Та ти стоиш – пред мен – до мен – за мен…
И – мога да те пипна.
Виждам как
игличките по кожата пролазват,
как пристъпват постепенно
и харесвам
учестеното ти леко дишане,
и тия хубави движения, гърдите ти
с които се повдигат.
Аз знам
точно как красиво изглеждаш сутрин,
колко кестеняви кичури по чаршафите,
са разпилени
как, за разлика от мен, мразиш възглавниците…
Познавам мириса на твоя сън.
Знам точно как заспиваш
и как с едно дихание се пренасяш
в спокойствието
да бъдеш с мен...
Знам точно
с колко захар предпочиташ да пиеш кафето си,
на какви очи да ти приготвя яйцата
и как несъзнателно поглеждаш в огледалото,
за да се увериш, че от леглото тайничко
те наблюдавам.
И дори да се излъжа –
по нещо ново всеки ден във тебе аз
откривам,
но стотици пъти вече съм си го
представял.
Магия ли?
Навярно е така, защото
никак не мога да си обясня
капките вода под миглите ти,
когато те попитам
“Защо, ме обичаш?”
за Бога,
и не виждам
никаква
причина
да те заслужавам.
Ощипи ме…
Благодаря за мнението ти, Janichka! Винаги съм смятал, че няма как изкуството да е фалшиво, особено поезията - която е най-интимното изкуство. "Напудреният" стих си личи отдалеч, а аз никак не обичам пудрата (освен по женското лице). Ощипи ме, като прочетеш и другите мои неща, които засега съм качил в моя блог, защото наистина бих искал да зная мнението ти за тях. Впрочем, приятели от блога, всяка ваша дума ми е важна, тъй че, ще се радвам да прочета повече мнения!
Бъдете!
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви