Катерих се по стръмни скали, прескачах бездънни пропасти, затъвах в преспи и посрещах леден вятър с гърдите си. Сразявах змейове и хора, преплувах реки и разгадавах тайни пътища. Местех наранени стъпала напред, протягах одраскани от тръните ръце нагоре. Вървях, тичах, катерих се, пълзях напред, защото вярвах, че Го търся. Той седеше там, на един от върховете на далечните сини планини и държеше в ръцете си Отговора. Един въпрос – на толкова имаш право, ако стигнеш до трона Му. Един въпрос, а после вечно мълчание.

Дойде денят, в който далечните сини планини се превърнаха в близък каменист хребет. Вървях с потътрящи се крака по козята пътека, а тръните закачаха парцаливите ми крачоли. Толкова време. Толкова усилия. Толкова болка. И най-сетне Го намерих. Знаех, че Той е там – всяка трепереща от преумора жилка на тялото ми го чувстваше.

Влязох в пухестия облак, покрил последните стъпки до трона Му. Всичко в мен натежа с оловото на изхабените сили. Да поседна за малко? Да спра за малко? След всичките години, в които устните ми жадуваха да зададат Въпроса, не бих позволил на нито един миг да бъде изхабен в нелепа заспала почивка.

Ето Го. Не седеше, не стоеше, нито се носеше над земята. Просто беше там. Прегазил реки, блата и трупове на сразени врагове, изкатерил непристъпни върхари и посякъл страха си с безмилостна решимост, най-сетне Го намерих.

-Дойдох да задам въпроса. – казах аз. Не получих отговор, но знаех, че Той ме беше чул.
-Какъв е смисълът? – извиках аз. Мина цяла ера на страдание и усилие, докато жадувах да изрека тези думи.

Мълчание. Празнота. Нищо. Гласът Му не прогърмя страховито, не чух думи в главата си, не се появи тайнствен надпис. Нима всичко беше измама? Нима Той бе просто евтина измислица на селски знахари?

Обърнах се. Надолу се виеше пътеката, по която се бях изкачил. Бях се катерил и слизал, падал и ставал, побеждавал и губил, безмилостно лял своя и чужда кръв. Само един път, само една посока – напред. И всичко това, за да стигна до Него, за да задам Въпроса. Въпросът за смисъла. И да получа мълчание. Защото точно то ми беше необходимо, за да разбера своя Отговор. Своя смисъл. Напред.