avatar

Няколко дни наситени със събития (21.04-25.04.2006 г.)

от Скрежанка на 25.04.2006 21:57 4 коментара , 648 прочита
Категории: Хапка и пийка, Култура и изкуство, Забавление, Събития, Приятели, Купон
Етикети: театър, великден, копане, скиторене
Дали пък да не започна и аз като Иринка с "Мило дневниче..."?
Айде, няма. Няма да й крада идеята...
Но все пак ще ви разкакво правих докато ме нямаше тия четири-пет дни.

21.04.2006г.
"Опит за летене"

В петък моето татенце ми се обади, че ще дойде да ме вземе от Шумен за да ходим на театър - юбилейна постановка по случай 125г. театрална дейност в Нови пазар. Той нали е бивш театрал, та имаше покани. Аз не знаех какво ще гледаме, но щом е на аванта се съгласих. Като дойде да ме вземе ми каза, че ще гледаме "Опит за летене" по Радичков.
Аз я бях гледала тази пиеса, но вече бях обещала да отида...

В крайна сметка не съжалявах после. Първия път като я гледах пиесата много трудно я издържах, много тежка е по принцип и режисьора не беше спестил нищо. Обаче този път бях приятно изненадана. Злати Златев (режисьора) беше поурязал доста, а сценографията беше прекрасна. Признавам си, че ме разплака даже.


След представлението имаше коктейл за "специалните" гости. В началото ми беше доста скучновато. Но след като официалните лица (кмета на града, руския посланник и разни други) си тръгнаха, обстановката се поразведри. Имах доста познати сред присъстващите така че скуката ми бързо се изпари. Хапка, пийка, танци, абе страхотен купон с хора на изкуството.

По едно време баща ми и леля Кери (една от актрисите) вече бяха на градус и решиха да направят няколко етюдчета от пиеси, в които са играли. Направо умрях да се смея с тях.


Прибрахме се към полунощ. Аз си бях забравила телефона в къщи и като никога се бяха съсипали да ме търсят. Умрях си от яд, че съм пропуснала едно от обажданията. За щастие се оказа упорит и ме потърси пак...

22.04.2006 г.
Мацано

Спала-недоспала се надигнах в 9 часа. Чаха ме не малко количество козунаци, които трябваше да замеся и изпека, и 60 яйца да ги боядисам...
Козунаците ги ошляпах много бързо, сложих ги да втасват и ги оставих на маминка да ги опече като станат, а аз се захванах с яйцата.
Голямо мацане беше, но резултата си залужаваше.

(преди)


(след)


Следобед Дамян и Светлина ме замъкнаха навън. Времето беше невероятно и просто щеше да е грехота да се заврем някъде в някое задимено кафене.

Вечерта отидохме на църква, запалихме си по една свещичка, поразходихме се, порадвахме се на хубавото време и се прибрахме да спим...

23.04.2006 г.
Великден

Пак не успях да си отспя за последните няколко безсънни нощи, макар че станах към 11 часа. Направих си кафенце, хапнах си яйчице и малко козунак, позяпах телевизия.... и то взе, че стана два часа. А в два часа следобед на всеки Великден откакто се помня на „мегданя" до нас се прави голямо Великденско тържество на което се стича целия град. Попа благославя нещо там, пеят тоз и оня, има различни конкурси и после почти три часа се свирят само хора. Ето заради това тържество обичам Великден. Наистина успявам да почувствам празника.























 
Единственото, което малко ми развали настроението беше, че Светлина ни върза теникия. Помислихме, че не са я пуснали, обаче се оказа, че е излязла с една... Е, както и да е...



Като свърши тържеството с Дамян отидохме в едно барче и там киснахме доста време. Лафихме си, видяхме се с разни познати и към девет часа се прибрахме като се уговорихме на другия ден да идем до Плиска с колелетата...

24.04.2006 г.
Копанката

Тежък ден беше. До Плиска така и не стигнахме. Дамян ми се обади, че ще реже лозе, а мен баща ми ме дигна в седем часа да ходим да плевим ягодите и да прекопаем там едно местенце дето трябва да се сее... Ей, разглобих се значи, но до обяд приключихме всичко. Мотика не бях хващала сигурно от три лета, но поне ягоди ще ядем тази година.
[кадрота липсват тука, ще се наложи да приемете думите ми на доверие]

Малко след като се прибрахме ми се обади Archelaus да излезем на кафенце с още няколко бивши съученици. Аз бях ужасно изморена, но така или иначе нямаше да легна да спя, така че се съгласих да изляза с тях... Някои не ги бях виждала от много време - променили са се малко, къде за добро, къде не чак толкова... Видяхме се поприказвахме си какво ново-старо и после... всеки по пътя си...
На път за вкъщи минах през Дамян да взема едни дискове, ама взех че се позаседях и се прибрах към осем и половина вечерта. Имаше кратка схватка с пенсионерите къде скитам толкова. Насолих ги набързо... и си пропилях шанса да ме спонсорират за събота (ще трябва да измисля начин да ги омилостивя)...
Хапнах, изкъпах се, навлякох си пижамката и се опънах на любимото си диванче да гледам филм... и към десет часа съм капитулирала (след толкоз бесънни нощи) - незавита, с мокра глава и на отворен прозорец... Добре че към един без двайсет ме събуди телефона (чудя се как въобще съм го чула). Помня с кого говорих, но не помня какво точно говорихме. Добре, че ме събуди обаче, че иначе щях да се повкочаня и добре да настина...

25.04.2006 г.
Или... Или...

Излюпих се цял час преди да звънне будилника! Най-сетне да се наспя както трябва!
И днес ме чакаше активен ден. В девет часа най-късно двамата с татко трябваше да сме в Шумен - трябваше да обиколим по разни банки и здравни каси да уреждаме документи. Как ги мразя тия бюрократични глупости! Още повече, че все попадам на разни гадни недрюжелюбни служителки. Но днес...

Или нещата са се попроменили... Или просто имах невероятен късмет...

Не чаках на нито една опашка и всички служители бяха много любезни! Много ме накефи това...

По обяд се прибрах в общежитието. Успях да изчистя, да изпера, да се изкъпя. Накрая се захванах със задачките, които зарязах в петък, а трябва много спешно да се свършат! Дори повечето са вече зад гърба ми... Какво КПД само...

[още снимки]

Разпечатване