avatar

"Досиетата "Хикс" и уроците от него

 Агент Мълдър и следващата го млада специалистка по аутопсии, зарязала сериозната медицина, за да стане също агент, Дана Скъли, са в едни психологически уроци, където подсъзнанието ни е отключено и разрешава загадки. Как можем да проникнем в смисъла и къде е смелостта, налудничавостта и границата между тях ни казват епизодите от сериала.  
 Когато зрителят потърси еквивалента в своя живот на нереалните и с екстремни странности епизодични персонажи, той придава сигурна обвързаност за борба и устрем. Интересното е, че Дана, като учена жена, винаги оцелява точно благодарение на критичен анализ и познания от учението и усърдието на интелигентна личност, която й придава също финес, а не от факта, че е жена. Жената в нея се изявява като защитничка на живота.  
  Приятелството между двамата прераства в интимна такава много накрая и е подкрепено от обща борба и голяма случайност. Отвличането на Дана я води до стерилност - невъзможност да има дете. Но някак силната вяра в щастието й дарява дете като по чудо. Въпреки че тя се среща с дете от женски пол от нейна яйцеклетка и износено от друга, то я променя в силна личност с предвидената смърт на "лабораторното мишле" Емили. Детето, което е родено от нея по-късно, с неочаквана бременност за стерилната Дана Скъли, е най-вече различно и преследвано. Но борбата продължава. Винаги има неразбулени истини и скрити врагове. Във филма са изобразени екстремни образи, но нямаме ли усещането, че познатото с нас мислено и нарочно го превръщаме в непознато, за да не изпитваме съжаление, че сме се преборили с него? Вникваме ли първо в периферията и тя е толкова достатъчна и грубата преценка отключва най-логичната оценка за изключване на нещо, което не иска да се приобщи към нас? Ако то ни е напълно ненужно, а и се натрапва с намерението да ни унищожи, защо трябва да приемаме странностите? За да се обезличим ли и погинем от натрапника и нарушителя на идейния и смислен живот. Безпокойството утоляваме с нашите най-малкото защитни действия и имаме нужда да действаме, не само да съхраним себе си, но и онези около нас, те ще ни следват и затова трябва да им покажем и оправдаем доверието им, ние служителите на обществото. Когато осъзнаем крачките и пътя към различието, ние правим прогрес и обрат на лошия разрушителен за света ни план. Психиката ни задейства механизма не само на самоотбраната a и механизма на защита на ценностите ни, сътворени с логиката на следовател в лаборатория. Истината е някъде там, защото ние я разпиляваме, а после се стараем усърдно да я вместим в по-целите и наредени пъзели. Историите са винаги иносказателни и дори заклетия неискащ да повярва не си губи времето да мисли дали е възможна ситуацията, а как да измъкне и се издърпа от "блатото", оставяйки с непокътнати ценности и по-устремен от преди.