Честит 15 септември (в аванс)!
Тази есен ще е първата, която няма да прекарам в обятията на образователната система, откакто мога сам да си бърша Д-то. Реших да й отдам заслуженото.
Завърших гимназия в един клас с хора, които обичаха личната свобода. Обичаха личния интерес.
Завърших университета в един курс с хора, които обичаха дерегулирания пазар и капитализма. Даже с един почитател на висшата раса (и враг на нисшите раси).
"Дай да препиша!" "Имаш ли отговорите?" "Какво си писал на трети въпрос?" Безбройни като небесните звезди са случаите, в които съм чувал тия фрази от пресъхналите от притеснение любители на личната свобода и дерегулирания пазар. Всеки един от мракобесните моменти, в които знанията се проверяваха водеше до пълна амнезия на мантрите за здравословния егоизъм. Младите капиталисти с ударна скорост изграждаха комуна на безсрамни преписвачи за обмен на недоразбрана научна информация (почитателят на висшата раса беше винаги пръв комунар).
"А ти какво ще ми дадеш?" "Защо да ти дам отговорите?" "А какво печеля, ако ти кажа?" Безбройни са и случаите, в които съм отвръщал с това на шмекерските постъпления на седящите около мен припотени преписвачи. Мълниеносно първичната комуна се превръщаше в един завършен, 100-процентов, ефективен сталински социализъм. Гадината, кулакът, читанката, отличникът - тоя, който има, не ще да даде на нас, многото, слабите, бедните - тия, които нямаме. И то защото си било негово! Той заслужава заклеймяване, порицаване, присъда, най-суровите мерки, за да научи, че така не може. Да научи, че неговото е наше!
Много хора плюят по образователната система за това колко й бил некачествен продукта. Аз пък искам да поплюя малко по самия продукт. По младите професионалисти, бъдещето на България.
Скъпи млади професионалисти,
Вие преписахте. Подсказаха ви. Оцеляхте. Преминахте по-нагоре в системата. Получихте дипломите си и шестиците в тях. И за какво са ви сега? За какво са ви шестиците по Произход и развитие на модерното общество, История на Европа в 20 век, Теория на игрите и Нова институционална икономика? За да работите на рецепцията на "Гранд Мадър Факър Хотел Инкорпорейтид" или да превеждате фирмената кореспонденция на ЕТ "Акация - Пръдлю Манафов", разбира се.
Защо ви беше да хвърляте знамената на свободния пазар и личния интерес в пепелта и да градите сталинистката си преписваческа диктатура? Когато четохте книжки за капитализма, не разбрахте ли в неговия истински вариант преписване няма. Че в него не може 15 човека да се съберете да работите за един. Капитализмът, с целия си кръвосмукачески блясък, иска знаенето и моженето за едно работно място да се знае и може от един човек. Затова и маломощното ви трудолюбие и квалификация ви стига само за да чегъртате шляката от канавката на свободния пазар, който ви изглеждаше така симпатичен от книжките.
Единствената ви полза от преминаването през образователната система остава самодоволството от завъртените шестички в книжката, които показахте на мама и тате. Самодоволството. Самозадоволяването чрез посещаване на образователни институции и получаване на високи оценки. Както всяко друго, преминало през 3 основни фази: приятна възбуда (очакване на деня на изпита); усилие (преписване); климакс (вписване на шестица).
И така, хабенето на мамини и татюви пари и държавна субсидия се свежда до една най-обикновена, проста и човешка мастурбация. И удоволствието от нея е единственото, което имате, след като завършите. Останалото е просто похабен човешки материал.
Въпросът е, че почти целият ни "елит" след 10 ноември е същия -- бивши секретари и дейци, синове на активни борци и прочее. Макар да съм бил на 10 годинки тогава, спомням си как всеки се мъчеше да се изкара репресиран от режима. И интересно -- например -- "младият професионалист" Велчев кога е успял да следва икономика в Лондон? Всички знаем по онова време кой и как ходеше в Лондон.
Прав си за въпросните капиталисти и почитатели на свободния пазар, които СУ бълва с хиляди всяка година (или горе-долу толкова не знам точно бройката на хуманитарните специалности), но не си прав, че всички ние сме нещастници.
Аз също съм преписвала на изпити, но това не намалява познанията ми (странно, нали). Просто увеличава оценката, която съгласна съм, наистина е умствено самозадоволяване, но пък и помагаше за 50те лева стипендия. На практика се оказва обаче, че започваш наистина да учиш, когато вече няма оценки, а учиш за себе си-за да работиш и да бъдеш добър специалист.
Освен това, искам да отбележа, че самата система на изпитване в СУ е безумно тъпа. Примерно, от какъв зор ти е писмен изпит, на който да се чудиш как да препишеш и след това устен, на който да те скъсат (защото поне при нас така ставаше), като може да имаш писмен, състоящ се от разрешено компилиране на въпрос и след това дискуся, на която да се определя оценката ти. Което комбинирано с контролни тестове през семестъра дава нелошо предположение за знание. Но ако на устния не те разпитват, а само ти пишат оценка, това води до напълно безполезен изпит.
Но обратно към образованието и елита. При положение, че висшето образование е толкова евтино в България и преподавателите са толкова зле платени, не виждам как можеш да очакваш повече. Интересното е, че все пак от университета излизат и учени на световно ниво.Но това са учени. А колкото до управляващите, в момента в който хората са оставили юристи да управляват са се обрекли на тъпо управление. Не знам как можеш да очакваш от някой, който е обучен да вярва, че истина няма, да ти казва истината.
Друга сценка, за която се сещам е как на един от практикумите, аз си бях направила всички протоколи и един наглец се опита да ме убеди, че аз съм ДЛЪЖНА да му ги дам да ги препише. Той, който пръста не си е мръднал да напише каквото и да било, се опитваше да ми втълпи вина, че не му ги давам. Е, не му ги дадох.
Интересно нещо е нуждата, а, прави от капиталистите социалисти, а от социалисти като мен, върли капиталисти. :) В крайна сметка винаги, когато мога съм оказавала помощ на крайно нуждаещи се-една задача, отговор на въпрос, нещо такова. Но да иска някой да изкара 6 (когато не знае и за 3) на мой гръб ми се вижда твърде много.
Да не говорим, че умните преподаватели изпитват на дискусии-преписваш каквото преписваш, от където имаш ( с негово разрешение) и след това го обясняваш на преподавателя и той ти задава въпроси. Ако си мислиш, че така е нищо работа, не е. Много по-сериозно е, защото предполага по-задълбочено познаване на материала.
Снаистина системата е порочна. Особено в по-ниските курсове, преподават оттегчени и скучни хора, които си нямат и идея какво е важно по-нататък и на кое да наблегнат.
А за преписването-не знам, при нас много се решаваше на устния изпит, ако не знаеш нищо, трудно се взима повече от 3, ако и до 3 се докопаш изобщо. Просто като ти зададат 2 странични въпроса и трябва да отговаряш веднага и става много очевидно какво точно знаеш. И оценката се пише не толкова върху това, което си написал (въпреки че ако не си го написал естествено те късат), а върху мънкането ти.Въпреки че невинаги е така и някои преподаватели се гордеят с липсата си на обективност.
Прав си, че трябва да се учи каквото ти трябва, но от друга страна пък преподавателите как ще си правят необходимите часове за заплата. Ако имаш хиляда човека поток е ок, винаги ще има бройка. Но ако е както в нашия факултет с някви двуцифрени числа за брой хора в курс, работата е много сериозна. И битката между специалности, катедри, личности и т.н. взима жертви студентите. За съжаление.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви