II.                  Заблуди от предсказване.

5.      Статична заблуда на бъдещото състояние

Деф.  Приравнява се бъдещото състояние на явлението, обекта или човека към  сегашното и/или предишни негови състояния – отрицание на промените.

Примери:

а)  Щом до 7-годишна възраст не си научил какво е добро и зло, никога няма да се научиш

б) Хората в България винаги са били такива, каквито са сега и винаги ще си останат такива.

Заб. Тук има едновременно две заблуди – предишно състояние, приравнено на сегашното и бъдещо състояние, приравнено на предишното и сегашното. Получава се верижна заблуда, тъй като предишното състояние увеличава тежестта на хипотезата за бъдещото състояние.

в) ББ не става за кмет и премиер, защото е бил пожарникар и бодигард.

Заб. Тук косвено се намеква, че липсата на квалификация в миналото ще се прехвърли като липса на квалификация и в бъдещето, с което се отрича концепцията за опита. Ако ББ се окаже неквалифициран за управленски функции, то няма да е защото навремето не е учил това, а защото и досега не се е преквалифицирал.

6.      Екстраполационна (линейна) заблуда на бъдещото състояние

Деф.  Заблуда на линейната екстраполация, при която се предполага, че даденият процес, човек или обект ще продължава да се променя вечно с едни и същи темпове.

Примери:

а) Историята и бъдещето на Мисисипи според Марк Твен:

„За 176 години Мисисипи е скъсила с 242 мили долното си течение. Това прави средно малко повече от  миля и 1/3 на година. Следователно всеки уравновесен, нормален човек, който не е нито сляп, нито идиот, може да се убеди, че през древния силурски период, от който идния ноември се навършат точно 1 млн. години, долното течение на Мисисипи е било над 1 300 000 мили и реката е стърчала над Мексиканския залив като въдица. По същия начин, всеки може лесно да се убеди, че след 742 години, тя ще бъде само 1 миля и ¾, а Кайро и Нови Орлеан ще слеят улиците си и ще се трудят отговорно под грижите на един кмет и обща управа. Науката е същинска магия. И най – незначителният факт може да наплоди какви ли не догадки.”

б) На всеки е ясно, че щом бебетата удвояват теглото си през първите три месеца, което предполага, че на 24 години ще имат умопомрачителното тегло от 2 на степен 96 или   7.9228e+028 пъти началното си тегло (2-4 кг).

в) Теорията за неограничения икономически растеж (и съответно неограниченото нарастване на благосъстоянието при нормални условия) предполага, че след 1000 години (при 2% годишно нарастване) хората ще бъдат около 4 трилиона пъти по – богати от сега, което означава, че ще могат да си позволяват къщи с размери около 40 000 квадратни километра, което при настоящите темпове на нарастване на населението (удвояване на всеки сто години) означава 6.5 милион милиона по 40 000 квадратни километра, което при територия на земята (непокрита с вода) 148,940,000  кв. км. Означава, че всеки квадратен километър е притежаван едновременно (максимум) от почти 2 трилион трилиона души...

7.      Заблуда на потенциалното (евентуално) бъдещо състояние

Деф. Използване на аргумент „какво би могло да бъде” с тежест на факт в съждението. Една мисловна конструкция (най – често с вероятностна тежест) се използва на мястото на реално събитие или състояние.

Примери:

а) Ако ОДС с Иван Костов бяха на власт в последните 8 години, хората щяха да взимат двойни пенсии, затова гласувайте за ДСБ и СДС.

Заб. ОДС не са били на власт през тези 8 години и тази хипотеза не може да има тежестта на факт, защото това какво би могло да се случи не е равносилно на това, какво се е случило. Аргумент в полза на ОДС е това, което те са свършили, а не това, което биха могли да свършат, ако бяха останали.

б) Ако Русия не беше поискала откуп, еквивалентен на 32 тона злато за Освобождението ни, това дело щеше да е напълно безкористно, затова да свалим шапки за безкористността му.

в) Ако се бях родил в САЩ, вече щях да съм милионер, следователно Българската държава ме е ограбила поне с 1 милион долара.

Заб. Това е хипотеза, тъй като нямаме емпирично потвърждение, следователно и загубите са хипотетични и техните компенсации – също.

8.      Заблуда на неизбежното(сингулярно) бъдещо състояние

Деф.  При тази заблуда се отрича ефекта от настоящите действия върху бъдещето – „Нищо не можем да променим”, „Каквото и да направим ще е все тая, затова хайде да не правим нищо” и т.н. Заблудата е в априорното приемане на грешна в общия случай презумпция, вместо да се приложат аргументи за липсата на чувствителност на „бъдещето” към действията на твърдящия заблудата човек.

Примери:

а) И да копам и да не копам кенефо, нема го изкопам

Заб. Очевидно е, че ако се копае достатъчно дълго, дупката за външната тоалетна ще бъде изкопана, т.е невярно обобщение

б) Независимо дали си добър с хората, те те „прецакват”, затова прецакай ги и ти.

Заб. Именно това твърдение създава „прецакването”, защото всеки, който възприеме такава политика убеждава прецаканите от него с действията си, че няма значение дали са добри с другите хора, затова някаква част от тях решават, че е по – добре и те да „прецакват”, така може да се стигне в най – добрия случай до някакво самоподържащо се множество от „прецакващи” хора, а в най – лошия случай, то ще погълне цялото общество. Тук заблудата от липса на последствия на постъпките сама създава липсата на последствия.

в) Моята партия така и така няма да мине 4% бариера, няма смисъл да гласувам.

Заб. В действителност партията не би минала бариерата ИМЕННО поради такива разсъждения, подобно на предишния пример.