Обединението е крайно нужно

Тома Георгиев в разговор със Симка Стефанова, в. Седем, 7-13.01.2008.

Самият избор на консервативна партия е признак на освободеност

Визитка: Тома Георгиев е на 21 години и от 3 месеца е член на ДСБ.  Завършил е 35-о СОУ „Добри Войников” с профил френски език, студент по френска филология. Интересува се от книги, музика, езици, интернет и спорт. Очевидно и от политика.

ДСБ не е сред най – популярните партии, общото обвинение в обществото е, че това е партия на Костов, а той пък пак според общото насадено мнение е създал корупцията в България. Как така се реши не само да се довериш на тази партия, но и да влезеш в нея?

Аз не смятам, за минус присъствието на Костов в ДСБ. Дори това, че партията се отъждествява с него, беше един от основните ми мотиви. Обвиненията за корупция бяха просто манипулация и нищо от тях не можа да бъде доказано, докато цялото му управление, оттам и моите мотиви, се основават на факти. Факт е финансовият напредък на страната и способността на Костов да управлява. Факт е също така и че около негов ДСБ се събраха повечето специалисти от СДС.

Защо толкова много хора се поддадоха на тази манипулация, а ти не? Какво те различава от тях?

Предполагам, че са се поддали на манипулацията, защото тя беше навсякъде. Това беше атака от почти всички медии плюс невероятно много скалъпени обвинения,които не е нужно да се докажат, за да бъдат приети от повечето хора.

Казваш, че всеки здравомислещ човек би заел по – активна политическа позиция,

осъзнавайки нивото на на сегашното управление. Младите хора в България по принцип са аполитични, не се интересуват от политика. Това означава ли, че не са здравомислещи?

Проблемът с младите хора в България и тяхната незаинтересуваност според мен е абсолютно преднамерено действие на цялата атака срещу десните партии. С всички лъжи, които се изсипват против един човек, всеки, който не се интересува от фактите, не може да погледне по – обективно, азапочва да се отвращава от политиката и спира да прави разлика между политици и държавници.

Смяташ ли, че младите хора са способни да направят връзката между политиката и това, което им се случва всеки ден?

В повечето случаи тези, които правят връзката, я правят много бегло. Особено тези, от моето поколение – те имат по – пресни спомени за управлението от 2001 г насам и далеч по – малко спомени от управлението на ОДС, затова са по – лесни за манипулиране. Младите сами помагат на политиците не просто да решават за тях, а направо да им издават една много кратка присъда, с която ги хвърлят в безсмислена дейност, затварят вратите пред тях за по – перспективно бъдеще. Конкретно по отношение на младите – в никоя друга партия освен в ДСБ няма доказали се специалисти, които да са правили работеща реформа в образованието.

Това веднага ме навежда на въпроса смяташ ли че в България има нужда от някакъв вид политическо образование?

Подобно нещо е невероятно нужно. Може би би било добре, ако политическото образование бъде съчетано с преподаване на рационално мислене. Ясно е, че повечето от хората, които членуват в ДСБ или въобще в някоя партия, са избирали въпросната партия на рационален принцип, просто човек трябва да избира тази партия, която отговаря на най – голяма част от приоритетите му. Преподаването на рационално мислене заедно с политическото образование, намаляват в голяма степен влияението на медийната атака и на платената пропаганда спрямо политическите врагове в междупартийните битки.

Следва продължение...

... Продължение

Каза, че ДСБ не е партия на маргиналите, но все пак според социологическите проучвания в момента тя е на ръба за влизане в следващия парламент. На какво се дължи това и какво бъдеще виждаш за ДСБ оттук – нататък?

ДСБ събира малко гласове само според частните социологически агенции, което по никакъв начин не е обективна прогноза. За да бъде успешна и да може да се постави в добра позиция за коалиционни преговори, на ДСБ и е нужно най – малкото да повтори резултата от предишните избори. А иначе партията не е толкова популярна главно заради разцепването със СДС и това, че в момента, когато те се разделиха, никой не обясни на хората разликата между вижданията на тези две партии. Вместо това беше натрапено, че те са се сдърпали, защото едва ли не е трябвало да си разделят националната хазна. Никой не обясни на хората идеологическата причина за разделението. Оттам се загубиха много гласове както в СДС, така и в ДСБ и избирателите не  се разпределиха пропорционално между привържениците на Надежда Михайлова и тези Иван Костов, защото повече от половината хора се разочароваха и избягаха към партии като ГЕРБ и АТАКА или станаха тотално аполитични.

Наблегна на разликата между СДС и ДСБ, но какво мислиш за обединението между тях?

Обединението е крайно нужно, защото само по себе си дясното пространство трябва да е заедно. Всички партии преминават през тежки периоди, което беше и основната причина БСП да води през всички тези години пред десните. БСП са наследили традициите на БКП и са минали през периода на разцепване и вътрешни конфликти, затова и отдавна са станали по – опитни и по единни, те са тези, които слагат капаните пред другите партии. Но си мисля, че сега, когато СДС и ДСБ също вече са надрастнали един път това ниво и са придобили определен опит, обединението между тях би било изключително и само позитивно както за десницата, така и за бъдещето на България.

Колко от твоите приятели ще гласуват?

О, за съжаление предполагам, че много малко от тях...

Говорите ли си за такива неща?

В моето обкръжение политиката се дискутира, което обаче не е представително за широкия кръг от хора на моята възраст. Хората между 15 и 25 г са тотално неангажирани политически.

Ти си с дълги коси, много си млад. Как се връзва идеята за младостта и освободеността с една консервативна партия?

Аз не мисля, че освободеността ми пречи. Даже напротив – точно тя ми дава възможност да имам политически избор. Аз възприемам освободеността си във възмможността в свободното си време да мога да се занимавам с неща, които са ми приятни, а една консервативна партия съвсем не забранява това. Самият избор на консервативна партия е признак на освободеност. Много по – трудно е човек да стигне до решението да се запише в дадена партия, ако се влияе от масовото мнение на поколението си. Така че аз не мисля, че външният вид или нещо подобно може да бъде пречка един човек да избира с какво да се занимава. И още нещо – повечето хора от моето поколение, които претендират за освободеност, в голямата си част всъщност не са освободени, те са податливи на всички тези афиширани мнения за политиката, за Иван Костов, за десните като цяло, които, без дори да го съзнават, ограничават тяхната свобода.

ДСБ не се наричат сами „консервативна партия”, по – скоро избирателите им ги определят така. Кои са тези консервативни ценности, които ти виждаш в ДСБ и които вероятно споделяш след като си станал член на ДСБ?

Консервативните ценности и принципи на ДСБ се коренят във факта, че те 5 години изграждат една марка на името си като партия, като странят от популизма. Консерватизмът им също така е и в отказа да правят коалиция против интересите на цялото общество, което е доказателство, че те са партия, отстояваща своя устав и идеи. В България това нещо е достатъчно една партия да бъде наречена консервативна.

Ти имаш ли някакви амбиции или виждания за бъдеща политическа кариера?

При записването си в партия, всеки има виждания и за себе си, въпросът обаче е, че не те са ме водили при записването ми в ДСБ. Смятам, че амбициите могат да бъдат следствие от желанието на един човек да помага.

Има ли нещо, което искаш да кажеш на младите хора и въобще на тези, които ще те прочетат в Седем?

На младите хора бих казал да не следват общия принцип, в който се казва „Гласувайте!”, защото там се пропуска една много важна част. Това би трябвало да звучи по – скоро като: „Първо се информирайте, а след това гласувайте.”, тъй като голяма част от младите, веднага щом получат възможност да гласуват, скачат съвсем безотговорно, а всъщност те са значи фактор за решаване на едни избори. Така че нека първо помислят и се информират, а след това да гласуват. Колкото до обществото, посланията и към него са ясни – хората трябва да успеят да преглътнат всичко, което им е насаждано и да могат да погледнат, след като първо са си отворили очите.