Мразя промените, но ги понасям. Е, понякога и любопитството ми да видя какво ново ще стане ми помага да ми е по-лесно с този мой проблем :)

Прочетох статията на Уотсън, но честно казано не виждам какво точно е "предсказал" - всичко изброено е просто фактология, не предсказания. Икономическите кризи са циклични и се обуславят от реални ситуации, които водят до тяхната поява. Десоциализацията и зависимостта на човека от виртуалното общуване е реална закономерност на прогреса - негатив, но очакван. Нововъведенията водят до изолация, понеже те заводоляват, и започва да не ти липсва човешкия контакт "очи в очи".

Май ще е интересно да потърсим нещо, написано от Уотсън в оригинал на английски, защото направо ме съмнява това да са му "прогнозите". Знаеш как си стъкмяваме "новините" в пресата. А може и такива да ги е писал прогнозите си...  Звучат ми някак съвсем предсказуеми, за да се занимава някой да им се трогва и то в 2008 г. Елементарно е, драги Уотсън!

А иначе, Ела, аз не съм загубила вяра, че човешкият глас, или написаният на ръка текст, или личният момент ще се затрият съвсем... Все ще има хора, които да ги ценят, дори и в епохата на texting-a, че и след нея...

Онзиден гледах филма "He is not that into you" - героинята на Дру Баримор не беше общувала с мъж на четири очи, все ползваше виртуални средства. И накрая, когато видя клиента си на съседна маса, пак започна контакта с телефонен разговор. Така е свикнала. Сигурно човекът, привикнал на този вид комуникация се чувства "оголен", ако трябва да застане лице в лице с другиго. Виртуалността е толкова по-удобна с анонимността си.

Но няма да губим надежда, нали?

 Аз се страхувам от промените и съм доказателство на твърдението, че "ни постига онова, от което се страхуваме" :) Предпочитам живия контакт, но често поради непреодолими разстояния и препядствия ми се налага виртуален, предпочитам книгите, но има и много неиздадени творби, които мога да прочета в блога, прдепочитам филми на широк екран, концерти на живо, разговорите, разходките, спорта пред монитора, но понякога е по- добре да споделя с виртуалното, за да не претоваря с емоции и настроения реалното :)))

Света върви напред и е нормално непрекъснато да се изменя. Що се отнася за онези неща, които ще изчезнат - вярвам, че ще изчезнат, но не точно в 2010 - просто в някое време в бъдещето е неизбежно изчезването им, както и нашето:))). Но най съм съгласна с изчезването на пенсиите - със сигурност изчезват много бързо, още преди човек да си ги е взел и са изчезнали... то и заплатите изчезват по същия начин. Така ги измислят законите за пенсиониране, че човек много трудно може да доживее пенсия, но в 2010 все още ще има пенсионери с бързо изчезващи пенсии...:))))

Много интересно. Ако наистина се случат тези неща, значи аз и доста мои приятели ще останем в някоя минала епоха. Определено държа на писането на ръка, макар, че и аз пиша ужасно нечетливо. Мразя хартиени разпечатки на сметки - това е безсмислено. След като сметката е в компютъра така или иначе, защо ти е да го разпечатваш? Не мисля, че интимността, концентрацията и неприкосновенността могат да "си отидат". Индивидуална отговорност ще има, поне докато има индивиди. Смирението пък е нещо, което така или иначе не разбирам, така, че няма да ми липсва. Оптимизмът е заложен някъде дълбоко в мисленето на всеки човек - ако няма никакъв оптимизъм, какъв ще е смисълът да съществуваме изобщо? Какъв ще е мотивът? Всъщност, "гладът за споделени преживявания" и "бягството към физическото" според мен влизат в крайно противоречие с липсата на интимност, неприкосновенност и индивидуалност. Аз пък мисля, че стремежът към индивидуалност ще се засили.

Според мен, това са глупости. Няма причина 2010 да е кой знае колко по-различна от 2009. Ние хората сме социални създания - въпреки цялата техника, винаги намираме начин как да се социализираме.

Например, в неделя за пръв път участвах в сбирка в Second Life. Никога не съм харесвала СЛ, но трудно мога да ви обясня колко ми беше приятно цялото мероприятие. Въпреки че само някои използваха глас (аз не можах), пак сбирката с напълно непознати хора се оказа толкова лична. Много ми хареса. Не съм сигурна дали ако беше на живо щеше да ми хареса толкова, някак гласовете на хората бяха толкова интересни за гадаене кой какъв е. И някак се почуствах близка с тях, макар и само за кратко.

Разбира се, не бих разменила връзката си с истински хора за хиляди виртуални връзки с произволни, но в крайна сметка, животът ни е сложен, запознаваме се с много и интересни хора, с които обаче невинаги имаме сходни интереси. Интернет позволява да оползотворим всичките си интереси, а не само някои. Вярно, животът се променя, не винаги в положителна посока, но да изпадаме в депресия без причина, ми не е много смислено. Поне за мен цялата тази информация, до която имаме достъп е невероятна! Спомням си като малка, когато четях книги за Мексико и те рисуваха един нов свят, колко вълнуващо беше това за мен. А днес, мога да видя снимки, видео, да чета за пътешествията на хора по всякакви места, да слушам местна музика, да отида до там, ако спестявам известно време, изобщо, имаме толкова много възможности да опознаем света около нас. Какво лошо има в това? Вече как всеки ще се възползва е друга работа. Вярно, трудно е да опознаеш много неща в дълбочина, но май по-добре много леко повърхностни преживявания, от постоянно и дълбоко опознаване на мизерията и сивотата.

Интересен материал! Радвам се, че все още има неща, които ни карат да се връщаме към истинската си същност - да сме мислещи, преживяващи същества. Но в същото време имах усещането за реалност, за настояще, а не за бъдеще! Наистина някои от десетте неща, които са на път да си отидат, са поели в тази посока... Искрено се надявам, че няма да се простим с оптимизма в бъдещето,с индивидуалната отговорност, с интимността, със смирението... Все пак и след нас  ще има поколения, макар и по-припособими, по-умни/ дано/, по-динамични и мобилни, но и те ще са щастливи да бъдат обичани, да бъдат уникални и в същото време да могат  да поспрат за малко, да преосмислят времето за себе си и ... да продължат.  Животът продължава!!! " Не е лесно да се живее, но пък е интересно!"

Благодаря ви за коментарите!
Вярно, че имаме достъп до огромно количество информация чрез Интернет, Дени, но това за мен не е непременно положително развитие...
Първо, знаем ли как да отсяваме кое от намереното в Нета е достоверно? Такива глупости чета от пишман-специалисти по копи-пейст по теми, за които знам много - представяте ли си колко много неща има, за които не знаем достатъчно и можем да бъдем манипулирани как ли не?
Толкова е лесно да се фалшифицират "фактите"...

Второ, ако Уотсън е прав за "непрекъснатото частично оглупяване", което аз разбирам като влошена способност за критично мислене и правилно протичане на мисловните процеси изобщо -- каква полза от тази огромна информация, ако сме загубили способността си да я анализираме и да правим връзки между нещата?

Ами аз мисля, че като с всичко друго - някои се научават, някои не. По същата логика можем да разсъждаваме, че колите водят до закърняване на краката, затлъстяване и общо взето за противопоказни. При някои е така, при някои не е. Не можем да спрем прогресът, можем само да се възползваме от него.

Да ти кажа честно, разбирам притеснението ти. Хората се променят в посоки, които не винаги можем да следваме. Примерно, аз която тооолкова обичам да чета книги не мога да разбера някой, който не обича. Но дали това е чак такава трагедия, зависи от самият човек, дали той ще съумее да развие и въображението си и критичното си мислене по друг начин. А това все пак са социално-нужни умения. Така че който успее, ще преуспее. Останалите няма.

Примерно сещам се за Айнщайн и неговите умствени експерименти. Много хора знаят за тях, и колко полза е извлякал той от тях. И колко са развили това си умение? Дори и аз не съм, тепърва опитвам. Така че не за всичко трябва да се обвинява просто технологията и просто промяната. Вината си е в нас, защото не правим това което е полезно и не мислим за себе си като за инструмент за получаване на неща, които искаме. Примерно, проститутките се грижат за външния си вид, едно време гейшите - за много повече. Защо нормалният човек не е възпитаван по този начин. Че трябва да развива умения, които ще са му нужни по-късно. Както и да е, това е друга тема. Въпросът е, че промяната е неизбежна. По-добре да е за по-добро, отколкото за по-лошо. Съгласна съм, че информацията е страшно много - примерно само в моята област излизат по 10 статии на седмица. Опитвам се да ги чета, но не мога да ги прочета в дълбочина всичките. И какво правим? Ами опитвам се да се науча да виждам бисерите в калта. Мисля, че всеки който иска може да се научи да го прави (което не значи че вече го мога). Така че...абе има начин, ако има желание. Това искам да кажа. :)

А ето и другият поглед върху нещата: линк.

 И великото:

"Arthur C. Clarke,"three laws of prediction,":

1. When a distinguished but elderly scientist states that something is possible, he is almost certainly right. When he states that something is impossible, he is very probably wrong;

2. The only way of discovering the limits of the possible is to venture past them into the impossible;

3. Any sufficiently advanced technology is indistinguishable from magic."

Не забелязвам хората прогресивно да затъпяват. Нали за да направи извод, човек гледа около себе си. Да вземем например мен - ми не, не затъпявам изобщо, умничка съм си. :)

Гледам си и децата какви разсъждения правят и си казвам като в оная приказка: "Ей, блазе на тая майка". :Р

Оптимизмът е вродена черта на човека и не може да изчезне току така. Както и алчността. Както и човечността. И маниите (разпространената от 20-30 години насам потребителска мания например). И много други неща.

И изобщо, ако човек е станал с Д-то нагоре, най-добре да си направи едно добро кафе и да излезе на разходка в парка (Йелустоунския или Южния, или друг, който му е по-близо) и тогава светът няма да му се види с чак такъв озъбен образ.

 

Аз пък виждам "непрекъснато частично оглупяване" в емоционалната сфера. Непрекъснато срещам прекрасни, умни, аналитични и ерудирани млади хора, които по никой начин не могат да се справят с емоциите си, просто не знаят как да се изразят, как да споделят чувства, как да се ориентират в чувствата на другите. Лошото е, че тези млади хора не виждат смисъла от споделянето на чувства. Виждат смисъла от обмен на информация, обмен на физика (т.е. размяна на телесни течности в някакъв вид :)), но не виждат смисъл в това да посветят друг човек в същината на приживяванията си. За мен това е много съществен недостатък, който се задълбочава все повече и се превръща в проблем, защото неминуемо пречи на пълноценния контакт между хората. И наистина го окачествявам като "оглупяване".

 

Вчера с моето дете трябваше да пишем съчинение за Коледа и аз предложих да опише какво си е мислил, как се е чувствал, било ли е приятно цяла вечер със семейството и баба му, изненадан ли е бил, какво си е пожелал...ей такива неща. той ме погледна уморено и ми каза "Вечно ги измисляш някакви изкълчени. Ако пиша такива неща, ще получа нула. Кой се интересува от това какво ми е било на мен?"

Анонимният е мой - да благодаря на който го е възстановил :)).

Най-важното е, че човечеството се променя шеметно бързо. Това означава, че ще видя в рамките на краткия си човешки живот много повече промени от всякакво естество в сравнение с поколенията преди мен.

Верно е това за бързите промени! Помня един издълбан надпис на чина ми в гимназията -- "Спрете Земята, искам да сляза!"
В Европа вече има ресторанти за бавно хранене - като опозиция на фаст фууд индустрията.

Понеже американците смятат, че времето е пари, май прекалено бързо завъртяха въртележката...
Всичко става по-бързо - пилетата порастват и стават готови за клане за една седмица, в уискито се слага добавка, която веднага го прави на вкус точно като това, дето е отлежавало в дъбови бъчви 20 години; децата влизат в университет на 12 години...
Да не говорим за всякави там технически джаджи - камери, телефони, телевизори - нов модел излиза на всеки няколко месеца. И всички се юрваме да купуваме новия модел - не че с това снимките ни ще станат по-добри, или шоутата по телевизията ще станат по-забавни :)...

Всичко това може да е ужасно готино, но за последните  години как пък не се роди един композитор, който да напише нещо толкова прекрасно като това. Или това.

 

 

Уф, просто не мога да се сдържа  да не цитирам това:

 

Съдът в Онтарио отхвърлил иска на канадка, която претендирала, че Киану Рийвс е баща на четирите й деца, съобщава Асошиейтед прес.  Карен Сала твърдяла, че е имала връзка с Рийвс и че дори са живели заедно. Жената искала да є се платят по 3 млн. канадски долара (2,8 млн. американски) за всеки месец от ноември 2006 г. досега като издръжка за себе си, а също по 150 хил. канадски долара (144 хил. американски) за всеки месец от юни 1988 г. насам като издръжка за децата. В съда тя заявила, че познава Рийвс от петгодишна. Той живеел в съседство и тя дълго не знаела, че е актьор, защото бил известен като Марти Спенсър.  Сала, която сама се защитавала на процеса, разказала, че имала доказателства за биологичното бащинство на Рийвс, но не може да ги представи пред съда. 

 

 

Въпросът е: след като канадката твърди, че "има доказателства, {че Киану е биологичният баща на децата и'}, но не може да ги представи пред съда" -- това какво значи?
Най-остроумното тълкуване ще получи награда!

 

 

Уф, просто не мога да се сдържа  да не цитирам това:

 

Съдът в Онтарио отхвърлил иска на канадка, която претендирала, че Киану Рийвс е баща на четирите й деца, съобщава Асошиейтед прес.  Карен Сала твърдяла, че е имала връзка с Рийвс и че дори са живели заедно. Жената искала да є се платят по 3 млн. канадски долара (2,8 млн. американски) за всеки месец от ноември 2006 г. досега като издръжка за себе си, а също по 150 хил. канадски долара (144 хил. американски) за всеки месец от юни 1988 г. насам като издръжка за децата. В съда тя заявила, че познава Рийвс от петгодишна. Той живеел в съседство и тя дълго не знаела, че е актьор, защото бил известен като Марти Спенсър.  Сала, която сама се защитавала на процеса, разказала, че имала доказателства за биологичното бащинство на Рийвс, но не може да ги представи пред съда. 

 

 

Въпросът е: след като канадката твърди, че "има доказателства, {че Киану е биологичният баща на децата и'}, но не може да ги представи пред съда" -- това какво значи?
Най-остроумното тълкуване ще получи награда!

 

 

Сини бенки на дупетата на всички деца? Ако приемем, че и той има такава? :))

Ми не може да ги представи, защото извънземните са отвлекли децата й и са ги модифицирали генетично. Защото те помагат на световното правителство да продължават да зомбират хората с глупави филми. Примерно. :)

За композиторите - ами не съм съгласна, че не се раждат велики хора. Просто вече има толкова произведения на всяко изкуство, че авторите им просто няма как да изпъкнат. В бглог съм чела стихотворения достойни да бъдат изучавани в училище - но това никога няма да стане, просто защото не са уникални. И това важи за всичко. Ако едно време Дебелянов е бил велик, ако се роди днес, без подходящ пиар, ще е просто един от многото. Не мисля, че това е лошо - просто е различно. И може би е за добро - всеки от нас може и да е уникален, но не е единствен по рода си. Може би това е урок, който всички трябва да научим, преди да продължим напред.

А колкото до новите телефони и телевизори - ами всеки си избива скуката и неудовлетворението по различен начин - някои пекат сладки, някои си купуват обувки, други телефони и коли. Не е проблемът в джаджите, а в самите хора.

Как никой да не е недосегаем беееее. Каде забравяте бате Бойко. :))))))