Много обиталища Йн.14:2

2 εν τη Иικια τИυ πατρИς μИυ μИναι πИλλαι εισιν ει δε μη ειπИν αν υμιν Иτια πИρευИμαι ετИιμασαι τИπИν υμιν (John 14:2)

Ето една от ползите от многото преводи, винаги когато се види някаква разлика в тях, а в случая всички английски ползват всички възможни форми на "обиталища", като стая, място, крепост и какво ли не, bogoizbrania веднага намира правилния път за да разбере, че превода има проблем, който само той може да оправи. Пак да се застраховам срещу анатема за отричане на Словото, смисъла е почти запазен на стиха, но правилия превод е по силите само на човек като него, или май не трябва да говоря за себе си в трето лице.

Проблема е в думата "монаи", не е обиталище или там каквото са намерили да сложат в английските преводи, а е производната на "монос". Дума указваща за еднолично, самостоятелно действие. Така правилното значение е, че Иесус е само той велик и голям ( πИλλαι ) в дома на Отца си, там където ще иде, при възнесението никой не урежда нещата освен Той самия. И когато отиде първо той тогава ще дойдат и учениците му.

На няколко други места "монай" е преведена като "сам", доста неуместно особено в превода от 1940, като Лк.9:18 и Мк.4:10, хем е сам хем има около него хора. Не по добре са и другите преводи, че са го оставили насаме, но отново се споменава за учениците около него. Истината е че става на въпрос за нещо което е правил сам, независимо че е имало около него публика.