И понеже точно днес един чичко обясняваше по телевизията как не трябва да се взимат антибиотици за щяло и не щяло и се замислих.
Ок, хората злоупотребяват, това е очевидно. Но все пак, не би ли трябвало да имат правото да го правят. От къде на къде, нямаш право да си закупиш животоспасяващо лекарство (в България все още това не е така, но никога не е късно и това да се промени) без да си посетил лекар. Все пак взимайки лекарство без рецепта, ти го правиш на своя отговорност и рискуваш своето тяло-нещо което май повечето хора приемат, че имаш право да правиш. А и в крайна сметка ако много искаш да си навредиш, винаги можеш да го направиш с помощта на парацетамол (знаете ли че се преработва в черния дроб по същия механизъм като алкохола и прекаляването с него може да го увреди също като алкохола?).
И тогава, ако се излекуваш за 1 седмица както си трябва и след 3 месеца проявиш същите симптоми, какъв е смисълът да се явяваш при джи пи-то ти, след като той/тя ще ти изпише същия антибиотик? Единствената разлика е, че милото създание ще вземе пари от касата, за посещението ти, а ти ще си вземеш 1 свободен ден от работа, за да можеш да пребориш пенсионерите пред вратата му.
Далеч съм от мисълта да подценявам ролята на лекарите. Въпросът е, че има ситуации, в които човек съвсем спокойно може да мине без консултация с него. И че всеки човек, независимо от това има или няма осигуровка, трябва да има правото да си закупи лекарства, които смята че са му необходими. С изключение на законово ограничениете вещества, с които можеш да се друсаш или да произвеждаш бомби.
Та какво мислите вие по въпроса, трябва ли или не трябва човек да може да си купи каквото си поиска от аптеката, без упойващи вещества, без лекарско предписание?
Чуствам се длъжна да вметна, че не подкрепям или окуражавам безразборното тъпчене с лекарства, особено антибиотици-микробчетата наистина здраво мутират и резистентната туберкулоза е все по-често срещана. А това е много гадна животинка. Нито смятам, че родителите трябва да се правят на лекари към децата си, защото детската имунна система не е развита и за тях наистина е най-добре да се търси лекар за всичко. Но зрелите хора според мен трябва да могат сами да решат как да се лекуват.
Ми ти си задала въпрос и сама си си отговорила (последния параграф).Не мога да премълча обаче моя отговор: безразборното взимане на антибиотици от народонаселението (което все още вярва, че ще ти се случи нещастие, ако ти мине черна котка път) води до резистентност на бактериите. От което страда цялото това целокупно народонаселение. Защото като се разболее някой и антибиотиците вече не му действат, за това са виновни всички ония, които преди това са пили антибиотици за щяло и нещяло, помагайки на съответните бактерии да мутират и да стават все по-устойчиви.
Предпоследното и последното изречение не ги разбирам.Ако някой възрастен е болен - може да се лекува сам, но ако се разболее детето му - трябва да вика същия доктор, на когото няма никакво доверие.Моля обясни позицията си по-точно.
Разяснявам-представете си, че нямате осигуровка по някаква причина-не искате, нямате възможност или сте попаднали на работодател идиот. Няма значение. Въпросът е, че нямате осигуровка и личният ви лекар няма да ви приеме. Разболявате се от пневмония, защо да нямате право да си купите антибиотик, за да се лекувате? Трябва ли да чакате докато станете за спешна помощ? Ако сте на зор, една частна среща със специалист ще изисква минимум 20лв. А това е горе-долу цената на един от най-предписваните антибиотици. Какво да направите ако имате само толкова пари? Или ако сте в населено място, където има само аптека, но не и лекар?!
Всъщност въпросът наистина няма общо с лекарите и отношенията ни с тях, аз изрично подчертах, че не ги замесвам или обвинявам. Тук става въпрос за правото на човек да използва лекарства без надзираването на лекар. В крайна сметка лекарствата са като всички други продукти и ако закупувайки си ги без рецепта, ти поемаш отговорността за резултата, защо да нямаш право да си ги купиш? Все пак ти и само ТИ си отговорен за собственото ти тяло.
Ела, за резистентните бактерии...всъщност, животинките си мутират постоянно, не само защото хората прекаляват с антибиотиците. Така или иначе повечето бактериални инфекции изискват антибиотик, дали ще си го вземеш сам или ще ти го предпише лекар, ще го вземеш. И колкото повече хора имат достъп до лечение с антибиотици, дори и напълно по предназначение, толкова повече гадинките ще се приспособяват. А ако взимаш антибиотик без бактериална инфекция, не би трябвало изобщо това да добави към общите мутации-не може антибиотика да подейства на нещо което ти нямаш. Само грешни употреби или недостатъчни би трябвало да въздействат-но това например на мен ми се е случвало под наблюдението на лекар. Преди 5 години смених около 3 антибиотика-така и не ми взеха проба лекарите, направиха ми само снимка. Със сигурност съм добавила към общия фонд мутации след месец на антибиотици. А и примерно резистентната туберколоза, за която споменах не е мутирал заради злоупотреби с лекарства, защото тя не е масово заболяване. Просто е еволюирала, за да оцелее.
С което отново не искам да кажа, че антибиотиците трябва да се взимат безразборно, просто че не трябва да прекаляваме с обвиненията към хората. Гадинките са много по-интелигентни отколкото си мислим ние. Те са на Земята от милини години, за разлика от нас-определено знаят как да оцеляват.
И за да върна разговорът в посоката, която ме интересува-въпросът е защо да нямаш право да си купиш определени лекарства. Особено ако рискуваш само себе си използвайки ги. А колкото до мутациите, мисля че те са неизбежни.
Ами както аз го разбирам, точно за недоверие в лекарите става въпрос. Не е много отговорно да изписваш антибиотик срещу неизвестна бактерия. Всеки поне малко отговорен лекар би опитал (поне на третия път), лекувайки пациент, да му вземе посявка, за да знае с какво точно да го лекува.
Те животинките че си мутират постоянно, добре, ама защо и ние трябва да им създаваме такива прекрасни условия?
А защо нямаш право да си купиш сам лекарства (конкретно - антибиотици): първо защото както вече споменах, малко са хората, които правят разлика между вирус и бактерия; второ - ти самата като си болна как можеш да разбереш дали имаш нужда от антибиотици; трето - какъв е смисълът от лекарите тогава? Четвъртото важи за страни с лоша здравна система като САЩ - тук задължително се минава през лекар, дори за най-безобидното лекарство, за да може да се товари застраховката и да се правят пари.
Не искам да обвинявам никого, но просто ми се искаше това, което пиша сега, някой да ми го беше казал 7 години по-рано. Защото според последните медицински изследвания прекаленото даване на антибиотици на деца води до огромно повишаване на риска от астма и куп други гадости.
Дени, на теб ли да ти казвам какво значи преводът на "анти-" и "био-"?
"А ако взимаш антибиотик без бактериална инфекция, не би трябвало изобщо това да добави към общите мутации-не може антибиотика да подейства на нещо което ти нямаш. "
Съгласна съм - няма да подейства на нещо, което ти нямаш. Но как ще подейства на ТЕБ?
А, Mortisha Med ми припомни и за скритите антибиотици - добавяни в храните на животните, които ние без да знаем, поемаме ежедневно.
Мина време и от грипове ли,незная от какво...започна да ми се вие свят.Потърсих лекарска помощ в близкия окръжен тогава град.Близък лекар ми препоръча негов колега и отидох.След прегледа ми беше казано,че имам синузит и трябва да ми правят пункции на носа.Мисля,че така се казваше.
По това време често ходех в командировки /работата ми беше такава/ и един ден споделих с колежка тук,в София за проблемите си.Все още не живеех тук.Тя ме заведе при неин съученик,лекар-УНГ,знаете го.Прегледа ме лекарят и ми заяви:Нямам нищо против да те лекувам,но не си за този кабинет.Я слез до алергологията.За първи път ми се обърна внимание от специалисти.За алергии май не бях много,много чувала...Не бяха нито модерни,нито актуални.Алерголожката ми сподели опасенията си относно моето здраве,но искаше да ме види професор Костурков,най-добрият за онова време алерголог.Дали е бил най-добрият незная,но след срещата ми с него здравето ми се стабилизира.За пръв път ме тестуваха за алергии.Оказа се,че имам такива.За пръв път ме тестуваха кой антибиотик ме лекува.Оказа се,че антибиотици от групата на тетролеаните могат да ме лекуват,по-бавно,но с положителен ефект,отколкото други,по-силни,но без такъв.Още си спомням думите на професора:Момиче,ти лекуваш синузит,но нямаш такъв.Имаш старо гнойно огнище,недоизлекувано.Пила си дълго време антибиотик,който не те лекува и...Изписа ми "Кетотифен"/сега имало много такива/,за укрепване на имунната система.След като започнах да го пия и забравих какво означава да си болен.С години не боледувахАлергиите обаче си останаха-кихане пролет,към някои упойки.Не ми създават особени грижи в момента.Това полени,домашна прах,много хора не го приемат на сериозно,а трябва.
След като родих детето си обаче,/то и работата ми е такава/,от време на време отново ми се случва.Дори наскоро три седмици карах някакъв да речем грип с онази гадната и несвършваща кашлица.
Като написах детето и се сещам,че тя е пила три-четри пъти антибиотик,от както се е родила,а това е съвсем малко в сравнение с други деца.Имаме си педиатър,но като беше малка,той ни препоръча да имаме и педиатър от нашия квартал,да ни е по-близо,като се наложи.Записахме я при педиатърка в квартала в който живеем.След един прием на "Амоксиклав"детето направи реакция.Мина време.Пак отиваме при същата педиатърка.Пак изписа същият антибиотик.Уж беше отбелязала,че има непоносимост към него..но същия.Същата беше ме посъветвала да подкиселвам пастьоризирано мляко...и... сменихме я официално.При всяко ходене при нея се консултирахме с другия педиатър,който гледа детето от бебе.Накрая пак официално вече от няколко години ходим при него,нищо че е в другия край на София..Не ни се случва често,но когато отидем зная,че няма да бърза да изписва антибиотик при висока температура.Да се изчака и ако три дни имаме висока температура,чак тогава да го включваме.
Малии,време е да спра.Без лекарско предписание аз може и да рискувам да си купя и то само ако е от групата на антибиотиците,които ме лекуват.На детето обаче..в никакъв случай.Не,че съм страхлива,но като се сетя за моите патила,не ми се рискува.
.
Но наистина, и за теб и за Ела, не става въпрос за недоверие към лекарите. То е ясно, че като всеки човек имал си взимане даване с лекари в по-големи мащаби изпитвам изключително не-мили чувства към тях и гледам да ги избягвам максимално.
НО! Ти, Ела сама го каза. В страни, като САЩ идеята е да ти се товари застраховката. Предполагам, че това е идеята и в Испания, където се случват горе-описаните събития. Въпросът е какво става с хората, които нямат застраховка? Особено в САЩ, където това е сериозен проблем. Защо трябва да стигаш до спешни състояния след като въпросът може да се реши много просто-нямаш пари за лекар, ми тогава си купуваш каквото можеш, пиеш си го и на свой риск или оздравяваш или се влошаваш.
Колкото до това как разбираш, че си за антибиотици, ами при другите не знам как е, но всяка моя настинка/грип минава серия фази-неразположение/температура, сливици, нос, след около 5 дена вирусът щастливо е победен и белият ми дроб щастливо започва да ме боли и да си прави неговите си работи тип кашляне + отхрачване и да се чувствам все едно ме е прегазил валяк. По това време започвам да взимам антибиотици. Средно около 5 дена след настинката, въпреки, че последния път съм много горда със себе си-фазата настинка я владях около 3 седцмици, накрая ме удари с пълна сила, но пък благодарение на йогистко дишане отървах кашлицата. Не и антибиотика, щото явно бактерийките йогисткото ми дишане не ги вълнува. Но беше яко :) Само да не повтаря, че много мразя белия ми дроб да е извън строя.
При всички случаи, обикновено знак че си за антибиотик са болките в гърба/гърдите, кашляне с храчки (ако зеленеят получаваш бонус) и обща отпадналост. Но би трябвало да е поне 3-4 дена след началото на настинката, щото тялото обикновено оправя вирусът за около седмица. Температурата не я ползвам за критерий, дори и термометър нямам вкъщи. Пък тя наистина високата температура е доста видима, нямаш нужда да я мериш, за да я забележиш.
А колкото до това какво става като взимаш антибиотик ако ти няма нищо-ми какво товариш си черния дроб и си трепеш флората и фауната в червата. Ако не е някакъв силен, най-много да си докараш гъбички на място, на което определено няма да ги искаш. А ако е по-силен антибиотика или комбинираш лошо-можеш да си докараш цироза, нещо което е наистина опасно. И освен всичко друго, евтините антибиотици причиняват язва.
Между другото, бях много изненадана да науча, че много лекарства се преработват като алкохол в черния ни дроб и ако го претрупаш от работа, той може да се увреди сериозно. Въпросът е, че освен антибиотиците и парацетамола има и други такива лекарства и/или комбинации, които изобщо не ги знам кои са.
Както и да е, отново да си повторя теза-аз смятам, че всеки ама ВСЕКИ пълнолетен човек има право да си вреди по какъвто начин намери за добре, стига да не вреди и на околните. В този смисъл, за мен е очевидно, че трябва да имаш правото да си купиш антибиотици ако смяташ, че са ти нужни. Както и всяко друго неуповайващо лекарство. Купувайки си ги без рецепта, ти удостоверяваш, че ги използваш на своя отговорност и така няма да съдиш никой ако ти се случи нещо гадно.
Но трябва да имаш правото да го направиш. Безмислено е хората без осигуровка да се докарват до спешна помощ, защото им е отказан достъп до антибиотици.
А най-ми хареса това за хапчетата против забременяване-"антибиотиците неутрализират хапчетата анти-бебе и забременяването става сигурно". Това звучи малко несериозно. Значи ако много искаш да забременееш взимаш хапчета +антибиотици, така ли?
Както и да е, все пак, дискусията не беше за/против употребата на антибиотици, а за/против закупуването им без рецепти.
Става въпрос за правото на личен избор, на правото да правиш с тялото си каквото намериш за добре. От къде на къде някой ще ти отказва достъп до лекарства, защото не си посетил лекар, това е смешно...Само за инсулина признавам ограниченията, щото с него много лесно можеш да се самоубиеш. Но с антибиотици не можеш, освен ако нямаш много лош късмет, в който случай и лекар да ти го предпише, все тая.
Не пия лекарства, без да са ми предписани.
Имам изключително доверие на жената, която ме лекува от 10 години насам.
Тя познава състоянието ми много добре, познава и болестите, които съм наследила от баща си (защото лекува и него). Привърженик е на хомеопатията, макар да не е хомеопат, и изписва антибиотици само, ако наистина съм се тръшнала яко. Ама то аз само тогава ходя на лекар, всъщност.
Така че мога да ви пожелая такъв лекар.
Според мен малко прекалявате в обвиненията. Не съм съгласна, че бактериите мутират, заради свободната продажба на антибиотици и че хората са виновни за новите щамове, щото си купували антибиотици. Те мутират заради масовата употреба на антибиотици, а тя се дължи не на продажбата им, а на нуждата от тях-телата ни са брутално непригодени за борба с микроби. В крайна сметка, повтарям, лекарите много рядко взимат посявки преди да предпишат антибиотик. А статистически, преупотребата просто не се дължи на нашата разпасаност-това е явление в световен мащаб! Микробите навсякъде мутират и водят до резистентни щамове, не само в България, където да кажем сме виновни ние. Но тях ги има и на места, където хората са много по-отговорни или пък по-бедни.
Жалко, че никой не е направил оценка с колко се увеличава мутацията в следствие на ненужна употреба на антибиотици и с колко в следствие на погрешна и колко в следствие на обща.
Честно казано малко ме натъжават опитите отново да ни се прехвърля вина и всява омраза с подобни изявления като "хората са виновни за мутациите". И какво, следващия път като си купя антибиотик някой трябва да ме гръмне ли, че застрашавам бъдещето на децата му?
Но за всеки случай отговорихте на въпросите ми-вие смятате, че хората нямат право да си купуват лекарства без предписание. Е, мога само да ви разкажа случката в един филм, който даваха по телевизията, сигурно сте го гледали:
-в САЩ, токът в целият град (или беше щат?) спира. Бебе страда от чести ушни инфекции, за които му се предписва един и същ антибиотик. Пак се разболява, вдига температура, бащата тръгва да купи антибиотика. Отказват да му го продадат защото няма рецепта. Майката истерясва, бебето се влошава, градът е в паника и няма лекар, който да му го изпише, не пазят и стари рецепти. Бащата се видя в чудо и някак го открадна, не помня дали не си купи и пушка за целта. Бебето се оправи. Но не благодарение на системата.
Нереалистичен случай? Много лесно може да се реализира-на почивка в някое село на морето, лекарката я няма, а гадинките се развихрят. И кво? Ще почакаш 12 часа докато лекарката се появи. Е, какво пък, да се радват животинките. Пък ако се окаже събота, с малко повече късмет ще се озовеш в интензивното. Да, това не се случва на здрави и прави момчета, всъщност не се случва изобщо на хронично здрави хора, но на хора в по-деликатен баланс може да се случи много лесно. И бързо. И зловещо.
Аз лично си оставам изцяло против такова отношение към хората, според мен всеки човек трябва да има правото да си купи лекарството, от което има нужда, без да се съветва с лекар. Лекарите са консултанти, те нямат ексклузивни права върху телата ни.
О, да, Лорде, все пак, не познаваш нито мен, нито майка ми, и просто нямаш право да коментираш нашето "тровене". Ние сме осъзнати и отговорни човешки същества и се грижим за себе си както намерим за добре. Нашите тела са си наша работа.
Ген-ъъъ, виж сега, знам че това което си написал звучи добре на теория, но на практика, човешките тела са различни. Ако ти можеш да се оправиш с мед, не при всеки е така. Повярвай ми, много усилия съм хвърлила в тази посока, щом открия чудното биле първа ще го прехваля. Но към момента алтернатива на антибиотиците за себе си не съм намерила.
Допълвам Ген-прополисът бил голяма работа.Билките също.
Не можем да се борим с микроби, защото нямаме силен имунитет.
Защото от бебета чистят около нас с всякакви химии, само и само да не се докоснем до микроб. Мием се с антибактериални сапуни по същата причина. Чистим всяко нещо, до което се докоснем, с антибактериални кърпички. Прекалена стерилност.
И, да, престани да палиш от всеки, който е на различно мнение. И то пожари да палиш...Просто е смешно в интернет да хабиш нерви за хора, които не познаваш. Пази си ги за реалния живот.
Предполагам, че са и загрижени как гражданите ще си навредят, ако се самолекуват. Но според мен основната грижа е кой ще плати сметката - здравният осигурител, който се е ангажирал със здравната застраховка, или самия пациент. В случаи на самолечение и в западна Европа, и в САЩ, сметката ще се връчи на самия пациент и ще се изисква по съдебен път.В това е болката.Ако едно дете е алергично, да речем към амоксицилин и в медицинските документи пише това, и някой тъпанар доктор му предпише Амопен и то се изприщи милото, или, да не дава Господ, да получи анафилактичен шок - и се наложи болнично лечение 3-4 дни, не само че разходите му ще се поемат от застрахователя, но и той ще си разследва и ще си изиска парите от глупавия доктор; който пък ще има проблеми за много месеци и години занапред.
Затова всеки внимава, чете, и разпитва, за да са всички окей. Има немалко случаи, в които страничните ефекти на даден антибиотик предизвикват сериозни бъбречни или чернодробни смущения. Ако пациентът после трябва да прекара седмица в болница или да му се направи сериозен набор от изследвания и манипулации - сметката може да надхвърли 25,000 долара, макар че може да е и много повече...Медицинските разходи по счупена ръка на дете в САЩ са около 10,000 долара, познаваме семейство, платило тази сума за сина си, понеже тогава не са имали застраховка; нашият собствен син бе проверяван на скенер при коремни болки, плюс ред други манипулации по случая - прекара към 7-8 часа в спешното и сметката беше 13,500 долара (но здравната застраховка покрива разходите).
Та, понеже разходите са големи, така са вързани гащите: кой ще носи отговорност, ако...; и най-вече: кой ще покрие сметката, ако...
поздрави!
Но ако човекът просто няма осигуровка, тогава така или иначе никой няма нищо да му поеме, защо да няма право да се лекува сам както намери за добре. Така или иначе той сам ще си поеме разходите. Та аз да кажем, че се боря за тези хора. И за всички тези, които са склонни да подпишат декларация за поемане на разходите пред това да висят пред личния лекар н-часа.
Всъщност мога да се изясня много лесно, просто не исках да ставам подробна(както винаги :Р). Но това ще е отговор и на Ген. Значи ние всички си приличаме като физиология, но не и като...индивидуална съдба. Примерно, аз след всеки ама ВСЕКИ грип карам белодробна бактериална инфекция. Няма никакво разнообразие в това, просто е факт, това ми е слабата страна. Затова и правя струвам, но гледам да не ми пада имунитета, но се случва от време на време. Други хора примерно имат астма, която се появява при специални условия. Трети хора, примерно моя братовчед, при нисък имунитет ВЕДНАГА развива очна инфекция-подуват му се очите и без определен мехлем не се оправя(а гриповете ги кара точно за 1 ден на легло и му минават). Има хора, на които пък нищо такова не им се случва-когато хванат грип, боледуват 5 дена и после им минава-без усложнения и проблеми. Има такива и които не хващат грип изобщо. Ние сме еднакви, но и всеки от нас си има собствен път в живота и причината, поради която се паля аз, е че хората които не боледуват, просто не разбират какво се случва с боледуващите. Затова според Лорда аз се тровя с антибиотици. И това не е само негово мнение, а е доста масово. А всъщност ако не ги пия, ще се получи нещо много по-гадно. Това човек, който изкарва грипа и приключва с него не може да го разбере. Не искам да драматизирам, просто ми става мъчно, когато хората нямат опит за нещо и обобщават без да помислят, че всъщност има и други гледни точки.
Всъщност пак се получи драматично. Но нещата наистина не са толкова черно-бели, колкото ги изкарваме. Антибиотиците са необходимо зло, в много, ама много случаи(и то не само екзотичните, които са си ясни).
Съгласна съм с Еовин, от малки ни пазят от бактериите като от чума. Но примерно аз съм живяла в бактериалния рай, така да се каже.Просто никога не съм била в бактериално-чиста среда и не се и старая да я постигна. Но ето, пак ми се налага да пия антибиотици 2-3 пъти в годината. Гадно ми е, работя по въпроса, но все още не съм се справила с това.
Иначе за мен въпросът с бактериите е много много сериозен, защото независимо от причините, те стават все по-резистентни към нашите лекарства, а имуно-стимулантите са странно недостъпни или неработещи. И какво се оказва, че ние сме все по-уязвими към инфекции. Смешното е, че тялото ни има естествен механизъм за борба с вирусите, а за борба с бактериите някак си не е пригодено. И какво се оказва, че в 21-ви век, вместо да ставаме все по-здрави, има съвсем ама съвсем реален шанс да се вкараме в някой много гаден филм. Неприятен пример е мой познат, за който съм писала тук, който почина от странно нещо в странна държава-млад, здрав мъж. Убило го е за около ден. И това, докато на Таничка и взимат хиляди долари за счупена ръка.
Най-лошото е, че фамацевтичните компании нямат интерес да създават силни и работещи имуно-стимуланти, защото те печелят точно от ниския имунитет.
Пак стана дълго-извинявам се на всички, които ще се минат да го прочетат :)
И да си жива и здрава,и много як купон,и това,че винаги отстояваш твоите си позиции е похвално.
А за темата и графоманията, ми кво да се прави, много се възхищавам на хора, които се изразяват кратко. Това което не става ясно от моите писания е че в жив разговор обикновено не говоря чак толкова дълго. Но тук равновесието трудно се постига :)
Прав си, всичко се дължи на личната сила и личната отговорност. Въпросът е, че веднъж случи ли се белята-в някои случаи се налага да се ползват лекарства и да се посещават лекари. Едва ли можем да твърдим, че всички сме си виновни за болестите и лекарства не трябва да се дават-ефектът от това ми е сложен за прогнозиране. Пък дали някой ще се лекува с тичане или с антибиотик, според мен си е негова лична работа.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви