По пътя на реализация на своята „източна политика“ след присъединяването на Австрия Германия се изправя пред Чехословакия. Тази страна всъщност представлява странно и нелогично образувание, което дължи съществуването си на интересите на победителите от Първата световна война. Те създават тази креатура през 1918 г. от трупа на Австро-Унгарската империя с цел да поставят в юга на германската държава една сравнително немалка страна, която с финансовата помощ на Запада (и особено на Франция) би играла ролята на санитарен кордон, на заплаха, идваща от тила й при евентуални нейни антифренски намерения. Чехословакия обединява 21% от територията и 26% от населението на бившата империя и в нея са концентрирани 2/3 от имперската промишленост. В нейните предели попада основния въгледобивен басейн на Австро-Унгария, двата нейни най-развити индустриални района, богатата на гори Словакия, плантациите със захарно цвекло в Бохемия и Моравия и повечето от най-плодородните земеделски земи. Това автоматично я поставя в десятката на най-развитите в индустриално отношение страни в света, получавайки наготово огромна част от австрийския промишлен потенциал. Обхваща четири исторически области – Бохемия, Моравия, Словакия и Подкарпатска Рус (62% от населението на последната се състои от украинци, 17.2% унгарци, 13.4% евреи, а чехите заедно със словаците са само 3.3%).
Както при всички новосъздадени държавни образувания след Първата световна война, и границите на Чехословакия са определени без оглед на етнографската карта, а единствено със съгласието и в интерес на Великите сили, спечелили Голямата война.

Благословията,с която западните съюзници позволяват създаването на тази страна (както и на Полша), бе мотивирана от идеята около Германия да бъде изградена плътна стена от враждебни нея държави, с което завинаги да бъдат пресечени германските стремления за реванш и поправяне на несправедливостите. В действителност тя е изкуствено съшита от няколко етноса – чехи, поляци, германци (броя на германците в Судетската област към 1938 г. е ок. 3.3 млн. души, което е 23% от 13.4 милионното население на републиката), словаци, украинци, унгарци, силезийци (славянски народ), моравци, ханаци, ходове. Към 1930 г. в Чехословакия живеят 34% чехи, 23% – германци, 23% – словаци, 5% – унгарци, 4% – украинци, 1.5% евреи, 0.5% поляци и др. Логично бе те да не са във възторг от чешката доминация, която спрямо германското население бе извън всяка логика, тъй като именно то бе градивния елемент в културно, политическо и икономическо отношение. Неслучайно в Судетската област, населена предимно с германци (над 90%), се намираше и сърцето на чехословашката индустрия. Неслучайно тук бе създаден индустриалният гигант „ŠKODA“, основан през 1859 година от граф Валенщайн-Вартенберг като леярна машиностроителна фабрика в град Пилзен. През 1869 г. собственик на предприятието става австрийският инженер и преприемач Емил Ритер фон Шкода (Emil Ritter von Škoda – * роден 19 ноември 1839 в Пилзен, Австрия; † починал на 8 август 1900 в Амщетен,Австро-Унгария), като неговата фамилия става търговска марка. 
Тук в град Пилзен (заселен преимуществено с германци – баварци) бе изобретена и пилзенската бира от баварския пивовар Йозеф Грол (Josef Groll -21 August 1813, Vilshofen – 22 October 1887, Vilshofen),която предизвиква истинска сензация

Бирата Будвайзер (Budweiser) е търговска марка, основана от немците в град Будвайс (Budweis, днес České Budějovice), кралство Бохемия (Königreich Böhmen), част от Австро-Унгарската империя. 
Също в Будвайс (Budweis) е позиционирана и световно известнатата фабрика за производство на моливи (една от най-старите в света) Koh-i-Noor Hardtmuth a.s., основана от австриеца Йозеф Хардмут (Joseph Hardtmuth).

В днешните чешки земи е живял и работил Грегор Йохан Мендел (Gregor Johann Mendel; 20 юли 1822, Хайнцендорф, Силезия, Австрийска империя — 6 юни 1884, Бърно, Австро-Унгария), австрийски биолог и ботаник,изиграл огромна роля за равитието на представата за наследствеността. Откритите от него закономерности за наследяване на моногенните признаци (известни като Закони на Мендел) стават първата крачка по пътя на съвременната генетика. 

Изобщо тежестта на германците в чехословашката държава е особено голяма и те с право претендират за повече правомощия и дори автономия.

Но немците не са единствения етнос, който се чувства онеправдан от наложената хегемония на чехите и от нехайството, с което са прекроени за нечия изгода етническите граници при скрояването на Чехословакия от различни етноелементи. Силно фрустрирани от неравнопоставеността си спрямо чешкия елемент са словаците, които представляват близо 1/4 от цялото население. Въпреки, че са твърде близко до чехите в културно и етническо отношение те недоволстват от субординацията, в която са поставени от тях. Търканията между тях начеват скоро след създаването на чехословашката държава, когато словашките политици започват да претендират за автономия, която тях им е обещана при образуването на републиката. От 1930 г. словашката Народна партия изисква широка автономия в рамките на държавата. Икономическата изостаналост на Словакия, приливът на чешки специалисти (лекари, инженери, учители и др.) в нея, ръстът на безработицата, диспропорциите в националната политика на пражкото правителство, проявяващи се във всички аспекти на живота, предизвикват недоволството на болшинството от словаците. Тази несъразмерност в някои случаи е особено фрапантна. Така например в чехословашката армия от 130 генерали само един е словак, а сред офицерския корпус представителите на този народ не достигат и 4 процента. Неудовлетвореността на словаците от това неблагоприятно за тях статукво предизвиква в средите им силно брожение и желание за национална самостоятелност. Тези тежнения се проявяват най-силно когато Чехословакия се оказва във фарватера на германската външна политика и се появява възможност за освобождаване от чешкия деспотизъм и придобиване на словашка независимост. Косвен пример за отношенията между чехи и словаци и затова, че двата народа приемат по различен начин тази епоха, е фактът, че денят на създаване на Чехословакия – 28 октомври 1918 г. – е държавен празник в днешната Чешка република, докато за словаците не се явява празник, Словаците честват 1 януари като празник на независимостта, защото на тази дата през 1993 г. престава да съществува Чехословакия и се ражда независима Словакия, освободена от господството на чехите.

Друг проблем, наследен от небрежното закърпване на няколко етнически компонента от Великите сили при създаването на Чехословакия, е свързан с украинското малцинство, проживяващо в областта, наречена Подкарпатска  (или Закарпатска) Рус (Podkarpatská Rus, Země Podkarpatoruská, от 1938 г. – Země Zakarpatskoukrajinská; днес се намира в Украйна). През 1919 г. чешката армия завзема Закарпатска Рус, която дотогава се намира в унгарската част на Хабсбургската монархия. Чехословашкият президент Томас Масарик изпраща свои представители в тази област, които съставят доклад за нейната крайна изостаналост. Чешкият политик Пероутка пише следното: "Това беше най-бедната, най-угнетената и най-силно поразената от алкохолизма част от цялата бивша Австро-Унгария".След дискусия и под влияние на негативните данни се решава Подкарпатска Рус да не се приема в състава на Чехословакия. Въпреки това победителите практически принуждават Чехословакия на преговорите в Сен Жермен да приеме спорната област в своя състав, опасявайки се да не стане част от Унгария. Така на 10 август 1919 г. Подкарпатска Рус влиза в състава на Чехословакия като автономия. Окончателния статус на територията е потвърден от Трианонския договор , с който се налагат условията на победената в Първата световна война Унгария. След като обещаната автономия така и не е получена местното население започва да недоволства и сред него се проявяват сепаратистки настроения. На изборите през 1935 г. 63% от гласовете получават привържениците на пълна автономия, присъединяване към Унгария или Украйна, а поддръжниците на Чехословакия – едва 25%.

Особено проблематичен за чехословашко-полските отношения е въпросът за т. н. Тешинска Силезия (полск. Śląsk Cieszyński, чеш. Těšínské Slezsko или чеш. Těšínsko, нем. Teschener Schlesien). Областта, около която се разгаря спорът, е богата на каменни въглища и е най-индустриализираният регион в цялата вече бивша Австро-Унгария. В нея са разположени важни индустриални предприятия, а железопътният възел при Бохумин (Bohumín) представлява важен кръстопът за международния транспорт и комуникации. Всичко това има стратегическо значение за Чехословакия. От друга страна болшинството от жителите са поляци (през 1918 г. – 54% от населението на региона) при наличието на значително чешко и немско малцинство.

На 5 ноември 1918 г. е постигнато съгласие за демаркация на бъдещата граница между Полша и Чехословакия. На 10 декември 1918 г. обаче полското правителство назначава провеждането за 26 януари 1919 г. на плебисцит за териториалната принадлежност на Тешинската област. На 17 декември започва съсредоточаване на полските войски на границата с Чехословакия.

На 22 януари 1919 г. чехословашкото правителство заявява своите права върху част от Полска Силезия, отправяйки ултиматум на Полша с искане да бъдат изведени полските войски от тази област.

След изтичане на ултиматума чехословашките войски с внезапен удар прогонват полските части от пограничните райони на 23 януари 1919 г. Възползвайки се от ангажираността на полската армия в конфликта със Западно-Украинската Народна Република, чехите нанасят поражение на малочислените полски сили и в Галиция.
При посредничеството на представители на Антантата пограничният конфликт в Тешинската област (23.01-5.02.1919 г.) е урегулиран. Двете страни подписват примирие, а Тешин остава под контрола на чехословашките войски.

Въпреки това сблъсъци между двете армии възникват на няколко пъти след това. През 1920 г. полското население в окупираната от чехите област вдига няколко въстания, което принуждава окупантите да въведат военно положение. Чехословакия всячески се стреми да избегне провеждането на плебисцит в спорния район, опасявайки се, че полското мнозинство ще избере да се присъедини към Полша. Когато в средата на 1920 г. в Прага пристига англо-френска военна комисия, упълномощена да изглади противоречията между двете враждуващи страни, чехословашкият президент Томаш Масарик заявява, че ако конфликтът не бъде разрешен в полза на Чехословакия, армията му ще се намеси на страната на Съветска Русия, с която скоро преди това Полша е започнала война.                                                                          Уплашени от перспективата за война на два фронта, поляците отстъпват.На 28 юли 1920 г. в Париж е подписан договор между Полша и Чехословакия, според който Тешинската област, става принадлежност на последната. Така, възползвайки се от трудностите, изпитвани от полската държава в съветско-полската война (1919—1921), чехите си присвояват този много добре развит и перспективен район, населяван от много поляци, създавайки предпоставки за бъдещи противоречия и вражди.

Друг етнически пожар в Чехословакия тлее в областите, населени с унгарци. По мнението на чехословашкия президент Едвард Бенеш 80% от външнополитическите усилия на Министерството на външните работи на Чехословашката република между двете световни войни са били насочени за преодоляване опитите на Унгария да измени границите, наложени след 1918 г. Определящи фактори за отношението на Будапеща към своя северен съсед са неудовлетвореността й от границите, утвърдени от Трианонския договор през 1920 г. и загрижеността за унгарското население, оказало се в Чехословакия по чужда воля. След Първата световна война площта на Унгария е съкратена три пъти, а над три милиона унгарци остават да живеят в други страни, като приблизително 1/3 от тях попадат в Чехословакия. Унгарският интелектуалец Ищван Бибо, говорейки за появата на чехословашката държава, отбелязва, че “ построяването на новата страна е базирано на противоречиви предпоставки: чешките земи влизат в нея съгласно принципа на историческия и етнически континуитет, немските територии – на историческа основа ( има се предвид, че земите, населявани тогава с немци, преди столетия са били владение на чешката корона – В.К.), Словакия – изхождайки от етнически принцип, но в никакъв случай не и от исторически, а унгарските земи нямат към новата държава нито историческо, нито етническо отношение“. Сред унгарските ревизионисти Чехословакия била наричана „подигравка с правото на самоопределение на народите“.

Истината е, че при демаркацията на границите от победителите основна роля са имали стратегическите доводи. Присъединяването на Пресбург (от 1919 г. Братислава), населен предимно с унгарци и немци, обезпечавало изход на Чехословакия към р. Дунав. Включването на Подкарпатието предодвратявало свързването на Унгария, в която по това време е била създадена (макар и за кратко) Съветска република, със Съветска Русия. А откъсването на унгарски земи и население е целяло да превърне Унгария в маргинална сила (също като Австрия и Германия), без възможност за реванш след Първата световна война.

Разбира се, докато в Чехословакия съществувала над тримилионна немска общност, предоставянето на автономия на различните народи заплашвало републиката с разпад. Не случайно Чехословакия се съгласява да приеме федерализацията само след снемане от дневния ред на „немския въпрос“. Националната нееднороност била един от доводите за необходимостта за провеждане на авторитарни и недемократични мерки от органите на властта. Например, избирателните окръзи за изборите за чехословашки парламент били формирани така, че нанасяли чувствителен ущърб на нечешкото население. Изборите през 1935 г. са показателни за тази диспропорция: в Чехия (без Моравия и Силезия) на 1 мандат се падат 43.8 хил. граждани, в Словакия – 53.3 хил., а в Подкарпатието – 78,5 хил. Лайош Грендел отбелязва че „масариково – бенешовската република (по името на двамата президенти – Масарик и Бенеш, управлявали Чехословакия между двете световни войни – В.К.) бе своеобразна амалгама от демокрация и национализъм“.

Всички народи, поставени под чешката доминация, без оглед на техните етнически, лингвистични и културни характеристики и тежнения, се чувстват угнетени и лишени от перспектива. Претенциите на Германия към Судетската област, в която немците представляват над 90% от населението, дава надежда и на тези потиснати хора за паралелно с германското решаване на техните стремления за национална независимост или приобщаване към Отечеството им. Всички те виждат в Третия райх инструмента, чрез който могат да се сбъднат въжделенията им. Успоредно с тях в страните, които представляват тези малцинства – Полша, Унгария и Словакия, се пораждат и засилват подобни настроения. Така те се превръщат в естествени съюзници на Германия, още повече, че към това ги тласкат и други основания и цели. На първо място след приобщаване на лелеяните територии и население за тях стои борбата с болшевизма, а за Унгария и особено за Полша – придобиването на определени райони от Съветския съюз. Общите интереси тласкат тия страни в орбитата на германската външна политика, като немската дипломация не закъснява да се възползва от позитивното им разположение. Така се заражда общото сътрудничество между Германския райх, Полша, Унгария и Словакия. В официалната историография истинската роля на полската държава в тези процеси е скрита, както се полага на страна от лагера на победителите. На нея е отредена функцията на многострадална жертва, освободена от всякаква отговорност за случилите се събития (досущ като останалите победители). Но в името на историческата истина нейното участие в подялбата на Чехословакия, задкулисното й сътрудничеството с германското ръководство, нескритите и амбиции за причисляване към Великите сили на континента, желанието й за придобиване на колонии и аспирациите й към съветските територии не могат и не бива да бъдат прикривани повече.