Дискусионни методи (дискусия, панелна дискусия, аквариум, решаване на казуси, дебати)

· Дискусия

Тя е в основата на реализирането на много методи (например “Аквариум”), но може да се използва и като самостоятелен метод. Най - често се използва дискусията - тип “мозайка” (отворена дискусия), при която самостоятелно или разделени в подгрупи учениците представят своето мнение и позиция по обсъждан проблем.

учителят трябва да насочи учениците да съблюдават някои основни правила като:

- да помислят предварително каква позиция ще защитават;

- да мислят и говорят кратко и ясно;

- да говорят само това, което мислят и което лично ги вълнува;

- да не се опитват да доказват нещо, в което не вярват;

- да спорят честно, без обиди, без етикиране, без да повишават тон;

- да уважават мнението на другите;

- да доказват тезата си с факти и аргументи.

В ролята на улесняващ учителят трябва да знае, как да стартира дискусията, как да я насочва и ръководи, кога и как да се намесва.

Най-важното нещо в началото на дискусията е учителят да се откаже от позицията си на водещ (авторитет) и да предостави време и възможност на учениците да говорят. Добър старт може да бъде използването на списък с въпроси, даден на учениците предварително или ако се започне с конкретен въпрос. Учителят може да направи много кратко въведение, което трябва да завърши с въпрос от типа: “Какво би ни помогнало да решим този въпрос/проблем?”, “Какво мислите за това?”, “Какво трябва да направим в началото?”. Ако учениците мълчат, той може да продължи с подсказване или указание, или с пряк въпрос към конкретен учащ.

Учителят трябва да умее постепенно да накара учениците да поемат контрола в дискусията, като ги окуражава да поемат отговорност за собствената си изява. Спокойствието, загрижеността и една определеност в неговата позиция ще убеди учениците, че той наистина очаква от тях да говорят. Възможно е в началото те да предпочетат да задават въпроси. Ако учителят отговаря подробно и ентусиазирано на всеки техен въпрос, възможно е те да продължават да бъдат пасивни. По-добрата реакция е той да отклонява въпросите или да подканя групата да отговори – това е част от контрола върху процеса. Той може да предложи учениците да запишат въпросите си, за да бъдат обсъдени в края на дискусията.

Най-правилно, но и трудно за един учител е да проведе дискусия без да доминира. Често учителите се страхуват, че ако оставят учениците да говорят повече по време на занятието, могат да бъдат упрекнати, че “не обучават”. В случая те не отчитат, че по време на дискусията учениците мислят и се опитват сами да намерят отговор на поставените въпроси, което в една по-далечна перспектива може да се окаже по-полезно за тях, отколкото винаги да получават наготово всички отговори. Много важно е учителят да осъзнае, че занятията могат да се окажат единствената възможност за учениците да се научат и да се упражняват сами да мислят и говорят.

За учителя е важно да поддържа баланса в дискусията – да следи тя да не се отклонява от темата, да следи за спазване на времето, да създава условия всички ученици да могат да си кажат мнението, да връща обсъждането към моменти, нуждаещи се от изясняване, да провокира алтернативни посоки на мислене, да съблюдава предварителния план на занятието (и дискусията).

При по-сложна дискусия (при планирани повече въпроси за обсъждане) част от информацията може да се подготви предварително на листовки. Добре е заедно с учениците учителят да преподреди въпросите приоритетно и да започне с обсъждането на изключително важните, последвано от много важните и важните въпроси. По-добре е да се изясняват в дълбочина основни въпроси, отколкото “да се претичва” през повече въпроси. Но винаги учителят трябва да казва на учениците каква част от планирания материал не е преминат и къде може да намерят необходимата им информация.

● Дебати

Занятията могат да бъдат организирани под форма на дебати или като се използват отделни елементи на дебатите. Например:

- когато две обособени групи защитават противоположни мнения по един и същи въпрос (с или без наблюдател);

- когато учениците изказват несъгласие с дадено мнение;

- когато учениците разменят позициите си по средата на дебата;

- когато учениците играят роля на защитници на мнение (ролева игра).

Във всички случаи е необходимо да има ясни инструкции, добре разпределени роли и деликатно ръководство (балансирана намеса) от страна на учителя.

Като обобщение може да се каже, че използването на различни форми и методи за провеждането на занятия създава положителна нагласа за активно участие на учениците в учебния процес. Те могат да изказват и аргументират открито и честно мнението си, да поемат отговорност и като резултат – да работят по-сериозно върху ефективността на собственото си учене.

● Панелна дискусия

Това е метод за обмен на мнения и търсене на решения по сложен (комплексен) проблем (например: мястото на домашния помощник в системата на социални услуги). Работи се в подгрупи, като всяка получава специфична задача – дискусия върху част от общия проблем (в конкретния случай: видове социални услуги; целеви групи; изисквания към домашния помощник; права и задължения на домашния помощник). Решението на комплексния проблем се явява сбор от отделните решения на проблемите в подгрупите.

Допълнителен ефект от използването на метода е сработването на групата, тъй като всяка от подгрупите има своето място в постигането на крайния резултат, което повишава отговорността на всички за него.

Методически стъпки:

Първо - учителят избира подходящ проблем за панелната дискусия;

Второ - определя подпроблемите;

Трето - формира подгрупите, разпределя ролите и подпроблемите за обсъждане;

Четвърто - инструктира учениците относно процедурата на обсъждане, отразяване и представяне на резултатите;

Пето - определя време за дискусии в подгрупите;

Шесто - провеждане на дискусиите в подгрупите;

Седмо - представяне на резултатите чрез говорител;

Осмо - обобщаване на крайния резултат на дъската или на постер – от учителя или от ученик по желание.

● Аквариум (фишбоулинг - "бързо движение на риба в купа”)

Това е метод за постигане на общо решение, чрез консенсус. Аквариумът е ограничено пространство в центъра на учебната зала, в което сядат група учащи – “експерти” (“риби”), за да дискутират по даден проблем.

Като техника аквариумът може да се използва и за наблюдаване и коментиране на ролева игра, интервю или симулирана консултация.

Два са подходите за реализиране на метода. При първия учителят определя няколко ученици, които формират “аквариума”, а останалите са наблюдатели. При втория подход проблемът може да се дискутира в подгрупи. Всяка подгрупа излъчва експерт. По сигнал на учителя експертите сядат в аквариума и представят мнението на собствената си група. Останалите ученици имат специфична задача - да наблюдават и да си водят бележки, относно съдържанието и процеса на дискутиране, междуличностната динамика, използваните стратегии за взимане на решение, възникналите въпроси и пр.

При един от подходите наблюдателите могат да се намесват в дискусията на експертите по всяко време. Експертите могат да пренебрегват коментарите и съветите на наблюдателите. Друг подход е, когато те могат да се намесват само след приключване на дискусията на експертите. По решение на учителя прекъсването на работата на експертите може да стане неколкократно. Следвайки неговите указания, в предварително определено от него време, учениците могат да участват с мнения или въпроси. Когато някой от експертите изпитва затруднения, наблюдател отвън може “да влезе в аквариума” и да му помогне, след което се връща в групата на наблюдателите. За тази цел в аквариума се поставя един свободен стол.

Познати са два модела за организация на пространството:

- експертите в аквариума и наблюдателите образуват два концентрични кръга;

- експертите са седнали в полукръг срещу полукръга на наблюдателите.

Методически стъпки за прилагане на метода:

Първо - учителят обмисля темата за дискутиране;

Второ - формира групата за аквариума;

Трето - уточнява времето за дискусията;

Четвърто - уточнява правилата;

Пето - поставя задачи на наблюдателите - добре е да се запишат;

Шесто - провеждане на дискусията;

Седмо - наблюдаващите задават въпроси и коментират (това може да не бъде самостоятелен етап – въпросите може да се задават по време на дискусията на експертите) ;

Осмо - обобщение – от учителя или от някой от учениците.

· Решаване на казуси

Решаването на казуси се използва за формиране на умения и нагласи и се базира на реални жизнени ситуации или проблеми, представени устно, писмено, чрез филм, аудио или видеозапис и ролева игра. Те водят до осъзнаване на предмета и интерес от активното участие при решаването на проблеми. В процеса на решаването на казуси учениците се учат един от друг. Често се използва работа в подгрупи, при което участниците достигат заедно до общото разбиране на проблема и осмислят необходимото поведение за неговото решаване.

· “Сачмен лагер”

Методът “Сачмен лагер” е подходящ за дискусии, обсъждания, събиране на идеи, мнения и предложения по дадени въпроси и/или за решаване на определен проблем/задача.

Начин на провеждане

В средата на залата/помещението в два кръга – вътрешен и външен - се подреждат столове, отговарящи на броя на участниците. Участниците заемат произволно избрано от тях място, като седящите един срещу друг от двата кръга образуват двойка.

Дискусията се провежда на няколко нива. На първо ниво проблемът се обсъжда от участниците, разпределени по двойки така: № 1 от вътрешния кръг с № 1 от външния, № 2 от вътрешния с № 2 от външния и пр. Когато изтече зададеното време участниците от външния кръг се преместват се с един стол по посока на часовниковата стрелка, а тези от вътрешния кръг запазват местата си. Така се сформират нови двойки, в които повторно се обсъжда въпроса (проблема). Дискусията протича докато всеки участник последователно премине всички нива. Целта е да се достигне до единно мнение на всички.

След края на обсъждането, когато всеки участник от вътрешния кръг е обсъдил въпроса с всички от външния кръг, представя обобщено събраните мнения и дава окончателното си мнение по въпроса.

Предимството на метода е във възможността за обсъждане на един и същи въпрос (проблем) от различни гледни точки. В процеса на дискусията участниците се научават да изслушват мнението на другите, да проявяват толерантност и разбиране, да достигат до заключения на базата на сравняването на различни мнения и позиции.