BgLOG

Най-добрият човек, когото познавам?

от rara на 20.10.2006 00:30 2 коментара , 9264 прочита
Категории: Размисли

Мислех си днес по въпроса и не успях да стигна до нищо съществено. Познавам хора, които според мен са добри и мили, но в интерес на истината не споделям с тях достатъчно дълго време, за да знам дали са такива по принцип. Струва ми се, че все по-рядко правим добрини и все по-често проявяваме нетърпимост към околните. Може ли изобщо в наши дни някой да е добър, въпреки всичко. Да се усмихва истински, да вярва в доброто и справедливостта. Дали някой е в състояние да "отключва" добрата страна на хората, да го прави постоянно и каква е тайната на успеха? Познавате ли такива хора? Ако поговорката "каквото повикало, такова се обадило" е вярна, то би трябвало на добрите хора да отвръщат с добро, а моите наблюдения като че ли говорят друго... Добротата по-скоро се приема с недоверие или присмех.
Поводът за тези размишления е заглавието на поредния български филм, който днес се продаваше с един ежедневник и едно добро дело на един почти непознат за мен човек /ще разказвам някой ден/ :)

P.S. Съжалявам за повторенията. Причините са 2 - харесва ми думата "добро" и не се сетих за подходящ синоним :)
Ако някой е гледал филма - моля да сподели впечатления.

Изпрати e-mail Разпечатване

RSS за коментари Коментари

# | от micromax на 20 октомври 2006, 10:30

Трудно е да си добър в сват, в който да добротата се гледа като на слабост. Поне аз съм останал с подобно впечатлене. Малко са хората в България, които оценяват когато наистина напраиш нещо добро за тях. Личното ми впечатление отново е, че най-добрите за мене хора са моите най-близки приятели, а ги смятам за такива поради коректното им отношение спрямо мен и заобикалящите ги. Смятам, че ако човек е достатъчно умен и интелигентен би трябвало да разбере, че ако някой се държи добре с него и се опитва да му помогне с нещо, колкото и малко да е то, той също трябва да му отговори със същото. Приятели трудно се печелят и лесно се губят. За мен май е по-скоро обратното. Всеки ми е приятел до момента в който не направи някой фал с мене. Изложили се няколко пъти вече ми става само познат.
Лично аз се опитвам да бъда добър с всеки, но много хора са ми казвали, че това е лош навик, защото околните са зли и не ако постоянно си добър с тях започват да злоупотребяват. Опарвал съм се няколко пъти заради това, но не мога да избягам от природата си.
Покрай този постинг ще се опитам да дам един апел към всички, които го четат: Забравете за света в който живеете и бъдете добри с всички! След време направете една равносметка и вижте какво сте спечелили.

# | от kekla на 20 октомври 2006, 19:31

Хаааах...Рара... ми да, много си прова.. чудно ми е даже защо изобщо има добри хора... аз самата уж се водя за такъв, от тези със искрените и лъчезарните усмивки, ама като ти кажа с една от тях с колко сълзи си плащам всеки ден... честно ти казвам голяяяма съм патка явно, щото на мазохизъм ме избива и май само на добра се правя, щото и аз вече не си вярвам.
Знаеш ли... хората искат и обичат да бъдат лъгани. Tе искат да се чувстват важни, особено заради това че понякога им блесва в тъпите кратуни, че и да мачкат пеперудите, това няма да ги накара да се превърнат в червеи, докато те самите ще си останат червеи и могат изобщо да забравят, че могат да бъдат добри.
Най-добрият човек, когото познавам.. само посебе си това означава, че този, който го казва е добър... щото ако не беше, щеше да посегне да отсече доброто... сетих се за нещо, после ще ти дам линк.. по повод доброто и злото.... не знам какъв е този свят и аз... денят ми ме среща с толкова хора и Бог ми е свидетел, че никой почти не вярва в доброто, всеки мисли, че ще го изработиш и дори ти внушава тази идея.. чак понякога ме карат да си мисля, че май наистина го правя... когато някой е искрен остава наказан, дори и да не знае какво е лъжа... Казват, че съм лъчезарна... очите били говорели. Аз съм просто една от всички. А омразата е навсякъде... Драйфа ми се честно казано... ма не се давам, едно на нула за мен! Хубаво е, че има хора като теб, а тях ги има, хвала на дядо Боже! Хубаво е, че си благодарна, че някой почти непознат ти е помогнал, той го оценява, дори и да не си му казала.. а филма... филмът е един път...
http://bglog.net/blog/kekla?bid=1864

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

Най-добрият човек, когото познавам?

RSS за коментари Коментари

Общности

BgLOG

Категории

Архиви