литература
Създай свой блог
Пиши
Категории
Образование
Образование
Начално Образование
Предучилищна педагогика
БЕЛ
Математика и ИТ
Чужди езици
Нещата от живота
Бебелог
Здраве и Красота
Литература
Поезия
Любов
Музика
Туризъм
≡
BgLOG
Литература
За кожата на един Коук – 3
от
Ace Coke
на 17.04.2006 18:28
4 коментара
,
1669 прочита
Категории:
Разкази и поредици
Ключови думи:
за кожата на един коук
На средата на пътя се спря. Трябваше да прави нещо друго. Замисли се, а това определено засили главоболието. „Кафееее“ - появи се нова мисъл, довяна от ефирното менгеме на махмурлука. „Аха, трябва да направя кафето!“ - за пръв път тази сутрин успя да върже смислено изречение. Беше тежка нощ. Толкова много не беше пил, поне от седмица. А тази мацка направо го смачка. Гълташе водката като минерална вода. И винаги й дишаше прахта, докато тичаха вечер „на вързано“. Снощи отново го издуха и той загуби облога. Е какво да се прави, трябваше той да направи кафето. Но си заслужаваше. Определено си заслужаваше.
Отиде в кухнята и хвана да мие кафеварката. О ето я и комшийката. Мале, какво парче! Беше се нанесла в съседния блок преди деветдесет и два дни. Знаеше точната бройка, защото всяка сутрин наблюдаваше ритуала й по събуждането. Тя ставаше, събличаше се и отиваше в банята. Излизаше по ефирен халат и ходеше без бельо няколко часа. Обожаваше да я гледа. Беше жестока. Вярно, не беше руса, но изглеждаше идеално. И с тези нежни влажни къдрици. Дори и мръсния й прозорец не му правеше никакво впечатление...
Коук отърси глава. Кафето беше готово. Върна се обратно в стаята с две димящи чаши. Ароматът беше невероятен и накара момичето в леглото да се усмихне. Имаше невероятна усмивка. Идея си нямаше, как може такова момиче с такива качества да работи като диспечер при нет доставчиците. А също така си нямаше и никаква идея къде точно работи тя.
...
Савина се наслаждаваше на сутрешния въздух. Хвърли няколко незабелязани погледа на Коук и се увери, че е добре. И как няма да е добре, като лично Дарла се грижеше за сигурността му. Тя бе най-добрата. Щом можеше толкова време да го следи изкъсо. Ето и в момента лежеше в кревата му. Мъничко й завидя.
Дарла бе единствената й връзка със службата. Всъщност и идея си нямаше за каква служба става въпрос. Просто един ден една красива жена й предложи работа и тя прие. Не знаеше нищо и за жената. Само едно име и толкоз. Но работата беше интересна, пък и добре плащаха.
Погледна прозореца, точно в момента, когато поредната нещастна конска муха се разби с леко 'пук' и остави широка кървава точка, която бавно се деформира и разтече надолу по прозореца. „Уф, колко мухи има в този квартал!“ - мислеше си момичето и се запъти към прозореца. Нямаше належаща работа, можеше да почегърта малко. Всъщност мухите не бяха много в квартала. Дори и в София нямаше много мухи. Просто повечето от тях се скупчваха обикновено край нейното жилище. Където и да беше, все я намираха.
Отвори прозореца. Майсторите бяха започнали да поставят топлоизолационните плоскости на осмия етаж на блока на Коук. Единият висеше на седалка, овързана с въже, а другият държеше въжето долу и се пулеше към Савина. Тя се усмихна и отвори прозореца. Махна му за поздрав, но неочаквания полъх на сутрешния ветрец свали ефирната наметка от гърба й. Този долу не издържа и пусна въжето. Не чу и смъртния писък на колегата си.
...
Бай Милчо Симеоновски караше боклуджийския камион с пълна газ по малката уличка. Старият касетофон дънеше стар хит на Джони - „Гонила ме, мале“. Погледна поредните кофи – бяха празни. В периферното му зрение се мярна нещо. Не можа да повярва на очите си. От прозореца на втория етаж се бе показала най-жестоката мацка, която бе виждал някога. И беше чисто гола! И му махаше май. Сърцето му прехлопа и се сви като камък. Изпусна управлението на камиона и с мръсна газ се качи на тротоара. Десните колелета подскочиха от внезапно появилата се глава, снабдена с пластмасова каска. Двигателят изрева и понесе машината през стената на изоставен трафопост. Премина през цялото здание и се спря в електрическото табло. Дълги години след изваждането му от комата, в която изпадна след инфаркта и токовия удар, Милчо Симеоновски носеше гордия боен прякор Малчо Фазомера.
...
„Леле к'во падане!“ - мислеше си майсторът и благодареше на всички богове, че е оцелял след падането от осмия етаж. Няколко секунди по-късно през главата му минаха пет гуми, заедно с цялата тежест на препълнен боклуджийски камьон.
...
Някъде далеч в Колумбия, се извисяваше впечатляваща двадесет етажна сграда. На върха гордо се извисяваха пет метрови неонови букви, които уведомяваха околностите за най-голямото компютърно издателство по тези географски ширини - „Калъмбиа ИТ“. Главната редакторка приключваше новия брой на списанието „Кой кой е на кулумбийския ИТ пазар“, когато интеркомът изпиука:
- Ейми, мила, заповядай при шефа.
Тонът на секретарката подсказваше за нещо спешно. Не можеха ли да почакат да приключи броя. Все пак стана и се запъти към кабинета на шефа си.
На махагоновата врата със златни букви беше написано „Лади Оусън – Изключителен директор“. Много мразеше тази титла. Напомняше и за социализма от детството й в България. Почука и влезе. Зад бюрото седеше възрастен мъж с къса подстрижка и коса на кичури. Зад сините контактни лещи я гледаха страшни очи. Имаше чувството, че самата смърт наднича от там. А й изглеждаше толкова познат. Имаше чувството, че цял живот го е гледала.
- Заминаваш си за родината, малката. Надушили са следите на Коук. Имаме неоспорими доказателства, че той съществува. За съжаление системните администратори пак са прекалили с опиатите и закъсняваме с цял ден! Така че – време няма! Въпроси?
- А по-лошата новина?
- Ха-ха, хитра си, малката. Да, има и по-лоша новина. Не можем да ти покрием пътните, защото сме на червено тия дни. Ще трябва сама да се оправяш.
Изобщо не се учуди. Изрече едно сухо „Ясно“ и се обърна към изхода.
...
На тринадесето, последно подземно ниво в столичното НДК, в малка стаичка, пропита от влагата на подпочвените води. Седяха четирима души. Две млади момичета редактираха някакви текстове, а една видимо по-зряла жена и един младеж пиеха бира и пускаха по някой майтап към момичетата. Те обожаваха да играят тази игра, когато чакаха Шефката. Караха колегата си – столичният левент Насо Тарана да пише разни текстове, а те после се състезаваха, коя ще го редактира по-бързо. Яна и Михаила бяха почти равностойни в това си начинание и често влизаха в жестоки словесни двубои, докато не взеха единодушно решение, по-опитната им колежка Павлина да играе ролята на арбитър.
В щаб-квартирата на ПАЗАЧА предстоеше сутрешна оперативка. Зад абревиатурата се криеше известното на малцина име Професионалната Асоциация за Защита на АТипикоБГчовеците от Черногледата Асимилация. Службата се занимаваше именно с това, докато не дойде времето на терористични заплахи. Тогава се принудиха да обучат и агенти за внедряване в някои по-особени случаи. Четирима от петимата щатни сътрудници на агенцията чакаха Шефката си за инструктаж. Отчетливият тропот на токчета ги накара да оставят заниманията си и да отправят поглед към вратата. Насо и Павлина удариха остатъка от бирата си на екс.
На вратата се появи симпатична дама, на видима възраст около трийсетте. Всъщност бе малко по-възрастна, но никой от служителите и охажорите й не предполагаше това. Застана на метър пред служителите си и заговори на най-еротичния пловдивски език, който Насо беше чувал някога:
- И така, милички, промяна в плановете. Имаме две изчезнали момичета. Направо не повярвах като разбрах. Нели е изчезнала по-време на отпуската си. Нямаме информация. Ирина също е изчезнала снощи във Варна. Връзките и на двете са неоткриваеми.
- Ъъъ... - започна Насо, но бе грубо прекъснат от Директорката.
- Не съм свършила! Нашето момче се е разболяло и трябва да отскочи до лекаря. Насо ще се погрижи, да го направи и гледай да не го повредиш, че ще ти откъсна топките. Павлина и Фроска заминават за Твърдица и Варна да търсят момичетата. Винка чака.
- Ама аз имам среща с две яки мадами! - Насо запротестира. Беше си уредил вечеринка с най-жестоките парчета, които бе срещал някога. Две руси надарени близначки. Тъкмо бяха станали пълнолетни...
Телефонът на Шефката им звънна. Последва кратък разговор:
- Таня ... да ... да ... не! ... да ... разбрано!
Последва мълчание. Таня слушаше, а ликът и се променяше през минута. Накрая с мъка успя да отрони:
- Липсваш ми, Жорко. Кога ще те видя най-сетне. - Разплака се. Послуша още малко и се усмихна – И аз те обичам, малчо ... чакам с нетърпение.
Затвори.
- Нова промяна. Винка да си търси работа на летището. Като че ли ще очакваме гости. Насо си свършва работата и отива към ВИП-а. Обичаш ли, Щатите, Насо?
---------------------
Участници
|
Пролог
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
10
11
|
12
|
13
|
14
|
15
|
16
|
17
|
18
|
19
|
20
21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30
---------------------
(c) 2006 Ace Coke
RSS за коментари
Коментари
#
| от
Ace Coke
на 17 април 2006, 18:38
Засега не го анонсирам, защото се събра много материал и реших да го разделя на две глави. Приятно четене тук, а след няколко часа очаквайте и четвърта част :)) Заповядайте и се надявам да ви хареса ;)
#
| от
Darla-Daisy
на 17 април 2006, 20:04
Я да го прочета пак,щото като за първо четене на скрол ми се видя стахотно готино, а виждам, че и аз съм намесена.
За кафето"- 6+!
#
| от
Павлина
на 20 април 2006, 21:09
О, богове! Чак днес започнах да чета знаменитата литературна поредица и открих, че съм героиня в нея! И играя ролята на арбитър. Поласкана съм, признавам!
#
| от
Ace Coke
на 20 април 2006, 21:35
Всъщност имаш доста важна роля като един от петимата щатни служители на ПАЗАЧА. Не подценявай болните фантазии на Коук-а, и на БасиДи-то :))) Очаквам с нетърпение да се включат нови автори.
Павлинка, идеята ми е да се включат много нови действащи лица от БГЛог, защото вече прави голямо впечатление, че "въртим" едни и същи герои. А искрено ще се радвам и на нови автори :)) Защо не някой арбитър, примерно ;))
Нямате права да коментирате тази публикация.
Навигация
Всички публикации
Wiki
Общност "Поезия"
Начало
BgLOG
Литература
Дабъл проза- 2P
Приказки
Търсене
Публикации и коментари
Потребителски профили
Разширено търсене
Анкета
Колко често посещавате общност Литература?
Веднъж дневно
Веднъж месечно
През няколко месеца
Резултати
Новини
REUNION ! Сбор на старите кучета
04.07.2019
Конкурс за коледен разказ
11.01.2006
Добавени са интересни връзки
04.18.2006
Връзки
Блогът на смъртта
17 секунди
Три нощи до пълнолуние
В "Окото на тигъра"
За кожата на един Коук
Убийство в "Левски" /криминале/
В едно селце близо до Панагюрище
Общност "Поезия"
Аферата "Джакпот" - роман
1205-та
Хавански нощи
Приказки от Вълшебната гора
Общност "Добри новини"
Коледна сълза-приказка
Всички връзки
Разглеждане
Заглавна страница
Всички публикации
Алтернативна
Афоризми
Дабъл проза- 2Р
За BgLOG.net
Забавление
Култура и изкуство
Любов
Музика
Невчесани мисли
Нещата от живота
Новини
Политика
Приказки
Разкази и поредици
Размисли
Романи
Събития
Хорър
Литература
3-ти клас
Гражданско образование
Извънкласна работа
Символика
За "Общност Поезия"
Любими автори
Поезия
Проекти
България
Български език и литература
Възпитание
Интересни линкове
Религии
А За BgLOG.net
Български език
4-ти клас
BgLOG.net
Ежедневие
Животът, вселената...
Разни
Човекът и обществото
Приятели
Профил
Роден край
Ключови думи
aragorn
алтернативно
арагорн
блогът на смъртта
за кожата на един коук
коледа
конкурс
литература
москва
нова година
ногайци
общност
поезия
проза
разказ
разкази
роман
сборник
смях
шахидка
всички ключови думи
RSS емисии
Всички публикации
Коментари
Новини
Събития
Wiki
Допълнителни RSS емисии