Не ме интересува как си изкарваш прехраната.Искам да знам за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш,да посрещнеш копнежът на сърцето си.Не ме интересува на колко години си.Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтата си, приключението да бъдеш жив.Не ме интересува кои планети кръжат около луната ти.Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горестдали оставаш неограничаван от предядствията на животаили се свиваш и затваряш от страх да не се повтори болката!Искам да знам дали можеш в болката, моята или твоята собствена,без да я криеш, заглушаваш или "поправяш".Искам да знам дали можеш да бъдеш в радостта,моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстазът да те изпълни до последната ти клетка,без да ни предупреждаваш да сме внимателни или да помним ограничаващата ни човешка същност.Не ме интересува дали историята която ми разказваш е истина.Искам да знам дали можеш да разочаровашнякой друг, оставяйки верен на себе си,дали можеш да понесеш обвинението че си предател,непредавайки собствената си душа.Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и следователно, заслужаващ доверие.Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато не е красива всеки ден и дали можеш да си Божието присъствие в живота.Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново-Да!Не ме интересува каде живееш и колко пари имаш.Искам да знам дали можеш да се събудиш след ноща на горестта и отчаянието, изтерзан и наранен до кости и да направиш каквото е нужно да бъде направено за децата.Не ме интересува кой си и как си дошъл тук.Искам да знам дали ще застанеш до мен в огъняи няма да се отдръпнеш.Не ме интересува къде и какво си учил.Искам да знам какво те поддържа отвътре когато всичко друго се руши.Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина харесваш компанията си в самотните моменти...
Утопия или не, написаното буди чудесно чувство.Същото чувство будят и коментарите.Ние просто сме хора. Не можем да бъдем съвършени. Дълъг е пътят, който трябва да извървим - всеки своя, за да се доближаваме до съвършенството.Това, естествено, още веднъж потвърждава мисълта, че не можем да чакаме да станем съвършени, за да бъдем щастливи.Щастието е велико чувство, което имаме право да изпитаме още днес, по време на самия път.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви