Така мина лятото. Цветята прецъфтяваха, клонестата смокиня роди ухаещи и големи смокини, косата на Момчето се изсветли леко, Младият поет вече готвеше новата си стихосбирка. А старият евреин се готвеше да си заминава от площада за дълго. Имаше племенник, който живееше извън страната от много години. Отдавна бе го поканил да изкара старините си при него и старецът най-после се бе съгласил. А обичаната му латерна – ами Момчето с огнената коса растеше и толкова обичаше музиката. Щеше да е първокласник, но това нямаше да го раздели с песента.
Бе последният ден, в който старият латернаджия излезе на площадчето. Тогава той забеляза Момичето да се разхожда наоколо с един мъж, дори му се стори отдалеч, че е някой друг млад човек, фигурата не бе на Художника. Но когато те приближиха заедно и Момичето погали старата латерна с дългите си пръсти, той видя Мъжа с нея. Бе на средна възраст, личеше си някак, че не е от града, но се познава с Момичето отдавна. Той бе с побеляла брада и чак неестествено запазена с цвят на кестен, оредяваща около челото коса. Имаше все още младежка външност и разказваше как това лято е покорил върховете на планината, която толкова обича и която носи от години в сърцето си. И как снега по северните й грамадни струпеи не се топи през цялата година. Момичето го слушаше и се усмихваше.
Печеля не само аз. Печелят всички, които могат да четат красиви разкази на български език ДНЕС.
Благодаря!
Що се отнася до думите - не всеки знае къде да му свършат думите - някои говорят много пък нищо не казват, други говорят съвсем малко или дума не казват, а пък така добре се разбира какво мислят... Важното е думите да свършат на правилното място, така че хем да кажеш всичко, хем да не си пропуснал нещо. В този разказ се е получило в правилните дози.
Поздравления! Много ми хареса разказа, но къде да открия латерната? Май, много хора имат нужда от НЕЯ! Благодаря,ВИ!
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви