Ще ти задам един прост въпрос: ти вярваш ли в семейството и любовта?

да,
и не само вярвам...
аз не бих съществувал без любов, без семейство, както и всички ние :)

А как си обясняваш броя на разводите и самотните майки и вторите бракове? Аз лично нормални връзки и бракове на познати хора на що-годе моята възраст (25-35) мога да преброя с пръстите на едната си ръка - всичко останало попада в графа "неосъществено/нереализирано семейство".

Аз също, за съжаление, не мога да се похваля с голям брой успешни бракове нито сред приятелите ми, нито аз самия...

Обяснението е просто и кратко...

Липсата на любов.

Когато единия иска да притежава другия, когато любовта е заменена от чувство за собственост, когато някой в когото вярваш започне да те завзема, да те окупира... тогава съвсем естествено искаш да се отървеш от хомота, който те задушава..

Тогава разбираш че вместо любов, царяла е илюзия и ти си бил жертва на собствената си обвързаност.

Особено когато става дума за млади хора, които още сами себе си не знаят по кой път да насочат, пък камо ли семейтство да градят.

...друга тема е че понякога има обстоятелства, които не могат да се преодолеят...далеч преди да се стигне до семейство, именно когато мислиш че си най-щастлив...но това е друга тема..не така разпространена... и не така популярна...за общия случай...

А така! И сега си представи всичките тези деца, повечето от които - плод на неуспешни бракове и връзки и се замисли къде точно трябва да са им ценностите, какво е семейството за тях и как им се отразява всичкото това.
Знам, че когато има любов(към децата и не само), нещата са наред, но понякога любовта не е достатъчна (за което и на мен ми е криво) - децата имат нужда от стереотип. А при криза в семейството (каквато има със сигурност и то не само в БГ) стереотипите се разпадат.


А може би именно налагане на разни стереотипи от времето на баба ми се опитват да вкара хората в едни шаблони, а всеки е уникален (просто животно - авторът 100% ще ме разбере) и отвътре се бунтува на този шаблон, какво става? Първите хора, които изпитват тази негативна енергия - агресия, са най-близките.

...
да но дори фактите го потвъждават - именно децата са тези, които вярват в любовта, в семейството... именно жертвите на липсата на любов, на разбитите семейства, сякаш напук вярват в тези ценности...какво остава за нас...
...
хората са се обичали и по време на война, на епидемии, на глад, на страх...именно това ги е държало..били са заедно и заедно са преодолявали трудностите, превратностите на съдбата...
...
...съгласен съм с теб сестрице...
...

xa-xa-xa
...тук май много стериотипи станаха нещо...след намесата на Мери...

...само уточнявам - термина "просто животно" - се корени в случка свързана с простите числа - съвсем друга тема - както се вижда - нито е проста, нито става дума за животно/и и е малко далече от предмета на този пост...

Замислял ли си се за поколението на хипитата (децата-цветя и т.п.)? Те са плод на строго стереотипни семейства, на строг морал, на епоха, където семейните ценности са изглеждали ясни. Значи просто има някаква причинно-следственост. Липсата на стереотип и добре формулирано семейство води до "прави война, а не любов" и същевременно до мъка по липсващите семейство и любов.

хмм - интересна теза..
като се замисля има известна логика в това, което казваш, още повече, че налице е и следващата крачка - преекспонирането на темата с любовта и извращаването й. Сякаш малко неща останаха неопорочени между другото..

Гледах пак по новините и реакцията в обществото - визирам "протеста" на ученицитие от Художествената академия. Протест в кавички, защото те по своя си начин (с рисунки и усмивки :) ) успяха да привлекат погледите върху себе си.
Но определено не съм съглсен с това, което каза едно хлапе - че противовеса на антагонизма е това всички да се обичат - това също е криворазбрана любов (следствие може би именно от ерата на хипитата).
Човека не е перфектен - всеки си има слабости, по-скоро тезата - да приемаме хората и да ги разбираме и харесваме такива каквито са, това е по-близо до моята философия (по-нататък да, но в момента не - най-малкото не всички са готви за това).

От друга страна - именно в корените на зараждането на хипи-движението, се крият и грешките на миналото. Нищо няма да се промени ако например отново се въведе религията като задължителен предмет в училище. "Религиозни" има достатъчно дори в самата институция на религията (независимо от произхода й). Фалшиви кукли навсякъде, заявъртането на колелото в тази посока, отново ще доведе до влизане в същия омагьосан кръг - до появата на същите грешки...

Това от своя страна отново извежда началната теза - без любов, няма семейство.

Само любовта е тази която може да те накара да възприемаш себе си, околния свят - по нов начин, само с нея можеш да преодолееш грешките от миналото и да излезеш на нов път.

А когато има любов - няма препятсвия, нали ?
:)

dam

Според мен, изграждането на едно здраво семейство е твърде сложно. Разбира се, че за да изградиш сполучливо семейство трябва да има любов, но мисля че това не е достатъчно. Трябва да има уважение, компромиси, синхрон, общи цели, общи мечти, обща среда където и двамата да се чувстват добре. В даден момент любовта изчезва, но обичта и всички останали неща, които изредих остават. Когато се създава едно семейство, човек инстинктивно търси съвършеният партнйор, с който да създаде идеалните деца. Едно дете се нуждае от двама родители, от много обич и спокойствие, сигурност. То трябва да знае, че като се прибере вкъщи, е защитено от всичко лошо. Детето трябва да бъде изслушвано, следено, обичано да усеща, че някой се грижи за него. Голямо влияние оказва телевизията и средата. Трябва детето да е научено да отсява доброто от злото. Можем да покажем толкова хубави неща на децата си, ако го правим и никога не се държим грубо в семейството  всичко трябва да е по-добро.
 Заради голямото насилие показвано във филмите и игрите децата не винаги могат да направят границата между играта и реалността. Семейството трябва да се погрижи за това, не да изключва телевизора, компютъра и да държи детето си в изолирана клетка. Родителите трябва да усещат децата си и да говорят с тях да ги напътстват към доброто, красивото и най-добрия начин е като изградят здраво обичащо се семейство. Много важен е начина по, който говорим. Има ли нещо по грозно от дете, което все още не може да говори, но вече имитира ругатните на баща си. Нима това е добър пример, нима зарежда децата ни с положителна енергия. А това е един съвсем безобиден пример. Но комбинацията от много безобидни примери води до агрвсия, страх и какволи още. ....       

А как е установено в какво вярват тези деца? Попитали ли са ги? Как са ги попитали? А питали ли са ги как дефинират любов и семейство?

Излязла е една мустаката лелка с микрофон и е казала:
- Ти фярфяш ли ву любуфта, кака?

:D

да,
определено - и на мен не ми трябват "НАУЧНИ" с ударението - сещате се къде - доводи за да вярвам в любовта, нито за да я чувствам...

:)