Разговорихме се неотдавна с близък мой човек за различните култури и начина на възприятие, който налагат. От там някак неусетно преминахме в спор кой за какво ползува умствения си потенциал и колко е този потенциал. В случая обект не беше средностатистическия гражданин, по-скоро тези, които наистина си дават зор да използуват сивите си клетки. Малко оставаше да се съглася, че източните култури, отдавайки голямо значение на себепознаването и синхрона на личността с природата, са много по-близко до пълното използуване на възможностите си, отколкото западните, технически ориентирани люде. Е, да ама не. Първо нещо в мен се разбунтува срещу неизвестно защо наложилото се разбиране, че човек използува едва десетина процента от възможностите на ума си. Може, ако въпросния човек се вълнува предимно от цвета на тоалетната хартия, която да използува и ако речника му започва и завършва с "Ъъъъ, ей, чшш... таковата ...де.а я". И тогава май няма никакво значение дали си индус, китаец, немец или ескимос. Даже и 10% са много, което не значи, че такива хора няма. Само, че аз говоря за останалите. Ония, които мислят. Всички сме чували за чудесата, които могат да сътворят посветените в йога (давам го за пример, защото е по-популярно, което не значи единствено) или китайските отшелници или японските скитащи монаси (не са точно монаси, но това е наложената представа за тях) и т.н. Повечето от нас го приемат като легенда или някакъв азиатски фокус и не са прави. Дали обаче западния човек, отдаден на мисли, доста далечни от хармонията с майката-природа е по-глупав? Да продължим с примери. Дори ще прескоча споменаването на националната гордост в шахмата. Един добър конструктор, програмист, журналист, какъвто щете "...ист", може да държи в главата си такова безумно количество обекти и връзки, че ако ги натресе изневиделица на някой източен мъдрец, ще му прегрее процесорчето за секунди. По-конкретни примери? Веднага... Представете си една сравнително проста електронна система - в която при по-внимателно вглеждане, се оказва, че има няколко хиляди конкурентно работещи прехода и трябва да се държи сметка за поведението на всеки от тях спрямо всички останали в реално време, което се измерва с микро и наносекунди. А сега си представете, че въпросната система не е чак толкова проста и трябва да работи в критични условия... И някой трябва (и го прави)да държи всичко това в главата си. Резултатът? Конструктора се "слива" със системата. В този момент, тя е неговата майка-природа и ако някой намери начин да се измери процента на използуване на мозъчния потенциал, стоте процента може да се окажат крайно недостатъчни. Мога да дам и още примери, а и всеки от вас може, стига да си направи труда да погледне на нещата от тази им страна. Друг е въпроса кой е по-правилния "начин на употреба" на дадените (и доразвитите) способности - дали да изобретяваме хиперсложни системи, да откриваме пулса на Вселената, да изчисляваме многоходова комбинация за изкарване на няколко милиона долара или да вкараме всичкия си потенциал в разработката на нови начини за унищожение на хора, които дори не познаваме. Напоследък се вихри поредния светотвен цирк,сега на сцената са християни и мюсулмани. Доскоро бяха Руснаци и американци и всички бяха доволни. Добре, ама руснаците взеха, че се поамериканчиха достатъчно, че понятието "враг" да загуби смисъл. Не съм в настроение да изпадам в дълбоки философски размисли за "нас" и "тях", просто ми е чудно, как всички онези хора, със всичкия си потенциал, който досега защитавах, толкова елементарно се вързват на елементарна и плоска медийна пропаганда. Дали прекаленото използуване на мозъчните клетки за създаване на иначе добри неща, не отнема и част от потенциала просто да бъдем хора и да дадем и правото на другите да са не по-лоши от нас?