avatar
+7 7 гласа

Опознавам себе си...(втора част)

...И така, да продължа с недовършените въпроси...
Следващата част от размислите ми е свързана с вземането на решения; как влияе този процес на живота ни и доколко вземането на решение е самостоятелно или е свързано със силите, които управляват Съдбата ни.
Вторият въпрос ,който задава доктор Phil McGraw на желаещите да участват в негово шоу, е: "Посочете 7 важни решения, повлияли живота ви".

Става въпрос за важни решения, разбира се, не за това какво да ядем на вечеря; за такива кръстопътни моменти в живота ни, които са го преобърнали на 180 градуса. И са ни направили това, което сме--не по-малко от гените ни и първите седем години...

За мен--без да ги подреждам хронологически или да се опитвам да ги степенувам по важност--ето някои от моментите, които значително са променили нещо в живота ми.

Решението да започна да уча английски. Всъщност това да знаеш един чужд език дори вече не е модерно:), но за мен е по-интересна логическата последователност, която ме доведе до това решение.
В началото беше музиката (The Beatles); после--ината ми, че няма да звуча в стил "Кен лии", когато припявам на някоя песен; след няколко години си намерих работа благодарение на макар и несъвършените ми познания по английски. Тръгвайки от хобито си, днес имам нещо много по-важно--работа и място под слънцето, завоювано всъщност благодарение на любовта ми към John, Paul, George & Ringo...

В голяма степен повлия на характера ми и решението  да стана учител. Бих казала, че професията ми ме превърна от мамино детенце в дете-чудо:). В човек, който съумява да балансира много задачи и отговорности и малко пари. Научи ме на толерантност и тъпрение (две качества, които ценя и които ми е все по-трудно да проявявам...).

Разбира се, нямам намерение да ви досаждам с всичките 7, мисля, че се очерта основната идея...но не мога да пропусна решението, което имаше най-голямо емоционално отражение върху мен.
Решението да имам деца. Някой беше казал, че ако решиш да имаш деца, това означава да позволиш на сърцето ти завинаги да се намира извън тялото ти.
Нямам какво да добавя...Освен че ги обичам безкрайно и съм готова на всичко за тях!

Да, колкото и да ни харесват лозунгите в стил "Живей тук и сега", явно миналото ни има голяма власт над това, което сме.
С една ръка то ни тегли напред, но с другата ни бута назад.
При всяко едно решение, което вземаме, на всеки кръстопът, който застанем, ни чака Нещо Друго, Дргугото-Възможно-Мое-Аз, паралелната ни реалност(...като във филма "Sliding Doors").
И ние вземаме решения, нали? Всеки ден, по няколко пъти. 

И тези решения зависят от нас самите, нали?
Сигурно.
Но имам едно съмнение: Ванга, която е известен феномен и чието мнение аз уважавам, казва, че животът на всеки човек е предначертан. Дори да кривнеш малко от Пътя, винаги се връщаш на него.

Тогава за какви решения става дума???