Бих допълнила: и къде е спасението? 
 Понеже преди мен хората са съобщили за промоция на книга, ще кажа, че печатаната книга не е отживелица, защото аз сега в Бенелюкса се ядосвам, че в градската ни малка библиотека служителите имат компютър и ти трябва да им дедеш триста ключови думи и ако не ги мързи, търсят, а с класифицирана и общодостъпна картотека ти си го правеше сам и не закачаш тези, на които за това им се плаща-недоплаща. Нита една книга по интерес на са ми намерили тези от Бенелюкса (връстнички и по-млади). Да живеят технологиите, че ни направиха нас неспособни. Направо си казвам, че днешните между 20 и 30 години си мислят, че тъй като Интернет се е родил с тях, с всичко са на ти. И за телевизионни игри така, защото някога малка певица (наистина добра и сега) Дивна каза скоро в "При Тото", че участвала в първите тв шоу-състезания (но то си имаше доста преди нея "Като лъвовете"). Друг е въпросът, че необичайното бе, че нейното бе замислено да е за възрастни. По мое младежко време не се даваше никакъв шанс за хора над 30 години да променят нещо. Имаше шоу за млади таланти "Хит минус едно". Но след 30 си никой (особено ако си неомъжена жена), а за сладки дечица да пеят и скачат има винаги шоа или шоута. Даже детските са за по-малко загащени, като все пак не дете навремето 16-годишна Гери-Никол. Годинкте си текат и после те ще се сърдят, че са били без детство, но и на 10 години си достатъчно голям да кажеш "не". По-скоро с ограбено детство са тия, дето са гледали, защото това, което е в живота ни (даже,  като си плащаме да ядем) ни се натрапва от над 45 години (преди мен тоест).  
 Само че ще кажа в защита на технологиите: те не са виновни за отчуждението ни. Ние хората си го започнахме. Разликата даже не е толкова в мащаба и че няма алтернатива, напротив: алтернативата се дава още от малък - да растеш не с усещането, че с теб започва светът; или да си леке. Леке, което замърсява и други, а с Интернет да замърсиш е много лесно. Т.е. днешните млади (даже не подрастващи юноши) може да си мислят, че всичко е за тях без тайни, защото с чукване си в енциклопедия. Тук, като учителка, виждам полза. Защото когато един учител знае, че всяка дума може да се провери в Интернет, не се мисли за незаменим, както някои предни поколения. Защото ако ще критикуваме сегашното поколение, дайте и предните. От учителките навремето и сега размишлявайки, виждам доста, които са станали такива, за да покажат лак, грим, злато. Но те са любимци и готини, хипнотизиращи и с наказания, и уж дисциплина. Ако считаш, че Интернет повече ще те научи, това е защото си избирал учители по готиност и хубост навремето и базата за сравнение е ограничена от ограниченото ти мислене. Иначе учител се избира не точно за знания, а на това да те мотивира ти да търсиш и да знаеш къде е най-добре. Също: да те научи да общуваш с хора.   
А общуването се практикува от малък - с другарчетата от класа. 
Тъй като исках да сложа тук снимка от общежитие, в което живях в голямата азиатска държава и да се види плоския телевизор, но не стана, все пак ще обясня целта на това да кача снимката и ще опиша несъществуващата тук снимка. Става въпрос за технологиите: как и поколения, че и цели сега ползващи ги нации, се считат за върха. Посещенията ми в Азия датират отпреди 11 години и гледам, че напредналите отдавна японци най-скромно го дават. Снимката е с апартамент с добър и лъскав фаянсов под без радиатори, защото отоплителни системи са вградени, а има и телевизор с доста голям плосък екран. От второто никаква картина не видяхме, тъй като в тази сега хвалеща се на технологии доста голяма държава ти трябва закупуване на цяла собствена сателитна чиния, иначе и през Интернет, и по въздуха сигнал няма да получиш или пък ще е за секунди. А отопление не можахме да получим, защото освен отоплителната система да е невидима, оказа се, че и повредата й бе такава. Та бяхме зимно и безплатно евакуирани по настояване от Общината в близкия хотел, където прекарахме 3 месеца. 
 Но поне бедата засягаше всички, да не сравняваме с нашия Комунизъм, който принизи хората до това де се дебнат и да се проституират за корекомско яйце - последен писък на модата в късния Соц.  
 Учителите помагаха ли за преодоляване на изолация, имаха ли предпочитания с дискриминация? 
По време на Соца имаше расистка теория да се обръща внимание повече на дечица, приличащи на русначета и за това изтъкват руса коса и сини очи, макар че мои съученички-рускини и близначки имаха тези черти от русия си български баща (не от мама им), но тези момичета бяха критични към съученици с тъмни коси, а учителите следваха предпочитанията на тези малки лигли - виждате колко им бе акълът на строгите учители. Не си правеха никакъв труд особено за предмет Физическо да обучават поетапно със затвърждаване, а не просто за да има оценка после и сдърпване за топката.