..Всичко си беше добре,докато и аз,като един зрял вече млад мъж,не реших да се сдобия с така бленуваното лично моторно превозно средство ( ЛМПС ). Речено-сторено, след нечовешки осеммесечни консултации с прилежащата към мен нежна половинка относно въпроса уместно и икономически изгодно ли е да концентрираме скромните семейни спестявания във втора ръка западно возило. Повярвай,преговорите с нежната половинка бяха изключително тежки и продължителни, пред какви ли не трудности бях изправен!
В продължение на осем месеца затварях една по една главите по преговорите, представих подробно разработен бизнес-план относно желаната от мен инвестиция, 3 мултимедийни презентации на тема "Цвят на бъдещата инвестиция"; проведох 2 отворени дискусии относно факторите,влияещи върху цената на инвестицията и бъдещите разходите за амортизация. Някъде към края на четвъртия месец от преговорите,започнах да осъзнавам, че без да подозирам в продължение на 6 години съм живял с най-големия експерт в България в областта на автомобилите втора ръка, представете си,живял съм с човек,пред който всички стари кучета от автомобилен пазар "Горубляне" са абсолютни дилетанти, които могат да се занимават единствено с бельо втора употреба от Албания.
Този факт, разбира се, малко ме смути, но с присъщата си упоритост,приминаваща в злобен инат,реших да не изоставям бойното поле и започнатото свято дело - защото, вече не ставаше въпрос за закупуването на загниващ Opel Kadet например, а на карта бяха заложена мъжката ми чест и достойнство,eгото ми бе превърнато в прах и без съжаление издухано през прозореца.
В следващите четири месеца аз се мобилизирах:използвах до краен предел наличните ми интелект, опит и ерудиция - и в мен се пробуди спящият войн. Не спирах да се усъвършенствам:изчетох( в оригинал ) и научих наизуст: "Изкуството на войната" на Сун Дзъ, "Дипломацията" на Кисинджър, трудовете на Чърчил, биографиите на Александар Македонски, Наполеон, Бисмарк, Петър І, Мечо Пух, гледах "Гладиатор" 9 пъти. Всъщност със запознаването с философията на Мечо Пух аз се почуствах готов за следващия етап - предстоеше истинкото изпитание. Преди да ви опиша обаче последващото развитие на събитията (нека добавим малко съспенс),искам да спомена, че през цялото време през което аз се подговях полагах неимоверни усилия това да остане незабелязано от врага (нежната половинка - ако сте забравили).
Станах експерт във фортефикацията (за непосветените, дял от военното дело, занимаващ се с начините за прикриване и заблуда на врага). През цялото това време аз не спирах да наблюдавам и изучавам врага, дебнех я за всяка проява на слабост, случайно изпусната дума, жест,дори междуметие, но всички усилия бяха напразни - бях изправен пред изключително силен и дисциплиниран противник. Укривах всички полезни книги, които четях на най-невероятни места (например там,където стоеше метлата; все пак най-сигурното място си оставаше пералнята, там криех основната част - никога не ги откри,с което съм много горд, все пак и аз бах научил нещо за навиците на врага или...за липсата им.
Изключително сериозно внимание обрщах и на моето поведение - врагът не трябваше да заподозре нищо за моята подготовка,иначе работата ми беше спукана. Аз усещах, че ме наблюдава, естествено,не можех да бъда 100 % сигурен,но все пак,както споменах,тя беше зскусна до съвършенство във всичко което вършеше.Не искам да се хваля, но усещах че ме наблюдава - може би бях развил шесто чувство от стресът,на който бях подложен. Нощем, когато си мислеше че спя, в тъмната стая виждах как стои будна и ме гледа с поглед,който трябваше да изглежда загрижен и притеснен за мен, но аз не се подадох на този евтин трик - веднъж дори видях че плаче тихо - господи, колко беше хитра...
След няколко вечери подслушах неин телефонен разговор с майка й ( виден психиатър от Пловдив ).Говореше от другата стая и не успях да чуя всичко,защото ме беше страх да не ме хване че подслушвам, а и трябваше след приключването на разговора да имам време да се върна в леглото и да се преструвам, че спя дълбоко - всичко бях пресметнал. Чух само откъслечни фрази като фамилна обремененост, терапия, психическо разтройство, мислене за повишени възможности, преглед... Същата вечер отново плака седнала на края на леглото - истинска актриса - наред с нобелова награда за интелект трябваше и Оскар за цялостно творчество да и дадат.
Анализирайки новата информация разбрах, че вече съм сериозно заподозрян,ако не и заловен. Как ли ме беше заловила, къде направих грешка - мисля,че знам - ХЪРКАНЕТО. Аз като спя не хъркам, но като се преструвам преигравам и хъркам.Защо ми трябваше да хъркам, всичко бях оттренирал, дори стичащата се лига от устата, но защо ми трябваше хъркането!?! Реших да съставя стратегия за възстановяване на пораженията,които ми бяха нанесени,но най-важното - да приспя бдителността й.
В следващия месец демонстрирах неприсъщи за мен простоватост,дори слабоумие: купувах и мъкнех демонстративно вкъщи най – новите фолк заглавия, изнамерих отнякъде плакат на Азис, направих 26 GB папка със звучното име “ЧАЛГА” на моя компютър(което беше съпроводено от изтриването на папката “PINK FLOYD” – в този момент, признавам си, бях на крачка да се откажа от битката за ЛМПС), често я питах какво мисли за циците на Кати, защото аз много мислех върху тях. Дори още знам наизуст имената на повечето фолк звезди и песните от албумите...
Разбира се всичко това,което ви описах по-горе не можеше да не окаже влияние върху физическото ми състояние: отслабнах 17 кг;имах хубава дълга коса, която подстригах, защото взе да оредява отгоре; бузите ми хлътнаха и под очите ми се появиха страдалчески сенки; направих си 2 моста на зъбите и 3 коронки; лекарката ми иска до се изследвам за диабет, защото направих два припадака в службата – тя едва ли знаеше, че по цели нощи да се преструваш, че спиш, а да не спиш всъщност,е доста уморително....и този проклет тик на долната устна...ама хайде да не ви занимавам.
Ще оставя историята дотук, само ще ви кажа, че имаме кола...Как се сдобихме с нея ще ви разкажа друга вечер, след като спра да вземам тези големи жълти хапчета, които по някакъв начин влияят на монитора и го замъгляват постоянно...