Искам да споделя едно мое виждане относно извора на много от проблемите при съвременната младеж.Образователната ни система дава на подрастващите една „общообразователна подготовка”, но в действителност тя наистина е твърде ОБЩА.Децата излизат от училище без никаква подготовка за бъдещето им като граждани.Нямат елементарни познания за законово уредените обществени отношения било в трудовите или осигурителните, било в данъчните или търговски правоотношения. В нашето общество малко са производителите,но за сметка на това всички сме потребители.Ние, родителите, дори не възпитаваме децата си като потребители.

Когато едно „дете” излезе на пазара на труда то не знае какво може да иска от държавата, никой не му е разяснил какви превилегии, предимства и протекции може да му осигури един подписан трудов договор.Обикновено някой „намира” или ходатайства за работа на младежа и той от благодарност,че му е предоставена възможност да си изкарва със собствен труд средствата за преживяване,си трае и не търси законните си права и интереси.Младите нямат представа в какво се състои социалната функция на държавата и каква държавна закрила дава сключения трудов договор.Във времето на тоталитаризма спазването на трудовото законодателство беше вдигнато до нивото на презумпция в отношенията работодател – работник, защото в почти всички случаи работодателя беше представител на държавата,или държавата му беше делегирала права да управлява дадена стопанска единица.Тогава също не се е изучавала в училищата уредбата на Кодекса на труда, но имаше негласната сигурност, която даваше участието на държавата в стопанския живот.

Ежегодно ставаме свидетели(особено във връзка със сезонната заетост) на измамени работници, за които не е възможно да се активира държавната защита – съответно липса на трудов договор.Аз, която съм наясно за какво се говори, разбирам и двете страни,но не може единствено желанието за печалба да принизява работещите до бели роби.На много мои познати децата им завършиха тази година „общообразователната” си подготовка.Някои от тях от около година в извънучебно време работят. Направих опит да разбера,дали поне едно от „децата” има сключен реален трудов договор.Може би и сами ще се досетите,че нито едно от тях нямаше такъв. По-страшно от невежеството на децата ми се стори това на родителите им,защото те не насърчаваха децата в посока „трудов договор”,а ги поздравяваха единствено затова,че са си намерили „работа”. Дали това не е заради това,че и самите родители в последните двадесет години са изградили светогледа си на тази основа – по-добре работа СЕГА, отколкото сигурност УТРЕ.

Излизайки от училище децата са юридически неграмотни и за  много обществени отношения се налага да ги учат по емпиричен начин.И аз съм родител и виждам и отчитам моите грешки,но съществува такова status quo, при което не мога да „изкривявам” възприятията на моя син. Така например прекарах известно време в училището където учи синът ми.Станах свидетел на това,че в ученическата лавка не само не се издаваха касови бележки,но и стоките бяха с безбожно голяма надценка.Дали някой родител е обяснил на детето си, че купувача е длъжен да си изиска касовата бележка,дали му е разяснено на детето,че когато му се продаде някой боклук то може да го върне на търговеца и да си иска паричките обратно?....?Не вярвам да има родител,който ще изпрати детето си на училище без никакви „джобни”, а в това училище учат около 700 деца. Опитах да заявя на сина си,че искам срещу дадените от мен и похарчени парички да ми отчита касови бележки и той осъзнавайки невъзможността на това, което искам ми заяви, че тогава е по-добре да закусва вкъщи. Аз самата само веднъж си купих нещо от ученическата лавка и когато поисках касова бележка настана такава паника и суматоха,че и децата,които бяха на опашката се поуплашиха без да разбират какво точно става.Проблемът беше,че продавачките бяха сложили касовия апарат някъде?!?!?!, където да не им пречи да си вършат работата.И изводът, до който достигнах беше, че докато ние родителите чакаме учителите да свършат образователната си работа, а те от своя страна се грижат само за „общообразователната” подготовка на децата ни,на тях ще им са налага да се учат направо от живота, а дали ще научат точно това,което трябва си е жив късмет.И така може да създаваме отличници в училище и двойкажии в живота, защото със своите познания по химия,физика,биология,история и география могат да постигнат богата обща култура, но частната, свързана с личните  им права и законни интереси, остава в тъмната страна на живота.

Необходимо ли е за всеки въпрос да прибягват до специализирано лице за отговор – нали това в повечето случаи струва пари?Трябва ли да се учат по метода „проба-грешка” за нещата от живота.Освен потребителските си права децата ни не знаят какви права имат по Семейния кодекс,по Закона за закрила на детето,по Закона за защита от дискриминация,по Закона за защита от домашно насилие и др.п.

Ако едно време будителите са събуждали за национална гордост и самочувствие,днес на Вас (на медиите) се пада ролята да будите за създаване на членове на гражданското общество.Много ме боли като гледам как изкуствено се поддържа какъвто и да е вид неграмотност, с което поддържане се позволява по-лесна манипулация на обществените маси.Затова аз лично подготвям начини и средства за провеждане на кампании за правно ограмотяване на обикновените хора от провинцията. Не знам дали ще успея, но това е единственото,за което съм намерила,че може да даде смисъл на един иначе празен живот.

Може би ще отминете мнението ми с усмивка,но за мен остава удовлетворението,че поне опитвам да кажа на глас в какво виждам недъзи на обществото,както и собствени грешки.

Може да наречете жалките ми напъни „Големите битки на малките хора”, но когато отпаднат страховете идва желанието за битка.

ПП.Това е писмо писано от мен до журналисти.