Разказвач: Живяла някога в едно далечно царство много красива принцеса. Ала тя била колкото красива, толкова и глупава, надменна и зла. Нейната красота така я била заслепила, че тя се мислела за най-висшето създание на този свят! Мислела си също, че целият свят се върти само и единствено около нея! Принцеса Златина имала едно конче Росинант, което я обожавало и й било много вярно. Ала принцесата не умеела да цени приятелството му и непрекъснато го обиждала!

Веднъж Росинант видял, че принцеса Златина се разхожда в градината. Приближил се до нея, за да я поздрави.

Росинант: Добро утро, Принцесо!

Златина: О, пак ли ти! Стига си ме тормозил! Погледни се само какъв си грозник! Аз съм толкова красива! При това съм царска дъщеря! Как смееш да ми цапаш градината с мръсните си копита и как дръзваш да ме заговориш! Марш в конюшните! Хайде, махай се!

Росинант: Но, принцесо, аз съвсем не исках да Ви обидя! Вие сте толкова красива, а такива грозни думи изричате! Защо се държите така с мен? Та аз съм единственият Ви приятел! И ако си отида Вие ще останете самотна и нещастна!

Златина: Как се осмеляваш! Нима мислиш, че приятелство между кон и човек може да съществува! Колко си глупав! Ха, кон и човек! Марш от тук! Напусни царството ми! И никога повече не се връщай! Мога да живея и без теб!

Росинант: Добре! Ще си отида! Но някой ден ще ме потърсите и сама ще ме молите за прошка! А тогава може и да не Ви простя! Сбогом!

Разказвач: Останала Златина сама, а Росинант тръгнал с наведена глава по света да си търси нови приятели! Вървял и плачел, защото въпреки всичко, той обичал своята принцеса и вярвал, че може да има приятелство, дори и приятелите да са различни! И както си вървял, чул едно тънко гласче да му се кара!

Гризанка: Ей, грубиян такъв! Защо не гледаш къде стъпваш! Щеше да ме смачкаш!

Росинант: Олеле! Моля за извинение, госпожо Мишка! Аз съвсем не исках да ви нараня!

Гризанка: Ау! Ама ти си бил голям кавалер! Приятно ми е, аз съм Гризанка!

Росинант: О! Госпожо Гризанка, аз съм Росинат!

Гризанка: Само Гризанка,  ако обичаш! Росинант ли? Абе, ти да не си....

Росинант: Съвсем не! Аз не съм конят на Дон Кихот, просто съм кръстен на него! Но често ме бъркат! Майка ми много е харесала историите за този верен приятел на човека и затова ме е кръстила на него!

Гризанка: Ааааааааа! Разбирам! Но ти защо плачеш?

Росинант: Ех, Гризанке, как няма да плача, като нямам дом и приятели! Живеех в Далечното царство, а принцеса Златина беше моята стопанка! Но тя е толкова горделива! Не вярва в приятелството и ме изпъди!

Гризанка: Не плачи, Росинант! Аз искам да ти бъда приятелка, нищо че съм мъничка, а ти си голям! Пак можем да вървим по света и да делим радости и тъга!

Росинант: Да тръгваме, малка приятелко!

Разказвач: И тръгнали двамата приятели заедно. Вървели, вървели и стигнали до една гора. А в гората видели пъстра пеперудка!

Гризанка: Леле! Какво красиво цвете!

Росинант: Цвете ли? Какво цвете?

Гризанка: Ето там! Погледни, Росинант!

Росинант: Ама, Гризанке, това съвсем не цвете! Това е пеперудка! Виж колко е красива!

Гризанка: Ау! Прекрасна е , наистина! Сигурно е и много горделива! Нека си вървим!

Мая: Здравейте, конче, мишленце!

Росинант: ( тихо на Гризанка) Тя ни поздрави, Гризанке! Не е горделива като принцеса Златина! (на пеперудката) Здравей, Пеперудке! Искаш ли да станем приятели?

Мая: Да, много бих искала! Аз съм Мая!

Гризанка: Аз съм Гризанка, а той е Росинант. Кръстен е на коня на Дон Кихот!

Росинант: Приятно ми е!

Мая: Така ли? Много се радвам да се запознаем! Аз живея на онази полянка зад гората, близо до реката. Искате ли да ми бъдете гости? Там са и моите приятели -  крокодилчето и кученцето!

Росинант: Имаш куче и крокодил за приятели?

Разказвач: И Росинант, и Гризанка безкрайно се учудили как толкова различни същества ще живеят заедно, а и че са добри приятели.

Гризанка: Моля те, запознай ни с тях!

Мая: Да вървим тогава! Добре дошли у дома! Гена, Катя, покажете се! Намерих нови приятели!

Гена: Добър ден! Добре дошли! Аз съм крокодила Гена!

Гризанка: Нима! Ти си крокодилът от Чебурашка!

Гена: Не съм! Кръстен съм на него!

Росинант: Охо! Позната история! Аз пък съм Росинант!

Гена: Ясно! Кръстен си на верния приятел на Дон Кихот!

Катя: Привет на всички! Казвам се Катя! А вие сте?

Гризанка: Гризанка!

Росинант: Росинант! Но как така станахте приятели?

Гена: Един ден, незнайно как, се бях изгубил из гората и не можех да открия пътя до реката. Катя дойде при мен и макар, че много я бе страх от огромната ми уста и остри зъби, ме заведе до брега. От тогава всеки ден се виждаме – играем и си споделяме тайни.

Катя: Един ден при нас долетя Мая и започна да ни разказва за чудните поляни из гората и за вековните дървета, които нашепват чудни приказки, когата вятърът засвири.Тримата много обичаме да ги слушаме заедно

Мая: Е,хайде, хайде! След като вече се запознахте, нека ви разкажа какво ми се случи днес... Хвърчах си аз и стигнах до едно царство. А в него живееше една страшно самотна и тъжна принцеса! Тя много искаше да си има приятели, но не знаеше къде да ги намери! Стана ми мъчно за момичето и затова я поканих тук!

Росинант: Била си в Далечното царство и си говорила с принцеса Златина! Как е тя?

Гризанка: Ти още ли мислиш за нея? След всичките обиди, които си изтърпял, държиш още на приятелството й!

Златина: Така е мишленце! Бях надменна и зла, докато не загубих единствения приятел, когото имах! А знаеш ли как боли когато загубиш приятел?Затова и тръгнах с Мая,  да те търся .Росинант, вярно мое конче, ще можеш ли да ми простиш някога?

Росинант: Няма за какво да Ви прощавам, Принцесо! Вие сама изтърпяхте наказанието си! Бяхте обречена на самота и разбрахте колко струва приятелството! Можехте да останете сама в Далечното царство, но Вие предпочетохте да ме потърсите! Огледайте се наоколо! Погледнете ни всички! Вижте колко сме различни, но въпреки това сме приятели!

Златина: Чуйте всички! Аз се промених. Вече не съм горделивата Принцеса! Наричайте ме просто Злати! И много ви моля, научете ме да бъда добра! Ех, велико нещо е приятелството! За него човекът ще повигне планини и най-трудното ще сътвори – себе си да промени!

Гризанка: Здравей, Злати, аз съм Гризанка! Мога да се провирам през мънички дупки и ако ти потрябвам за това, можеш да разчиташ на мен!

Мая: А аз, Злати, съм Мая! Мога да летя нависоко и вечер да ти разказвам какво се случва по света – така ще заспиваш сладко, сладко!

Гена: А пък аз съм крокодила Гена и мога да гоня враговете ти!

Катя: Аз съм Катя и мога да те водя по горските пътеки, за да не се загубиш!

Златина: А пък аз съм Злати и ви обичам всичките, такива каквито сте!

Росинант: Е! Злати, виждаш ли колко нови приятели намери! Сега остава само да умееш да задържиш приятелството им, а не да сипеш обиди по техен адрес!

Златина: Да, кончето ми! Проумях грешките си и разбрах колко са ценни приятелите в този свят!

Росинант: Виждам, че много си се променила. Принцесо! Хайде да си вървим у дома!

Златина: Дворецът в моето Далечно царство ще се превърне отново в мой дом, само ако и вие, приятели, заживеете при мен!

Всички: Защо не! Хайде да вървим!

Разказвач: Така принцеса Златина станала колкото красива, толкова и добра и заживяла в своето царство заедно с новите си приятели! Защото няма нищо по-ценно на света от верните приятели!

А каква е поуката? Е, тя е, че не е важно колко сме еднакви или различни, а дали умеем да уважаваме и обичаме приятелите си и да им прощаваме, когато грешат?

А вие на колко души се усмихнахте приятелски днес? На колко казахте добра дума?

И така неусетно, зная, дойде и на тази приказка края!

За вас приказката разказаха малките актьори :  Маги, Ани, Наси, Петьо и Митко и аз, Гери.