Вчера реших да забегна малко.. След като предния ден направих 15 часа на работата, а после сутринта ме вдигнаха в 9:30, че имало нови проблеми.. До към 3 следобяд приключих, вдигнах си раницата и към морето... Не очаквах да е кой знае какво, просто да се разсея малко.

Хванах някаква самотна маршрутка. Дойдоха и едни французи, иначе щях да съм единственият пътник.. Пробвах да спя малко в нея, да наваксам за през нощта. Не се получи особено, но нищо... Пристигнах в момент, когато някои вече бяха тръгнали да се връщат. За мен това беше добре дошло, тъй като и без това не ми трябваха много хора.. :)

Слънцето печеше доста, въпреки че беше вече към 4 и нещо. Минах през целия курорт.. Понякога не мога да разбера хората, които гледат да се блъснат там където има най-голяма навалица. Може би така е най-лесно.. Но се радвам, че има такива. Иначе никога нямаше да има и по-спокойни места по плажа. :)

Отидох там където вече нямаше нито спасители, нито особен плаж.. Но за сметка на това имаше спокойствие. Най-малкото това да гледаш само ширналата се вода пред теб... Не знам, действа ми.

Намерих едни подходящи камъни и се разположих до тях. И от двете ми страни най-близките хора бяха на поне 20-30 метра. Понеже почти нямаше пясък, водата стигаше и до мен. От време на време заливаше краката ми. Точно да ме разхлади.. :) А камъните, надвесени над мен когато легна, ме пазеха от слънцето. Аз и водата бяхме почти на едно ниво. Да я гледам как приижда и се оттегля... Беше приятно. Момента, в който оставаш сам с мислите си.. Далеч от всичките обаждания, проблеми...

А в морето имаше вълни. И то такива каквито обичам. Големи, които могат да те залеят. След като се настоях на камъните, реших да опитам и водата. Влязох и вълните ме заблъскаха /или аз ги търсех.. :)/ Хвърлях се насам-натам.. Борихме се. Беше хубаво и се раздвижих.

После излязох и си подритвах водата на брега.. Като някакво дете, което си играе :) Общо взето нямаше кой да ме гледа, пък и не исках да пропускам момента заради нечий поглед..

След около половин час хълмът зад мен скри слънцето и леко захладня. Поседях още малко и се вдигнах. По пътя седнах в едно заведение и пийнах кафе с кроасан. Минах и покрай турнир по хокей на трева.. Вратарката на единия отбор беше много сладка - като огромно жълто пате, в тия големите хокейски дрехи.. :)

В крайна сметка към 8 и нещо се прибрах. Беше кратко, но интересно пътешествие и съм доволен, че го направих. А и успях поне малко да си почина..

Весел ден на всички! :)