avatar
+2 4 гласа

Накъде и защо тичаме?

Върнах се скапана – колкото и да работя, утре става още повече. Уморих се – дяволски съм уморена от това безпричинно тичане насам-натам. Всичко ми се струва безсмислено. Накъде и защо тичам? Като кон с капаци или влак, вкопчен в разписание и релси. Защо е тази суета? Какъв е смисълът? Защо ми са всички тия „удобства“ под формата на автоматични перални, миялни, сушилни…, които съвестно вършат моята работа, без мен – къде е икономисаното ми време? Нали такъв беше смисълът, когато ги купувахме – да освободят повече време за семейството ми, за децата, за себе си.. А всъщност времето, както и по-рано – не стига. Странно, но факт! Защо? Замислих се за живота изобщо… Погледнете котките, кучето – каквито са били преди сто години, такива са си и сега. Маймуната, както е яла банан на дървото преди, така е и сега – нищо не се е изменило в нея. А погледнете човека преди сто години и сега!!! За какво се изменяме? Каква е целта и има ли таква? Какво печелим от всичко това, от цялото това развитие, ако ставаме все по-нещастни?