Днес бях тръгнал нанякъде, само за да не стоя вкъщи, че и без това ме болеше главата от снощното запиване. Току излезнал от вкъщи един чичко с бастун припадна на улицата. Явно горещината, се е съчетала не много добре със здравословни проблеми.

С една лелка му помогнахме да стане, но горкият човечец направо не можеше да ходи. Държах го под мишниците за да го закарам от другата страна на улицата на сянка .. това са два метра, които минахме за 3 минути. Но чевечеца беше се заинатил че може и сам да се оправи да сме се махали, да не сме се притеснявали .. а наистина не можеше да мине и една крачка сам.

Постояхме с него, но не се освести достатъчно според общото ни мнение с лелката и затова отидох до края на улицата - нищо и никакви си 50 метра, но все пак твърде много за този чичко, та да взема такси.

Влизам в едното. А сега де - като незнам закъде. Обясних му че един човечец е припаднал и искам да го закарам до у тях, но нямам представа наистина къде живее. И ако е твърде близо, му казах, че по-малко от 2 лева няма да му дам. А той взе да ми разправя че не бил маршрутка! Те маршрутките вземали по толкова. Следващият таксиджия направо ми каза да си гледам работа - а той също беше човек на години, побелял от времето. И той ме ядоса .. дано на него не му се случи след време да припадне на улицата и да се чуди как да се оправи. Уви бяха само две таксита и нямах повече алтернативи.
Загубеняци!

Върнах се при човечеца. Жената още беше там и като и обясних ситуацията, тя каза че може да се обади на съпруга си. Уви в момента в който звънна падна батерията на GSM-a ми.

В следващият момента си дойде човека от съседната кола. Явно току що се върна от пазара. Чичкото му махна и тоя рече "Искаш да те закарам ли? Влизай!". Евала му правя на този човек. Просто го каза така, сякаш е съвсем нормално да помогнеш на човек изпаднал в беда. Нещо в което аз лично вярвам, но замалко се бях усъмнил заради таксиджиите.