Какво е тълпа? Тълпата е група хора, които под въздействието на обща емоция спират да се държат рационално. На "метафизичен" език това означава, че колективната енергия на група хора ги зомбира до степен да изключат черти от своята личност, в полза на поддържане на целостта на тълпата.
Примери за въздействието на тълпата има много - от опиянението, което човек изпитва на концерт, през агресията, която виждаме по мачовете, та чак до протестите от всякакъв вид. Аз лично смятам и че това е причината за явления водещи до ексцесии от типа на нацизма, например. Или като гонененето на вещици, за по-политически необвързано.
Но да се върнем на тълпата. Тълпата има интересен природен еквивален - рояците от най-различен вид. Скакалците, най-вече. Също така мисля, че и при някои риби се наблюдава. Такива рояци се създават по различни причини: примерно при скакалците, стимулът е прост - всеки скакалец се стреми ако може да изяде съседа и по възможност да избяга от съдеда, който също иска да си го хапне. По този начин се създава свързана система, която оформя рояка. При хората, подобна система би се получила при, да кажем, евакуация в тесен тунел - имаш само един избор да се движиш с тълпата, за да не бъдеш стъпкан.
Другата характеристика е, че роякът започва да се държи като независим организъм, имащ свои собствени нужди и желания, невинаги съвпадащи с непосредствените желания на единиците, които го създават. Това за мен е особено интересно, защото аналогията е проста - в нашето тяло има мнооого клетки, всяка от тях има свои нужди, но въпреки това те изграждат телата ни и тялото съществува удовлетворявайки някои от нуждите на клетките(в идеалния случай повечето), но също така имащо и други, съвсем различни нужди от тези на клетките. Т.е. въпросът е може ли тълпата/роякът да се сравни със свръх-организъм? Според мен може.
Тогава следващият въпрос е защо хората (не)избират да бъдат част от тълпа. За животните е ясно - стадото и роякът предлагат храна и защита в случаи, когато последните са недостатъчно. Интересно е , че рояк от скакалци примерно не се получава просто така - трябва броят скакалци да надмине някаква критична маса, чак след това роякът става истинска структура. Интересно е, защото и при хората май е същото. И нещо повече, в зависимост от целта на тълпата, за нея са нужни различен брой индивиди - ако целта е по-скоро положителна, понякога и съвсем малко на брой хора могат да създадат тълпа. Това вероятно се дължи на пропорционалност между броя на хората и задръжките, които човек е склонен да отхвърли в полза на тълпата. Ако тя съществува с цел танцуване, отбелязване на нова година или нещо подобно, обикновено бройката може да бъде много малка и все пак да говорим за тълпа. Ако става въпрос за нещо, което да среща съпротива в психиката на хората, са нужни много повече хора.
Другият фактор, който има също много важно значение са външните условия. Определени условия допринасят силно за формирането на тълпа, особено ако са животозастрашаващи. Примерно войната срещу тероризма или свинският грип.
Защо ги пиша всичките тези неща. Защото мисля, че всеки от нас трябва да си дава сметка, кога прави нещо като себе си и кога като част от тълпата (или друга структура). Също както е важно да можем да определяме типа тълпа, която ни се предлага, заслужава ли си да влезем в нея, колко точно трябва да продължим да стоим в нея(т.е. да имаме ясна представа какво искаме да постигнем) и как и кога да я напуснем. Което според мен зависи пряко от ценностната система на индивида, както и неговите желания.
Примери много - отиваш на купон, весело е, пиете, пеете, в един момент някой прави някаква глупост. Всички се смеят, защото е весело и глупостта ви сближава. Да повториш, да пасуваш или да възроптаеш. Зависи от теб и от ценностната ти система. Какво си готов да пожертваш, за да захраниш колективната енергия. Ако става въпрос за показване на задници - може би е ок, ако става въпрос за биене на цигани - дали?
Преди ден или два прочетох в блога на един човек, че било ок да се застрелват деца, които (може би) се готвят за терористи (не е точен цитат и знам че не е нещо ново, просто едва сега попаднах на него). Това много ме потресе, признавам си. А най-много ме потресе, че изказване точно от този тип беше причината да разруша връзката си с най-добрия си приятел.
Не съм сигурна дали мога да коментирам такива изказвания, за мен такива хора трябва съвсем определено да бъдат вкарвани в затвора или поне много ясно и строго порицавани, но това е друга работа. Това което ме потресе е, че не си бях дала сметка колко хора са част от тази "тълпа". Защото човек не може да прави такива изказвания, без да е дълбоко убеден, че има защита и разбиране. Каквото и да си говорим, хората са все пак социални животни, дълбоко в нас е заложено да търсим одобрението на околните и да се страхуваме от изгонване от колектива. За да кажеш нещо толкова страшно, трябва да си изключително убеден в силата на твоята тълпа, на твоите хора, на тези които мислят като теб. Или които имат същата вина (вкл. и най-вече вина, че те е страх).
Всъщност смятам, че една от най-силните сплотяващи енергии е груповата вина. Което може би би обяснило защо цели народи изпадат в състояния водещи до чудовищни престъпления срещу човечеството. Защото при нормални условия, за образуването на тълпа(т.е. колективен разум) са нужни не само бройки, но и плътност (т.е. хората да са наблизо). Което поставя съвсем правилният въпрос как и защо хора на голяма територия успяват да попаднат под въздействието на тълпата. Та според мен, голяма играе и груповата вина и груповият страх. Които след това се само-захранват, до ексцесии, които никой нормален човек в ясно съзнание не би си представил.
И така, хора избиват деца, мъже, жени и всякакви други създания, просто защото някакъв неизвестен колективен разум много качествено им го втълпява. Или по-точно - защото техният колективен страх и вина ги карат да правят абсолютни глупости. А глупостите водят до още повече колективен страх и вина. И най-интересното е, че колкото повече правиш в полза на колектива - добри или лоши неща, толкова повече се увеличава енергията на самият колектив от същия тип. Сякаш наистина съществува такава свър-структура и тя смуче енергия от това, което правим и потапя индивидите в някакво общо поле от тази енергия. Което е толкова объркващо, защото в основата на всичко са хората и техните действия. И евентуално някой умник, който се опитва да насочва тълпата на някъде, но в крайна сметка, контролът е много труден в такива случаи - тълпата е твърде нестабилна структура. Само много силни външни фактори могат да канализират енергията й и за съжаление повечето умници много добре умеят да ги използват.
Искам все пак да подчертая, че не смятам всички тълпи за лоши. Напротив, някои колективни изпълнения са безценни - вижте какво правят американците по филмите, когато светът е застрашен. Това не е измислица. Груповата енергия може да доведе до чудеса. Въпросът е човек да избере тълпата, не тя него; човекът във всеки един момент да държи сметка не само за тълпата, но и за неговата собствена личностна еволюция и дали тя му изнася. И в момента, в който реши, че целта не оправдава средствата просто да излезе от тълпата. Вярно, това в напреднал стадий е много трудно, но ако достатъчно рано се усетиш, би трябвало да не е невъзможно. Пък и по-късно да е, пак винаги има начин. Освен това, трябва да е ясно, че тълпата е изградена от индивиди. И в момента, в който успееш да въздействаш на индивида, той вероятно ще излезе от "транса". Въпросът е да успееш да провокираш реакция на ниво личност, а не реакция на ниво колектив.
И все пак, защо пиша всичко това, при положение, че то е силно казано някаква мистика или нещо неизвестно на хората. Пиша го просто, защото мисля, че твърде лесно го забравяме. Защото има толкова много примери на тълпи около нас, че си е направо страшно. А най-лошото е, че няма почти никакви примери за положителни тълпи! Мисля, че това е един от най-големите проблеми в България - толкова сме отвратени от лошите страни на колективната енергия, които сме изпитали, че не искаме дори да допуснем, че тя може да прави и хубави неща. Т.е. правим го, но рядко. Примерно разните пролетни и есенни почиствания, концерти и т.н.. Много хубаво, но само това ли? Интересно е, че хорото е типичен колективен танц. Защо вече не се танцуват хора, освен на нова година и по сватбите? Защо вече почти няма читалища и някакви групови занимания. Аз помня, че съм била на кръжок по театър. Аз, дето, дори и като трябва не мога да лъжа, стоях там, шиех някакви кукли и участвах някакви безумно тъпи сценки (ама тъпииии). И ми харесваше. Сега децата се записват на частни уроци. Сега класовете са бойно поле. Сега всички форми на колективна енергия впрегната в нещо хубаво са почти изличени. И защо? Защо добрите тълпи са нещо лошо, а лошите тълпи са нещо нужно? И не на последно място, защо само противните хора успяват да се обединят в тълпа - примерно таксиметровите шофьори, които по единично може и някои от тях да са симпатични, ама групово са направо...Защо никой още не се е обединил, за да оправи учебните програми, например. Или за нещо подобно, несвързано със силно негативни емоции.
Не на последно място, искам да коментирам, нещо което Тери каза - че когато сме в общество, ние сме модерирани. Това не е вярно. В обществото няма "модератори" освен полицията за крайните случаи. Обществото се само-модерира, като една колективна структура. Ако засегнеш някой, той обикновено започва да те избягва. Ако го обидиш пред други хора, се оформят лагери, но обикновено има реакция. Ако му удариш плесник или го наречеш с някоя мръсна дума, останалите хора обикновено реагират също толкова остро. Това не е модериране, а обществена реакция. И не разбирам защо в България (а и в света), обществените реакции са толкова непропорционални. Или няма да има никаква както у нас (примерно, родителите, които бият или обиждат учители), или ще е твърде силна (примерно статията за снимките на деца във фейсбук или нещо от сорта). А има една толкова хубава и почти златна среда, в която обществената реакцията е пропорционална на действието. Ех, физика, физика. То е ясно, че съвършенството е непостижимо, ама поне да се стараем?
Ами това е, което исках да кажа. Съжалявам ако звучи хаотично, просто все още не се е оформило съвсем в главата ми, но ми е много много интересно. Направо е невероятно до каква степен сме склонни на колективизация и с каква радост влизаме в такива "съюзи", без дори да си даваме сметка. А ако го правехме съзнателно и контролирано, колко ползи можем да извлечем...Пожелавам на всички ви повече щастливи колективни мигове :) Само внимавайте с груповия секс, че то много хубаво не е на хубаво :Р
П.С. Потребителят с ник *опар не е добре дошъл в моя блог, така че да не се хаби, ако случайно получи вдъхновение от какъвто и да е вид. Аз може и да съм търпелива, но не и мазохистка.
П.С.П.С. Всичко това няма общо с разочарованието намерило отдушник в минали ми пост. Но там прочетох толкова мили неща, че не виждам много смисъл да се разделям с хора, които харесвам, заради нещо такова. Особено предвид това, че и без това не влизам толкова често.
Чудесен пост!
Това, което наричаш тълпа, в същност са така наречените егрегори. Точно така е, както го казваш. Когато група хора са обединени около една идея, тази идея се превръща в енергоинформационна структура, която управлява подсъзнателно поведението на отделните участници в егрегора. Самият егрегор се "храни" от енергията на мислите на участниците в него. Например егрегорът на модата. Днес видях едно младо момиче, мисля че беше ученичка, доста дебеличко - коремчето й висеше от пред като престилка, но тъй като всички ходят с голи пъпове, така ходеше и тя. Сигурен съм, че не осъзнаваше, че е грозно.
Подобни са егрегорите на парите, егрегорите на секса, егрегорът на кризата, или егрегорът на екипа на дадената фирма, например.
Беззащитни ли сме към егрегорите? От това което съм прочел и практикувам, мисля че има поне две добри новини.
Едната е, че отделните егрегори се "бият" за енергията на хората, така че човек може съвсем съзнателно да се "превключва" към добрите за него егрегори, мислейки за едно или друго нещо, или опитвайки се да промени убежденията си.
Другата е, че човек е господар на съзнанието си и има достатъчно възможности да бъде самостоятелен в мислите и убежденията си. За това има и специални техники, но това е друга тема.
С тази тема много обстойно се занимава системата ДЕИР в книгите на Димитрий Верещагин.
Считай, че в мое лице имаш съмишленик.
Келвинатор, ти ме изненада много :) Чувала съм за егрегорите, но на мен май повече ми хареса обяснението на Вадим Зеланд, който ги наричаше махала. Някак си е по-неодушевено, по-неплашещо. Защото ако същият феномен се наблюдава при насекомите, животните и т.н., очевидно това е нещо естествено, някаква функция на съзнанието във всякакви форми. Ако наистина е нещо нормално, то просто да го разберем и да се научим да използваме, вместо то да ни използва.
Поздрави за поста и позицията, Дени! Като деца играехме в махалата и въпреки че бяхме само 7 деца на една малка уличка, бяхме се разделили на 2 минигрупи... Много ми харесаха ето тези мисли:
"Въпросът е човек да избере тълпата, не тя него"!!!
"толкова сме отвратени от лошите страни на колективната енергия, които сме изпитали, че не искаме дори да допуснем, че тя може да прави и хубави неща"
"Но да се върнем на тълпата. Тълпата има интересен природен еквивален - рояците от най-различен вид. Скакалците, най-вече. Също така мисля, че и при някои риби се наблюдава. Такива рояци се създават по различни причини: примерно при скакалците, стимулът е прост - всеки скакалец се стреми ако може да изяде съседа и по възможност да избяга от съдеда, който също иска да си го хапне." - Нещо си в грешка. Роякът винаги се създава с една цел. По този начин дребните животни изглеждат като едно голямо животно. Целта е защита. Това за скакалците отде го взе. За пръв път чувам скакалци хищници, които се самоизяждат.
"Т.е. въпросът е може ли тълпата/роякът да се сравни със свръх-организъм? Според мен може." Не, не може. Роякът се създава с цел колективна защита. При тълпата нямаме разумна цел. Тълпата е хаотична. При рояка няма хаос. Има строга организация. Нишката свързваща тълпата е на емоционално ниво. При рояка е на физиологично ниво. Тълпата е социялно явление. Социум при животните няма, макар и да говорим за известен такъв при мравките, пчелите, делфините, китовете. А, иначе тълпата като свръх организъм, да - справка Густав Лъобон.
"И нещо повече, в зависимост от целта на тълпата, за нея са нужни различен брой индивиди - ако целта е по-скоро положителна, понякога и съвсем малко на брой хора могат да създадат тълпа. Това вероятно се дължи на пропорционалност между броя на хората и задръжките, които човек е склонен да отхвърли в полза на тълпата." И как успя да достигнеш до този факт. Емперично или теоретично? "Ако става въпрос за нещо, което да среща съпротива в психиката на хората, са нужни много повече хора." - това е една от най-интересните ти мисли, да не кажа почти единствена. Такава тълпа според мен се формира постепенно- пример чалга тълпата в БГ. Или наци тълпата в Германия.
"Определени условия допринасят силно за формирането на тълпа, особено ако са животозастрашаващи. Примерно войната срещу тероризма или свинският грип." - това просто ме уби. Излиза, че хората, които мислят как да се справят с тероризма са тълпа. А свинският грип и тълпата. Прощавай. Вземи се образовай малко примерно за испанската инфлуенца. И ми разясни малко повече за свинският грип и тълпата. Че не им виждам връзката. По отношение на свинският грип няма колективно поведение и мнение. Напротив, мненията са доста крайни.
"Защо ги пиша всичките тези неща. Защото мисля, че всеки от нас трябва да си дава сметка, кога прави нещо като себе си и кога като част от тълпата (или друга структура). Също както е важно да можем да определяме типа тълпа, която ни се предлага, заслужава ли си да влезем в нея, колко точно трябва да продължим да стоим в нея(т.е. да имаме ясна представа какво искаме да постигнем) и как и кога да я напуснем. Което според мен зависи пряко от ценностната система на индивида, както и неговите желания." - това противоречи с всяко общоприето определение за тълпа. В тълпата ти си никой. Там не мислиш и подчиняваш индивидуалните си качества на колективната воля и емоция. Почнеш ли да мислиш за действията си, ти вече си извън тълпата. И обратно. То е като Параграф 22. Вземи прочети и тази книга.
"Всъщност смятам, че една от най-силните сплотяващи енергии е груповата вина. Което може би би обяснило защо цели народи изпадат в състояния водещи до чудовищни престъпления срещу човечеството." Дени обръщаш нещата. Груповата вина не поражда геноцида. Груповата вина е опит за оправдание, за оневиняване на тези, които не са пряко отговорни, но косвено са такива - например германската нация след ВСВ. Изгледай един страхотен филм по този повод - "Judgment at Nuremberg" Най-добрият филм за мен лично по тази тематика. За колективната и индивидуалната вина. Невероятно актъорско изпълнение. Тъкмо ще видиш и Марлене Дитрих.
"И така, хора избиват деца, мъже, жени и всякакви други създания, просто защото някакъв неизвестен колективен разум много качествено им го втълпява. Или по-точно - защото техният колективен страх и вина ги карат да правят абсолютни глупости." -Не им го втълпява колективен разум, а лидер. Който умее да владее масите. Никакъв колективен разум. Такъв няма. Единственото, което мога да приема като колективен разум е натрупаният хилядолетен опит предаван по някакъв начин чрез ДНК от поколение на поколение. Но си в пълна грешка относно колективната вина като първоизточник на агресията.
Дени, изумях...Случва ми се и на мен да правя "дисекция" на някоя дума, но ей Богу, тълпата не съм я разнищвала...А то било интересно...
И точно различното обяснение на хората за едно и също нещо, различния поглед и виждане ни кара да се замисляме. Ето мен ме заинтригуваха точно скакалците и попаднах на нещо интересно. Ако някой има търпение да "попрочете" малко повече от статията, ще разбере и за хищните колонии мравки!?!
Аз веднъж бях част от "тълпата"...Тълпа...Звучи грубо...Утре може да напиша какво точно имам предвид...
Главната и идея е да канализираме своето поведение в тълпите и да излезем навреме от тях ако не съвпадат с индивидуалните ни ценности. И второ да направим едни позитивни тълпи - ленински съботници тя споменава на едно място - така ги наричахме навремето и прочие. И да, къде е отишло хорото. Пита тя. За мен няма по-отвратилена гледка когато видя хоро да се играе, особено макар и рядко в разни кръчми. Просто ми се повръща от неистовия стремеж на българина да играе хоро. Може. Но в 19 век и на мегдана.
Дори да не си съгласен с някого - има си начин...Не с "кармелитки", "профани", "клакьори", "тълпа" - като контра аргументи...Твой речник...сори...
И от къде на къде ще ми казваш с кого и как да си говоря. То битер гестапо стана...Ако си отвориш устата - думите ти се подлагат на дисекция, ако си "говориш" с някого в неговия пост - съмишленик или клакьор го изкарваш...
До утре! До нов пост и коментари.....
Ще отговоря само на едно нещо, статия за скакалците може да се намери тук. В нея ясно пише, че рояците от скакалци изглежда се задвижват от канибализъм. Мисля, че имам цялата статия някъде в блога ми, но я има и в гугъл ако на човек му се търси.
Не съм претендирала за изчерпателен труд по психология на тълпата, всъщност още в началото си казах, че не става въпрос толкова за психология, колкото за споделяне на мисли.
Много ще се радвам ако и останалите споделите някакви виждания по въпроса, защото естествено целта е дискусия. На тема различна от Дени с/у *опар. Просто за тълпите - били ли сте част от положителна тълпа и/или част от отрицателна...
Дале - благодаря за линка, ще го погледна като имам време. Сещате ли се за онзи клип във вбокс на мравешкия град? Направо невероятно как една толкова малка мравка може да направи град с размери повече от хиляда пъта пъти собственият й. Мен това много ме впечатли. Изобщо животинското царство е пълно с изключително впечатляващи феномени, доказателства, че интелекта има много по-универсално присъствие около нас. Но това е дълга тема.
На мен като че ли колективизацията ми е много интересна. Защото в моята работа се занимавам с излъчване свойство на колективизацията на средата и е толкова изумително как цялото може да има съвсем различни свойства от тези на отделните му части на най-различни нива при това. Дадох примера с телата ни, където е най-брутално: на микронива действат законите на квантовата физика, след това идва по-обикновената физика. Увеличавайки мащаба стигаме до химия, след това и до органични съединения и организми, след това до нашите невероятни тела и това което можем да правим с тях. Да създаваме неща в най-различни мащаби, да работим на повечето от нивата, да моделираме света около нас. Би било странно да си мислим, че ние сме крайното спирка в мащабите. Очевидно е, че ние не създаваме по-големите обекти във Вселената (по-скоро сме част от тях). Тогава какво е съставено от нас като хора? Кои са по-големите структури.
Вероятно е така във всички области на човешките дейности - всички ние правим нещо и сме части от нещо. В обществото всеки има някаква функция, която не е задължително да е постоянна, но я има. Обществото е като един огромен организъм, който се развива благодарение на индивидите, които го съставят. Но самото общество е твърде общо понятие, обикновено става дума за по-малки групи, носители на някакви заряди, някакви въздействия. И тези групи могат да бъдат наречени "тълпи" - групи, но ако групата е по-скоро пасивна, тълпата изисква някакъв сплотяващ фактор, нещо което да я нагнети, да възбуди колективността й.
Тълпата не е задължително "разгневена тълпа". Тълпата е колективна енергия, група събрана по някаква причина с някаква обща цел. Дори и индивидуалните цели и методи да не съвпадат, те са обединени с цел постигане на нещо, което индивида не може да постигне сам. Това на ниво първични емоции и разгневени тълпи е очевидно защита или агресия. На ниво положителни емоции, обаче, може да бъде всичко. В крайна сметка защо работата в екип е толкова важна? Защо хората толкова обичат да принадлежат към нещо - футболен отбор, партия, религия, музика, каквото и да е. Ние обичаме да бъдем част от нещо. Явно на някакво ниво сме съвсем наясно какво е групова енергия и как да я ползваме. Само дето обикновено това ниво не е мислещото ниво. Ами крайно време е да престанем да бъдем пионки.
И да, последно - за вината. Много ще ми е интересно някой друг да сподели какво мисли за вината като средство за приобщаване към групата. Аз така или иначе казах каквото мисля, и пак се получи твърде много :( .
Лека нощ от мен.
Относно вината - насаждането на чувство за вина е класическа манипулация.
Земята е Организъм и ние сме част от този организъм. Всички сме свързани и хора и животни и растения и микроогарнизими...........Човечеството е нарушило баланса на системата, но може би има шанс да го възстановим, ако разбира се преодолеем Егото си:
"- Сега не е време да се обяснява. В момента се занимаваме с освобождаване от високото самочуствие. Докато мислиш, че ти си най- важното нещо на света, наистина няма да можеш да възприемеш света около себе си. Ти си като кон с капаци, виждаш единствено себе си и нищо друго." Това са думите на дон Хуан, който се опитва да ни накара да Чуем тревите и те да ни позволят да ги познаваме.....
Моите хаотични мисли, продиктувани от някои твои тези:))
Тук не знам как е, преди време ходих на групова медитация, но не ми хареса - хората бяха твърде обсебени от собствените си проблеми.Имаше и хубави страни и вероятно много хубави хора, но не си паснахме нещо, твърде сериозна беше групата или пък аз бях твърде малка тогава.
Но си права, със сигурност има страхотно прегрупиране и групи се появяват по най-различни места. Примерно лекции по херметизъм в second life. Не съм ги посещавала, защото са платени, а и не ми харесва тази игра (ли е все още?). Твърде ми е виртуална :) Но интернет предлага невероятни възможности за колективни изпълнения, в дветете посоки, обаче.
Пък за вината - вярно е, че всеки си я носи по отделно, но ако става въпрос за 1 тип неосъзната (или премълчавана) вина, ми се струва добър аналог на страха за сплотяване. Веднага ми изниква в главата армията, където като нямаш право да подлагаш на съмнение това, което правиш, общата вина вероятно би ти дала някакво чувство за принадлежност. Нещо като изпитанията, с които влизаш в банда - правиш нещо гадно и едва тогава ставаш част от групата - хем доказваш колко струваш, хем вече и ти си омърсен и няма връщане назад.
А може и да си права и да бъркам общият страх да не те хванат с вината, а в крайна сметка те са с различен произход. Едното е страх от другите, другото е "страх" от себе си. Кой знае.
И моля, всички видове хаотични мисли са добре дошли. Ако всички бяхме подредени и бетонирани, разговор няма как да стане.
@Шогун - ама защо триеш коментари, нали знаеш, че компанията, която сме се събрали сме все добронамерени :)
Аз също съм съгласна с това, че ние наистина знаем кое е правилно. Това е много странно усещане, също както и наскоро ми се случи да знам, че нещо ще го направя, просто изведнъж ми се пръква в главата и ми става едно доволно. Много шантаво усещане.
Пък за стадния ефект, така се получава на практика. Затова се опитах да наблегна, че човек включвайки се някъде трябва да знае защо го прави, какво иска да постигне и какво е готов да направи. И ако нещо не му харесва, беж да го няма. Пък и човек винаги може да се опита да стане лидер, ако не му харесва лидерството. Друг е въпросът дали тълпата наистина има нужда от лидер или просто от добър начин за взимане на решения.
"Аз също съм съгласна с това, че ние наистина знаем кое е правилно." - интересно как знаем кое е правилно ??? Това е въпрос добър за следващ твой пост например.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви