http://www.litclub.com/library/prev/markes/beauty.html
разказ,който винаги чета с възхита,недоумение,колкото повече се мъча да разбера смисъла-толкова по-сложно става,но е красив разказ,оставам с усещането за непреживяното,неосъзнатото,спонтанното ,човечността,за друго се чувствам незряла да кажа.
Не знам как може да се открие красота в смърта,но докато четох този разказ,ми се струва,че разбрах.Животът се променя след това,и всъщност това е надеждата за"после",това си е прераждане.Маркес сам казва,че смърта настъпва,когато те забравят,харесва ми тази философия.Има такива неща,които,като прочетеш и остават следа в съзнанието ти ,връщаш се към тях ,дори и подсъзнателно,но ги помниш.Лошото е,че си даваме сметка за нещо,което много ни липсва,когато го загубим,защо е толкова трудно да оценим точно днешния миг,в който се усмихваме.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви