Ето какво се случва в 4 сутринта на един средностатистически човек.

И така, тая вечер, баща ми отново беше пуснал да му се смята някаква задача на компютъра в мойта стая и вентилаторът си жужеше цяла вечер. Но тая нощ явно беше една от ония нощи, сещате се, в които никой не може да спи. Баща ми шаваше нагоре- дадолу из апартамента, непрекъснато се чуваше как някой си пуска водата в тоалетната, съседа отгоре пусна телевизора, някое куче се разлае отвън, въобще беше невъзможно да се спи. По едно време явно на всички им писна и се утихна. Поглеждам часовника – 4 часа. Оставих книгата и реших да направя последен опит да поспя. Вентилаторът жужеше, ненатрапчиво, и духаше леко в пердето. Часовника тиктакаше... Абсолютно никакъв друг звук, а очите ми не се затварят даже.
Изведнъж чувам как желязната врата отвън се отваря. Хм... Наще спят, замислям се, че няма кой да влезе друг. Кво пък. Причуло ми се е. Чувам как някой хвърля връзка ключове на закачалката в коридора... Завих се презглава и си оставих малък прозорец, уж за да гледам, но какво ти гледане, вратата на мойта стая се отвори... Направо изтръпнах и стиснах очи. Вратата се затвори. Направих някакъв опит да накарам ръката си да махне одеалото, за да си докажа, че няма нищо в стаята, но ръката ми се беше бетонирала. Физически абсолютно отказах. Усещам в следващия миг как някой сяда на ръба на леглото и започва да подскача, в смисъл както за да пробваш матрака. Спря се... Пак започна... И така на около 5 пъти сигурно... Просто откачих тотално...

Извън себе си обаче, някак си направо скочих и отворих очи... и ... естествено в стаята нямаше нищо...

От напрежението така се бях смазала, че заспах моментално.

В 7 сутринта ме събуди алармата на телефона от джоба на якето ми, станах и я изключих. Така бях заспала, че бях забравила за “случката”. Но като се обърнах към леглото, за да си легна отново, гледам, че в края на леглото одеалата бяха отметнати назад и чаршафа беше набръчкан и потънал в матрака, точно сякаш имаше отгоре някакъв човешки задник!!!(с извинение...). Направо се изстрелях от стаята...

Събудих баща ми и го викнах да му покажа. Разказах му всичко. Той каза, че нищо не е чул и че съм сънувала. Заклевам се, бях абсолютно будна. Теорията им бе, че може би съм халюцинирала заради шума от вентилатора. А на мен това ми се струва толкова възможно, колкото и теорията на съседа с телевизора отгоре, че планетите се разбъркали тая вечер и някой извънземен, едва ли не, си е объркал къщата и влязъл в нашата. Знам добре разликата между халюцинация и въображение. А това какво беше..

Полтъргайст...? Или ... реалността еволюира...?