Начало
Регистрация
Вход
BgLOG.net
Пиши в блога
Категории
Общности
Начално Образование
Предучилищна педагогика
Образование
Бебелог
Здраве и Красота
Литература
Поезия
≡
BgLOG
Седем необикновени дни - ден втори
от
alexi_damianov
на 01.03.2008 21:22
6 коментара
,
928 прочита
Етикети:
българия
,
загадка
,
убийство
,
мафия
,
бизнес
,
наркотрафик
,
престъпност
,
митници
Първата част - тук.
- Прилича ми на някакъв невзривен снаряд. – заключи някакъв компетентен специалист от системата на МВР и се обади на сапьорите, за да дойдат да си приберат опасната бомба.
Капсулата от бляскав бял метал, сгушена в противоударна баласта и скромно кафяво кашонче, замина за полигона. Там тя щеше за кратко да сподели компанията на сочно блокче тротил, а след това – да се разпилее в многобройните пламтящи частици на взрива. И тайнственото й съдържание щеше да се върне в природния кръговрат и прашинка по прашинка да се впие в сухите горски почви на Шоплука.
Но само ако случаят с убития наркобос не се беше озовал на бюрото на следователя Асен Филипов. Той беше едно от симпатичните изключения в системата. Един от хората, които не пуфтяха тежко, когато отиват на работа и които не се търкалят в омагьосания кръг на порочни практики, шуробаджанащина и дребни подкупи. Казваха му Работливия Асенчо – за да го различават от Дебелия Асен, с когото работеше в една стая. Дебелият Асен вчера беше на оглед на масовото убийство, но си взе отпуска (за трети път тоя месец), защото му беше прекалено жежко, за да работи.
Работливият Асенчо само това чакаше и временно пое случая с разстреляния наркобос, докато дебелакът се върне на работа.
- Ало, Иване... Филипов съм. Абе ти си правил огледа на убийството на Зипъра вчера, нали?
- Ъъъ... да. – смотолеви криминалистът в слушалката.
- Абе тука има някакво метално тяло... написал си ми... абе що тука си го написал, виж, другите работи до трупа на шофьора са десет реда по-нагоре.
- Еми... не го бях видял... Дебелият я видя и тогава...
В това време от бръмчащото евтино радио на бюрото на Филипов се изви приятен женски глас:
- Само ден след показния разстрел на Николай Пенев – Зипъра, в столицата беше извършено ново ужасяващо убийство. Жертва този път стана висш чиновник – заместник-директора на Агенция „Митници” Иван Пламенов. Пламенов е бил застрелян днес на обед пред дома си с няколко откоса от автоматично оръжие. Пламенов е заместник-директор на митниците от шест месеца, преди това е работил седем години на ГКПП „Капитан Андреево”. Източници, пожелали да останат анонимни, сочат Пламенов за бивш близък бизнес партньор на убития вчера мафиот...”
Китайското радио изпращя и премина на нечленоразделно бучене. Филипов седеше замлъкнал зад бюрото си и само смешното подрънкване на стария вентилатор разбиваше драмата на ситуацията.
- Иване, намери ми т’ва метално тяло, ако ще да ти излезе по-скъпо от двучасов секс с елитна манекенка.
- Ъъ... – изгъгна Иван насреща.
- Няма „ъ”! Действай!
Филипов тресна телефона, рипна от въртящия се стол и се втурна по коридора към стаята на началството.
- Искам и тоя случай! – почти кресна Филипов на началник-отдела.
Началството го фиксира изпод рунтавите си посивели вежди с изпитателен кагебистки поглед и рече:
- Спокойно...
Филипов се усмири и повтори думите, но този път с повече чиновническо смирение. Нов изпитателен кагебистки поглед.
- Да знаеш, че те пускам само щото другите са отпускари и щото виждам, че искаш да се докажеш... Само леко на завоите!
- Слуш’! – по военному каза Филипов и изхвърча от стаята.
„Тъпак!” - помисли си началството. „Ще умреш без време... Нищо – все някой трябва да умира от време – на време. Трябва да има уважение към традициите”.
Филипов вече летеше със служебна кола към панелката, пред която беше разстрелян митничарят. А самият той седеше мъртъв, в гротескно смешна поза, с увиснала челюст и проточени кървави лиги от надупчените дробове. В едното му око беше забит щика на „Калашника”, с който го разстреляха. Цялата тази картинка красеше парче мукава с разкривени червени букви:
Той искаше злато, а получи само олово.
В това време Иван стигна до капсулата. Преди сапьорите да са я пръснали на атоми. Добре, че всичко в тая държава ставаше мудно...
В капсулата имаше навито на руло парче бяла офис хартия, украсено с нечий изящен почерк:
В сърцата ни има гняв, в неговото – куршум
.
В двата края на града двама мъже се взираха в две кратки литературни произведения, написани от ръка, отнела човешки живот. В двата края на града, двамата мъже изругаха по един и същи начин:
- ‘Баааси! Мутрите вече убиват с поезия!
Меката топлина на септемврийския следобед лека-полека угасна в приятната есенна вечер. Топлият ден отстъпи на хладната нощ, а тя - на сурова сутрин. Китайското радио в кабинета на Филипов изпращя: „Прекъсваме програмата за извънредни новини. Поредно дръзко убийство, този път в центъра на голям провинциален град. Жертвата е...”
RSS за коментари
Коментари
#
| от
Светлина
на 01 март 2008, 23:04
утре сутринта като се събудя исакм да ме посрещне третата част, иначе ще има поезия и олово ;)
#
| от
alexi_damianov
на 01 март 2008, 23:38
Все пак, казва се "Седем необикновени дни", а не "Седем необикновени утрини". Освен това, аз имам вродена бронежилетка и само на поезия ще трябва да разчиташ :)
#
| от
bale
на 02 март 2008, 10:53
Какво е това, някакъв разказ ли? Ти ли го написа? Много е увлекателно!
#
| от
Светлина
на 02 март 2008, 11:52
Дъжд пролетен,
но те не забелязват,
че тя затворено чадърчето държи
и все така унесени приказват.
Бузон
#
| от
alexi_damianov
на 03 март 2008, 00:24
@bale - разказ е, да, с продължение, докато ти пиша тоя коментар поствам следващата серия.
Светле, поезията е термоядрена, замества оловото отвсякъде ;)
#
| от
Lord deSword
на 03 март 2008, 21:36
"ако ще да ти излезе по-скъпо от двучасов секс с елитна манекенка." - изби рибата:)
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола
Най-четени публикации
Днес и утре
(653)
Какво научиха учителите от пандемията? + обява за видеоподкаст за образованието
(459)
,
(405)
Великденски стихове
(158)
Общности
BgLOG
Бебе
Веселие
Вестник
Добри новини
Домашни любимци
Екология
Здраве и красота
Изкуства
Интернет
Компютри
Литература
Любов
Музика
Образование
Поезия
Приятелство
Психология
Сапунени мехури
София
Спорт
Туризъм
Филми
Фотография
Категории
Начало
Всички публикации
42
Podcasting
България
Български език
Видеокастинг
Ежедневие
За BgLOG.net
Забавление
Интересни линкове
Интернет
Клуб Графоман
Коментари
Компютри
Култура и изкуство
Купон
Линукс
Литература
Любов
Музика
Невчесани мисли
Нещата от живота
Новини
Поезия
Политика
Правопис и правоговор
Приятели
Програмиране
Профил
Размисли
Рецепти
Семейство
Смях до дупка! :)
София
Софтуер
Спорт
Събития
Училище
Филми
Хапка и пийка
Хардуер
Цитати
Текстове на песни
Разни
Животът, вселената...
Раздумка
Коментари.
Човекът и обществото
Човекът и природата
BgLOG.net
1-ви клас
Работа с родители
Математика
Английски език
2-ри клас
3-ти клас
4-ти клас
Час на класа
Български език и литература
Роден край
Новото образование
Проекти
Сценарии за празници и тържества
Символика
Втора възрастова група /4-5 години/
Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Да играем заедно
Възпитание
За всекиго по нещо
Загадки, логически задачи, илюзии, феномени
Игри
Наука
Самостоятелна работа
Околен свят
Трейлъри
Уроци, съвети, препоръки
Извънкласна работа
Информатика и информационни технологии
Новото образование.
Предлагам...
Образованието по света
История и цивилизация
Религии
Философия
Психология и логика
Етнография
Гражданско образование
Взаимоотношения
Характер
Руски език
Методически разработки
Технологии и предприемачество
Подготовка за училище
Правопис, правоговор и пунктуация
Изобразително изкуство
Сайтове на класове
Тестове
Алтернативна
Разкази и поредици
Екзотични домашни любимци
Птици
Работа с компютърни програми
Упражнения
А За BgLOG.net
Дабъл проза- 2Р
Любими автори
Приказки
Романи
Хорър
Архиви
март 2021
февруари 2021
декември 2020
ноември 2020
Още архиви