Недоразумението Батак
(По следите на едно недоразумение...)
Много ме впечатли цялата тая работа. Първо прочетох поста на BlackHawk и след него и репортажът от нетинфо. Признавам, хванах се. В смисъл, възмутих се. Но после прочетох и оригиналите и се оказа, че цялата тая врява около Батак е плод на недоразумение...
И сега нещо друго не ми дава мира: как се стига до такова недоразумение? ... Защото толкова хора коментират в нетинфо, Дневник итук, в бглог, и са възмутени от ... какво?
Такааа. Сега малко факти, че да не се недоразумяваме още. Братя и сестри, мен ми се струва, че никой не отрича или омаловажава трагедията! Даже и Балева и Брунбауер. И те даже си го казват в прав текст. И тук вече се запитах защо при положение, че те го казват, народът още ги обвинява, че омаловажават/отричат? Че и хората от музея ... на какво се дължи все пак това недоразумение?
Ами струва ми се, че са три изказванията на Б&Б, които дразнят народа.
1. Че картините и снимките не са от мястото на събитието, "фалшиви доказателства" и инсценирани.
2. Че батачани не са си спомняли нищичко за трагедията като онези Пиотровски и Кевра са отишли да снимат.
3. Че трагедията Батак я наричат "мит".
И сега по-подробно по точките. Подточка (а) винаги ще е едната позиция, а подточка (б) - другата позиция.
1. Че картините и снимките не са от мястото на събитието, "фалшиви доказателства" и инсценирани.
(а) Следствие? Щом доказателствата са фалшиви, значи клането не се е случило. Тоест отрича се трагедията поради липса на всякакви доказателства.
(б) Първо, нали най-голямото доказателство си остават костите... Няма как, случило се е - за съжаление.
Второ: Хмм. Фактът, че няма снимки "от мястото на събитието" не означава, че някой не е умрял. Умрял е, но няма снимка.
Виж, обратното: ако не е станало престъпление, тогава няма как да има валидни доказателства за него.
Тоест причинно-следствената връзка е:
Не е имало престъпление --> Доказателствата са невалидни.
(Има логика.)
Но в обратна посока правилото не важи.
Ами ... аз не съм историк, а психолог. И точно преди 2 дни обсъждахме с колегите за това, че има доста студия по въпроса, че ние хората много бъркаме с посоката на причинно-следствените връзки. И колкото по-абстрактно и необичайно, толкова по се обърква човек. А ежедневни неща хич не ги бъркаме. Например:
Винаги когато има дъжд, има облаци.
Тоест посоката е има дъжд --> има облаци.
Никой не заключва от това, че и обратното е винаги вярно: винаги когато има облаци, вали ... нали?
Втори пример, аналогично:
Пияният шофьор не може да кара добре кола.
Тоест посоката е пиян шофьор --> не кара добре.
И пак: не е задължително ако някой не кара добре, да е пиян.
Такива неща не се бъркат, най-вероятно защото много сме им свикнали. Но ако е нещо, с което не сме му свикнали, много се бърка. Или в случая (вече взех да се повтарям)
Фактът, че снимките са инсценирани, не означава, че трагедията не се е състояла.
2. Че батачани не са си спомняли нищичко за трагедията като онези Пиотровски и Кевра са отишли да снимат.
а) щом не помнят нищо, значи нищо не е имало
б) Ами това ми се вижда особено покъртителен пример на посттравматична амнезия. А въпросната амнезия е доста добре изследвана и е доказано, че съществува. А и адски често се среща. Жени на 20 и повече години в един момент си спомнят, че са били малтретирани като деца.
(И от тази гледна точка ми се видя интересно какво е направил художника, защото повечето терапии правят нещо подобно. Хората идват на терапия с кошмари, флашбакове, страхови състояния, психосоматични прояви и откъслечни спомени. И каквото трябва да се направи се нарича Trauerarbeit (не знам как да го преведа, за да е точно; нещо като "работа по тъгуването") - тоест на човека трябва да му се помогне да преработи спомените, да ги "изстрада", защото само като тъгува може да ги преработи.
(А втората голяма задача освен работа по тъгуването е да преосмислишкакво е станало. Да го приемеш като част от живота, но да гледашна пред... но това вече е друга тема наистина) )
3. Че трагедията Батак я наричат "мит".
а) Думата "мит" е нещо като легенда, нещо като приказка или като измислица. Как може да наричат трагедията "мит"?
б) Тука ми се струва, че изборът на думичката е малко неподходящ. Каквото те имат предвид е "спомена" за трагедията ... или "представата" за трагедията ... как се формира, как се запазва този спомен? Тоест малко или много става дума за това, което е в главите на хората. И те питат, защо точно Батак сме запомнили, а не и десетките други села, които са имали същата съдба. Тоест така погледнато, Б&Б не само че не омаловажават събитието, ами напротив - изтъкват, че е имало такива трагедии и на много други места...
Но думата "мит" наистина буди противоречия. Тука те трябва да се замислят дали да не му викат по друг начин (моите предложения са, както казах, "спомен" или "представа", но сигурно човек може да се сети и за по-хубава думичка.) Ама да не е тая "мит", защото тя има по-друга конотация, нали?
И в заключение ...
1. Абе казвали са ми, казвали, да не вярвам на преразкази, ами да си чета оригинали, ама на. Хванах се и тоя път. Статията от Нетинфо я взех за чиста монета. Ако не бяха Арлина и другите .... (А, Арлинке, наливнали да е или в бутилка?)
2. От някаква (малко по-коравосърдечна?) гледна точка Б&Б сами са си виновни, че не са ги разбрали. Те за добро са го мислели, а то ... Може би ако се бяха сетили предварително за такава вероятност, щяха да предотвратят недоразумението. И те, учените, въпросните Б&Б ... аз съм сигурна, че следващия път ще вземат всички мерки да не бъдат разбрани погрешно, та ако ще по 100 пъти да се затраховат с "Ама ние все пак нямаме предвид, че ..." Просто да знаят, че хората са много, много чувствителни както към националните си герои, така и към националните си жертви ... И когато стане дума за нещо толкова варварско и грубо като събитията в Батак, хората са готови на всичко за да защитят паметта им.
Много ме впечатли цялата тая работа. Първо прочетох поста на BlackHawk и след него и репортажът от нетинфо. Признавам, хванах се. В смисъл, възмутих се. Но после прочетох и оригиналите и се оказа, че цялата тая врява около Батак е плод на недоразумение...
И сега нещо друго не ми дава мира: как се стига до такова недоразумение? ... Защото толкова хора коментират в нетинфо, Дневник итук, в бглог, и са възмутени от ... какво?
Такааа. Сега малко факти, че да не се недоразумяваме още. Братя и сестри, мен ми се струва, че никой не отрича или омаловажава трагедията! Даже и Балева и Брунбауер. И те даже си го казват в прав текст. И тук вече се запитах защо при положение, че те го казват, народът още ги обвинява, че омаловажават/отричат? Че и хората от музея ... на какво се дължи все пак това недоразумение?
Ами струва ми се, че са три изказванията на Б&Б, които дразнят народа.
1. Че картините и снимките не са от мястото на събитието, "фалшиви доказателства" и инсценирани.
2. Че батачани не са си спомняли нищичко за трагедията като онези Пиотровски и Кевра са отишли да снимат.
3. Че трагедията Батак я наричат "мит".
И сега по-подробно по точките. Подточка (а) винаги ще е едната позиция, а подточка (б) - другата позиция.
1. Че картините и снимките не са от мястото на събитието, "фалшиви доказателства" и инсценирани.
(а) Следствие? Щом доказателствата са фалшиви, значи клането не се е случило. Тоест отрича се трагедията поради липса на всякакви доказателства.
(б) Първо, нали най-голямото доказателство си остават костите... Няма как, случило се е - за съжаление.
Второ: Хмм. Фактът, че няма снимки "от мястото на събитието" не означава, че някой не е умрял. Умрял е, но няма снимка.
Виж, обратното: ако не е станало престъпление, тогава няма как да има валидни доказателства за него.
Тоест причинно-следствената връзка е:
Не е имало престъпление --> Доказателствата са невалидни.
(Има логика.)
Но в обратна посока правилото не важи.
Ами ... аз не съм историк, а психолог. И точно преди 2 дни обсъждахме с колегите за това, че има доста студия по въпроса, че ние хората много бъркаме с посоката на причинно-следствените връзки. И колкото по-абстрактно и необичайно, толкова по се обърква човек. А ежедневни неща хич не ги бъркаме. Например:
Винаги когато има дъжд, има облаци.
Тоест посоката е има дъжд --> има облаци.
Никой не заключва от това, че и обратното е винаги вярно: винаги когато има облаци, вали ... нали?
Втори пример, аналогично:
Пияният шофьор не може да кара добре кола.
Тоест посоката е пиян шофьор --> не кара добре.
И пак: не е задължително ако някой не кара добре, да е пиян.
Такива неща не се бъркат, най-вероятно защото много сме им свикнали. Но ако е нещо, с което не сме му свикнали, много се бърка. Или в случая (вече взех да се повтарям)
Фактът, че снимките са инсценирани, не означава, че трагедията не се е състояла.
2. Че батачани не са си спомняли нищичко за трагедията като онези Пиотровски и Кевра са отишли да снимат.
а) щом не помнят нищо, значи нищо не е имало
б) Ами това ми се вижда особено покъртителен пример на посттравматична амнезия. А въпросната амнезия е доста добре изследвана и е доказано, че съществува. А и адски често се среща. Жени на 20 и повече години в един момент си спомнят, че са били малтретирани като деца.
(И от тази гледна точка ми се видя интересно какво е направил художника, защото повечето терапии правят нещо подобно. Хората идват на терапия с кошмари, флашбакове, страхови състояния, психосоматични прояви и откъслечни спомени. И каквото трябва да се направи се нарича Trauerarbeit (не знам как да го преведа, за да е точно; нещо като "работа по тъгуването") - тоест на човека трябва да му се помогне да преработи спомените, да ги "изстрада", защото само като тъгува може да ги преработи.
(А втората голяма задача освен работа по тъгуването е да преосмислишкакво е станало. Да го приемеш като част от живота, но да гледашна пред... но това вече е друга тема наистина) )
3. Че трагедията Батак я наричат "мит".
а) Думата "мит" е нещо като легенда, нещо като приказка или като измислица. Как може да наричат трагедията "мит"?
б) Тука ми се струва, че изборът на думичката е малко неподходящ. Каквото те имат предвид е "спомена" за трагедията ... или "представата" за трагедията ... как се формира, как се запазва този спомен? Тоест малко или много става дума за това, което е в главите на хората. И те питат, защо точно Батак сме запомнили, а не и десетките други села, които са имали същата съдба. Тоест така погледнато, Б&Б не само че не омаловажават събитието, ами напротив - изтъкват, че е имало такива трагедии и на много други места...
Но думата "мит" наистина буди противоречия. Тука те трябва да се замислят дали да не му викат по друг начин (моите предложения са, както казах, "спомен" или "представа", но сигурно човек може да се сети и за по-хубава думичка.) Ама да не е тая "мит", защото тя има по-друга конотация, нали?
И в заключение ...
1. Абе казвали са ми, казвали, да не вярвам на преразкази, ами да си чета оригинали, ама на. Хванах се и тоя път. Статията от Нетинфо я взех за чиста монета. Ако не бяха Арлина и другите .... (А, Арлинке, наливнали да е или в бутилка?)
2. От някаква (малко по-коравосърдечна?) гледна точка Б&Б сами са си виновни, че не са ги разбрали. Те за добро са го мислели, а то ... Може би ако се бяха сетили предварително за такава вероятност, щяха да предотвратят недоразумението. И те, учените, въпросните Б&Б ... аз съм сигурна, че следващия път ще вземат всички мерки да не бъдат разбрани погрешно, та ако ще по 100 пъти да се затраховат с "Ама ние все пак нямаме предвид, че ..." Просто да знаят, че хората са много, много чувствителни както към националните си герои, така и към националните си жертви ... И когато стане дума за нещо толкова варварско и грубо като събитията в Батак, хората са готови на всичко за да защитят паметта им.
Освен това колкото пъти чета статията на Балева, всеки път оставам с едно гадно чувство, колкото и да се опитвам да бъда обективна. Не съм нито историк, нито психолог, но начинът на изложение, думите, които са използвани, ме оставят с впечатление не за научна статия, а за някакви предположения, догадки, подвеждане на мислите на читателя в определена посока. Например на няколко пъти тя пише "сякаш", "явно", "няма съмнение, че", "от изложеното дотук става ясно", "от описаното става ясно", "в заключение може със сигурност да твърдим" - докато честно казано - съвсем не смятам, че става ясно.
Накратко, в горното изложение мисълта ми беше, че те не казват това, в което ги обвиняват и което повечето хора разбраха. И се чудех защо така се е получило.
Сега ти един вид казваш, че те все пак това са искали да кажат.
Ами де да знам. 1) Защо тогава като са искали да кажат нещо, казват нещо друго? Защо не си го казват направо, щом са искали?
И 2) Защо сега пишат отворени писма, опитват се да правят изявления и т.н. опити да се обясняват, че не са го имали така предвид, както са ги разбрали?
Просто според мен ако те имаха наистина намерения да засадят тая идея в обществото, щяха просто да го направят.
Ами я си представете, ей така хипотетично, че това са просто една групичка от учени-историци, които изследват как хората помнят историческите събития, как се е стигнало до сегашните образи и представи и какво влияние имат днес. И че тия учени са, както повечето учени всъщност, леко идеалисти, леко мечтатели, леко прагматици и леко преуморени от четене. И че в някакъв момент много хора разбират погрешно това, което те наистина, наистина не са искали да кажат. И те после може да се обясняват, може всичко, но вече никой не ги слуша....
Не казвам със сигурност, че е така, защото не ги познавам, но предполагам, че може би нещо такова се е получило.
И проследявайки развитието на конфликта по статиите на Б&Б, май някак те двамата започват да приближават леко отричане на първоначалното си становище и почва мазане и уточняване, дето не е точно оригиналното твърдение... Да, гадно ще ми е чувството.
или: как се коментират неща, дето не съм ги чела
Та понеже не се четат препратките, аз си коментирам свободно (свободно от изходния материал, който е ползван).
Определено въпросните учени сами са си виновни. Защото и в римското право се спазва принципът: първо изслушай обвиняемия, после му режи главата. Станаха широко популярни коментари на кого ли не, с изключение на самите потърпевши. Австрийският професор казва нещо, от което следва, че не е правилно разбран, но не обяснява според мен какво е правилното тълкуване.
Е добре, а защо г-ца Балева не взе да даде интервю, за да обясни какво е искала да каже? Тя поне е българка и не може толкова да се е откъснала от нашата нагласа, за да не се сети какво и как да обясни. Не може да се отрече, че й е доста дългичка статита: кой ще има време да я чете... като може да ползва резюмето, което му дават по телевизията: че това е един заплатен от Турция труд, целящ да докаже, че не е имало зверства.
Г-цата просто се опитва да изследва някаква си картина на художника Пиотровски и да направи научни изводи от нея: да, никой не е чувал за този художник в България, обаче снимките, които той е режисирал в Батак, за да може по тях да си нарисува картината, тези "неисторически" снимки минават за оригинални. И покрай тези снимки Батак става по-известен от други села, от които няма снимки.
И какво, питам аз? Е нищо, принципно мен това много не ме и интересува - защо Батак е станал по-известен от други села.
Обаче: от БАН се отричат да имат връзки с тази конференция. Самите учени се разбягват като пилци, уплашени от възможна саморазправа. Става нещо като чудовището, което е убило създателя си - кроткия учен Франкенщайн.
И моят извод: Учени, когато искате да кажете нещо на хората, го кажете кратко и ясно, не пишете по три страници статии. Кажете го в три изречения, за да ви прочетат и разберат. Особено ако става дума за район, където сме се нагледали на фалшифициране на историята, на геноцид и какво ли не.