Черен Камък
Стихосбирка "Закъснели Сезони"

НАСЪН И НАЯВЕ

Не помня откога не съм сънувал
сънища, в които си дошла.
Нощите безстрастно се развихрят
в мрачни и помитащи ята,
изтръгващи ми спомени за тебе.

Как искам да успея да заспя.

Насън мога само да те виждам -
забранени са ни всички чудеса.
Насън мога само да те имам,
но насън мога само да крещя.

Без сън, без път, без теб и за последно
грижите си в смях ще облека.
Ще ги захвърля като куче непотребно
виещо пред входната врата,
което чака пак да му отворят.

Как ускам да успея да простя.

Насън мога само да те виждам -
забранени са ни всички чудеса.
Насън мога само да те имам,
но насън мога само да крещя.

Не помня откога не съм сънувал
сънища, в които не крещя.
Във този час отново те бленувам.
Ела си и прости ми. Аз не спя.


ALTER EGO

Остават сякаш мигове живот,
но всяка смърт ще бъде и начало -
да се огледаш в криво огледало
и да осъдиш собствения ход.

Изтичат и минутите.
Тогава
по близко си, отколкото преди
и може би това, че прегреши
по-скоро трябва да те радва...

Щом с кръв заченат си -
на кръв обречен си!
Не си забравил кръвната вражда.
В подобието жалко на човечество
опитваш се да стигнеш до брега.

Отхвърлил всяка власт или религия
ти идваш тук да се преродиш.
Ти идваш тук, за да оскверниш
със себе си последната идилия...

С теб ще бъдем първи.
А след нас
земята ще потъне в кърви...
Щом пламне жаждата за власт.

Щом с кръв заченат си -
на кръв обречен си!
Пристигаш недочакан до брега
и с тебе иде мойта свобода
в копринени одежди преоблечена...

......................

Но ето че привършва този сън -
вън чака жътва жито непосято...
О, теб те чака жътва непозната!
Навън е лято...
Навън е топло лято.

AKO

Ако след токова години глад,
някой се досети
жаждата ти той да утоли,
не е възможно,
не е възможно да съзреш
корист
в подадената чаша да тупти.

Не е по силите на човешките очи.

Ако след толкова години страх
топла длан
положат на челото ти
ледът у теб
вмиг ще се стопи.
Затвори очи и пожелай си нещо.

Пожелай си бляскави победи,
пожелай си радост и нега,
които се превърщат многократно
в страхове и жалост през нощта.

Пожелай си утрото със слънце,
че мрачен ден смрачава радостта
и после тежка вечер ще те чака
и ще отвори порти за нощта.

Пожелай да не си самотна,
защото самотата е сама!
И никой не те чака да си дойдеш,
освен... входната врата.

Ако след толкова години страст
ти не си разбрала
как те чакам,
тогава съм надраскал на листа
безсмислици, които ще задраскам

Очаквам коментарите ви! Благодаря преварително!
Черен Камък.