Техника МИОС
(специален поздрав за Rupani)
(извадка от книгата "Светът на осъзнатото сънуване")
ТЕХНИКА ЗА МНЕМОНИЧНО ИНДУЦИРАНЕ НА ОСЪЗНАТ СЪН (МИОС)
(“мнемоничен” означава който помага да си спомним, лесен за запомняне)
1. Настройте се да запомните сънищата си
Преди да си легнете, си кажете, че ще се будите и ще записвате сънищата си след всеки период на сънуване през цялата нощ {или след първия период на сънуване на разсъмване, или след 6 часа сутринта, или както ви е удобно).
2. Спомнете си съня
Когато се будите след период на сънуване, без значение колко е часът, опитайте се да си припомните колкото се може повече детайли от съня ви. Ако толкова ви се спи, че пак се унесете в сън, направете нещо, за да се разсъните.
3. Концентрирайте намерението си
Когато заспивате отново, се концентрирайте върху намерението си да разпознаете състоянието на сън. Кажете си: „Когато следващия път сънувам, искам да не забравя да отбележа, че съм в сън." Опитайте се да го пожелаете истински, фокусирайте мислите си само върху тази идея. Ако забележите, че мислите за нещо друго, просто оставете тези мисли да си отидат и отново насочете вниманието си върху намерението да си спомните, че сънувате.
4. Представете си как осъзнавате, че сте в сън
В същото време си представете, че сте отново в съня, от който току що сте се събудили, но този път разпознавате, че това е сън. Потърсете знак, че сте в сън. Когато го видите, си кажете: „Аз сънувам!" и продължете фантазията си. Например може да решите да полетите в осъзнат сън. Ако е така представете си, че се отделяте от земята и политате веднага след като сте осъзнали, че сънувате.
Повторете стъпки 3 и 4, докато не почувствате, че намерението ви е затвърдено, и тогава се оставете на съня. Ако забележите, че мислите за нещо друго докато заспивате, повторете стъпките, така че последното нещо в съзнанието ви, преди да заспите, да бъде намерението ви да осъзнаете, че сте в сън.
6. Коментар
Ако всичко върви добре, ще заспите и ще се унесете в сън. Тогава ще си спомните да отбележите, че сънувате. Ако ви отнема много време да заспите, практикувайки този метод, не се притеснявайте колкото по-дълго сте будни, толкова по-вероятно е да имате осъзнат сън, когато заспите отново. Това е така, защото колкото по-дълго сте будни, толкова по-многобройни ще са повторенията на процедурата на МИОС, което само подсилва намерението ви да имате осъзнат сън. Нещо повече, будността активира мозъка ви и осъзнатостта става по-постижима. Ако спите много дълбоко, след като сте си спомнили съня трябва да станете и да се заемете с някаква активност за десет или петнадесет минути, така че да се събудите напълно. Светнете лампата и почетете. Станете от леглото и повървете из стаите. Едно от най-подходящите неща, които можете да направите, е да опишете сънищата си и да прочетете вече описаните, отбелязвайки знаците, че сте в сън, подготвяйки се за визуализация на МИОС-техниката.
Много хора постигат успех с МИОС само след една или две нощи. Други се нуждаят от повече време. Постоянната практика на МИОС може да доведе до голямо майсторство в осъзнатото сънуване. Много от напредналите ни онейронавти са я използвали, за да култивират способността да имат по няколко осъзнати сънища всяка нощ, когато пожелаят.
BgLOG.net
· 15.05.2026
· Teri
Аз това с припомнянето съм го правила интуитивно. Когато сънувам нещо и се събудя с неприятно или приятно чувство, а не помня откъде идва, се опитвам да пресъздам съня, за да разбера. Понякога ми се изплъзва, а понякога се сещам за най-дребните детайли. Във втория случай си давам някакво разумно обяснение.
Вчера например сънувах, че ме застрелват. Някакъв тип с бели дрехи и руса коса ме последва до дома ми. Пред вратата от притеснение си изпуснах стотинките и когато се наведох да ги събирам, той ме застреля в главата. Почувствах мн кратка болка и умрях за части от секундата, но после се съживих. Самото умиране беше дори някак си приятно, почувствах безтегловност да се разлива по цялото ми тяло. Когато се съживих, не дадох знак, че съм жива, но въпреки това нападателят ми стреля още един път в главата ми, за да се подсигури. Този път не почувствах нищо, но се престорих, че чувствам болка, за да реши стрелецът, че е постигнал целта си. Когато видя, че страдам, обеща, че през следващата година ще ме боли мн повече. Първоначално се уплаших, но после се сетих, че всъщност не изпитвам никаква болка. Така че само трябваше да продължа да се преструвам.
Поуката е, че се правя на умряла, за да се защитя. Мн важна поука, защото търся отговора на въпроса за какво искам да умра от мн дълго време. Преди си мислех, че така се наказвам, но може би не е това. Поуката е мн важна и от друга гледна точка - освен мотивацията ми, се изяснява и това, че тази мотивация е неоснователна. Очевидно умирането не е истинското ми средство за защита. За какво ми е злосторниците да си мислят, че са ме наранили - за да ме оставят на мира?! Но след като не са ме наранили, не се ли налага изводът, че съм недосегаема за опитите им да ме наранят? Не е ли вярно, че силата ми повече ще ги откаже, отколкото престорената слабост?
Та така:)
За спящи между 1 ч. сутринта и 6.30, като мен, или няма сън изобщо (когато ме раздробяват в будно състояние) или е дълбока мъртвешка дупка безпаметна (щото вече съм била надлежно раздробена). Няма спомен, само тежка глава, която да нося...
За спящи между 4 ч. сутринта и 8 ч., като Жорката, остава само варианта "вече раздробен" и с тежка глава.... Виртуалният махмурлук е редовен спътник.
Няма ли вариант за луди като нас, дето не спят, но искат да спят? И дето нямат време и сили да настройват мислите си? Дайте помощ някаква, че не се търпи.....:(((
Според заглавието и описанието това е една от онези процедури, които подпомагат създаването навик да си спомняш сънуваното и като следствие ти се отваря възможността да постигнеш началото на осъзнатото сънуване.
Много интересно разказваш сънищата си, но много интересно защо, след като очевидно и за теб изобщо няма значение какви са ? - поуки и размисли можеш да изваждаш и цедиш винаги, по всяко време, от всичко, не е никак препоръчително да си хабиш сънуваното време най-вече за това ... ммм ... можеш да правиш наистина интересни неща, да действаш, а не само това. Като ти е кеф да си такъв лунатик и само да мислиш, мисли защо хем сънуваш хем си същата, защо поне на сън не си нещо различно ^___^
И все пак ... да си в съзнание (тук-сега) постоянно е достоен подвиг, а да го постигнеш и използваш дори по време на сън, си е перфектна тренировка. Тренировка на вниманието. Така че поука няма, има развито внимание. Когато заменяш подобреното внимание (функция на осъзнаването) с откриване на поуки (функция на ума) евентуално не правиш нищо по-различно от раздухване на огъня, мятане на по-големи камъчета в езерото или там каквато друга алегория ти допада.
----------------------
Tanichka за сънуване не е никак нужно да се спи (в никаква фаза); както и за други неща важи принципа на възпитанието - имаш си възпитанието че трябва да се спи и кво, айде на сочния пълнеж на съвсем различната тема. Ако за всичките (предполагам) години на този режим не си разбрала, е то имам удоволствието да ти съобщя: не искам да ти слушам оплакванията ! Жива си, значи правиш всичко нужно да продължаваш да си жива и то в достатъчно количество ! Това че някой/я/и ти е внушил/а/и че трябва да спиш поради някаква си причина, наистина, щом самия Живот до сега не е успял да ти покаже че е поредната глупава ненужност, то едва ли и тези мои жалки писмена ще успеят :) Накратко - тъй като си жена и следователно доста по-силна от мен, не си пилей силата в оплаквания а си промени възпитанието според живота, защото живота е това което се случва, не възпитанието. Възпитание е в курсив защото не го ползвам в ширпотребния смисъл, и все пак е разбираемо, нали ?
--------------------
sestri4ka а твоите виждания относно техниката и областта на приложение? Поне относно ултрагрозното сиренце към края на цитата: "...Постоянната практика на МИОС може да доведе до голямо майсторство на осъзнатото сънуване..." ? WTF bullshit, след като и малко дете може да прочете че техниката не може да доведе до нищо повече от голямо майсторство в постигането на осъзнато сънуване - особено ако се счита затвърдения навик за голямо майсторство; и ако юзъра е на вълна 'абе интересно, интересно, и кво ...' (свеж пример borislava-бейби) кво се случва, иначе казано дали не е по-весело освен за Rupani да напишеш нещо и за другите, предвид че повече хора = по-весело ? Ето тя (borislava) е може би откривателски настроена, може да открие нещо което да й подобри живота. Ето и Tanichka, която може да не е така настроена, и все пак може да открие начин да премахне някакви стари пречки - в следствие да си подобри живота.
Пример: мое виждане е, че техниката е полезна, вероятно доста ефективна - поради т.4 - още повече се набляга на намерението - страхотно ! Възнамерявам да я използвам за утвърждаване навика за постигане ОС, благодаря !!!
***бла, е не може без редакция
Никой не ми е внушил, че трябва да спя - организмът ми почва да издава от недостатъчен сън. Мъжът ми не спи, защото няма кой да му свърши работата, а това е защото сме си сами шефове. И защото работи поселдователно в Бг работно време, а после в US работно време, и това трае повече от 10-ина години вече. И да се оплакваме - нито има смисъл, нито може да се направи нещо различно. Така и направихме откритието, че сънят не е никакъв каприз, а жизнена необходимост.
Напрежението ни е в повече. Това е.
Иначе не си представяш как ме бива да философствам, стига да има кой да ми плати сметките на всички територии на света, или да раздаде заплатите на трийсет и кусур човека в България от наше име... Мммммм, красота!
Съжалявам, че мълчах до сега, но от тази вечер съм в цивилизацията (с компютър и интернет:)))
ScreamBoy публикувах този пост съвсем спонтанно, водена от онова гъделичкане(под лъжичката) да се закачам с хората.
Може би и защото започвам и аз да се завръщам към ОС - кой знае, а и заради един друг пост, където си говорихме за контрола над сънищата.
Дадох текста само като инфо за техниката и не си дадох сметка, че хората ще се запитат "за какво, аджеба, е тва".
По принцип съм абсолютно съгласна, че възпитава концентрация, не само насън, но и в будната реалност.
Също така не вярвам Таничка, че докато водиш напрегнат живот ще може да имаш успех с осъзнатото сънуване. За него трябва спокойствие, поне в начлото, докато го овладяваш.
На Бориславка ще кажа, че повечето хора, които познавам търсят в сънищата си отговори за себе си, за собствената си същност, за емоционалното и духовното си състояние в момента и за сумати други свързани с тях самите неща.
Има и други, никого от тях не познавам лично, които използват възможностите на съня, като реалност, в която могат да правят неща, които в реалния живот не могат. Като да летят, например.
За мен лично сънищата са извор на познание, но познание не за моята личност, а за един друг паралелен свят, до който съзнанието ми има достъп. В сънищата ми се чувствам като естествоиспитател на някой напълно непознат и за първи път открит остров и разглеждам :)))Нещо като пътешествие на екзотично място, но в същото време много повече от това.
Всеки търси различни неща, и така и трябва - различни сме.
Целувам ви всички и ... приятни сънища ;)
Благодаря, Сестричке! Внимавай следващите няколко нощи, ще те целуна в съня ти (съвсем безопасно) от благодарност.
На мен лично ми трябва техника с която да спра да си помня сънищата и да не знам че сънувам всеки път като сънувам:)
А сега от радост ще ви отпусна още два факта от моя сънен живот. Първо - продължителността на времето в което сте изпаднали в безпаметно състояние (т.е. спите) въобще не е от значение за продължителността на съня. Сънувал съм такива дълги и сложни сънища, а като съм се събудел съм осъзнавал, че са изминали само пет минути. Второ - често ми се случва в будно състояние да сънувам. Т.е. вървя си по улицата и изведнъж осъзнавам, че усещам света около себе си като сън. Фактически не виждам някакви допълнителни работи (фантастични например), а просто у мен се заражда усещането че сънувам. И тук много ми хареса една идея - на СкриймБой - за това доколко се стараем или успяваме да пазим внимането си будно. Може би хора като мен, които се стремят винаги да се контролират, да контролират обстановката около себе си, дори и когато са доста пияни, пренасят този си стремеж и в съня. Това може да е отговора на въпроса - защо осъзнавам че сънувам по време на сън и защо си помня сънищата. А може би от време на време претовареното ми съзнание изключва в будно състояние и минава в слийп-моде и тъй като аз идиотът се стремя постоянно да контролирам обстановката около себе си - се получава това усещане за сън наяве.
Бори, досега не са ме убивали насън. Имам една аналогия - с паданията насън, т.е. имаше период, в който често падах отвисоко и ми действаше доста възбуждащо, защото знаех, че сънувам и нищо няма да ми стане, но скоро ми омръзна, спрях да усещам тръпка и спрях да падам отвисоко. Ама тоя човек наистина ли ти обеща следващия път да те убие по-качествено? Аз мога да ти кажа защо си изтървала стотинките - по много филми героите го правят за да се спасят от убиеца, който ги дебне зад вратата - те случайно си изтърват стотинките - навеждат се да ги вземат - убиеца стреля в предполагаемата област на гърдите и не ги уцелва, защото те са наведени.
Пък във връзка с причината да умираш, Бори, (спомням си аз оня пост), мисля си, че на човек просто му се иска да умре, защото не е доволен как е скроен в тоя живот.
А пък на всички - мисля си, че стремежът да помним сънищата си е просто още един начин да избягаме от действителността - дали ще гледаме телевизия, ще ровим в нета или ще четем книги(малееее, кой чете днес бе?), или ще сънуваме - все тая.
Таничка, хич не съжалявай, че не си помниш сънищата - явно си доволна от живота.
Честина нова година на всички!
Към всички: казвам се Борислава и приемам добронамерените опити за съкращаване и/или модифициране на името ми като Бори от Рупани например. Разбира се, аз преценявам кои опити са добронамерени. Повечето хора ме наричат Биби. Най-мн ми харесва Бибче, когато го казват братовчедка ми или приятелката ми Елена. Борислава–бейби и Бориславка не са сред фаворитите ми, понеже не ми харесва пренебрежителното отношение, което смятам, че съдържат.
Много ми се искаше да игнорирам обръщението на скриймБой към мене или поне да излъжа, че не ме е подразнило, но няма. Ще предпочета най-доброто за мене, а не предполагаемо най-лошото за него. Специално прегледах всичките му коментари, за да се уверя, че е злонамерен. Не че имам нужда от доказателства – достатъчно е, че на мене не ми харесва стилът му на общуване. Работата е там, че не съм сигурна какво иска да каже. Приятелят ми смята, че това се дължи на ограничения умствен капацитет на скриймБой, но аз мисля, че проблемът не е само един. Освен че е нискоинтелигентен, скриймБой е и много злобен. Става му тежко да прикрива цели два проблема с думи, особено като не знае значението на повечето от тях. В резултат се получават нескопосани изказвания, които се разбират със същата мъка, с която са били съставени. Разбира се, всички произведения на нашия герой са коментарни, защото е мн по-лесно да се заядеш, отколкото да предложиш нещо свое на публиката. Добре, че скриймБой не знае, че в обидите му към другите се вижда точно колко и точно защо мрази самия себе си.
Сестричке, интересни класи сънуващи си предложила – егоисти, авантюристи и пътешественици. Макар и виден егоист, аз също летя насън!
Рупаниии. Няма да ме убива пак. Ще ме боли от нанесените вече рани. А стотинките си ги изтървах, преди той да стреля, бих казала, че така му се нагласих даже. Всъщност сякаш нарочно си отклоних вниманието, за да може да стреля на спокойствие, без аз да го притеснявам с вида си на жертва. А пък след тоя сън на два пъти вече си изпускам стотинките и се посирам:) На мене пък си ми харесва новото ми обяснение за умирането. А за бягство от действителността – не съм съгласна. Понеже за мене тя бива само субективна; сънищата смятам също за субективни преживявания, следователно си се вписват идеално в нея.
Бориславоооо, мога ли да те наричам Бори?
А за убиеца - верно, че пак съм аз, ти си гений!
Днеска пък се сънувах в училище, оф. Не бях ходила цяла учебна година и накрая се явих, очаквайки да завърша класа. Бях мн притеснена, че ще се окажа мн назад спрямо другите, обаче тоя ден имаше лесни предмети и се справих добре:)
Пък за името мисля, че се разбрахме - нямам нищо против твойто Бори:)
Бе ти все си една крачка преди мене - на изпита се явяваш, стрелят те убийци... Бива ли така!