Произходът на мекането на запад и на юг е различен, въпреки че все се дължи навлияние на чужди езици: на север стои сръбският, а на юг гръцкият.

  Започвам с на запад. Кактовече казах, в тези диалекти има мекане под влияние на сръбския език. Забележетекак се спрягат глаголите от първото и второто спрежение в сръбския език и внякой западни български диалекти:

То ест, тъй като в сръбския език и във въпросните диалекти формата за пръволице, единствено число завъшва на "м" (на картата се вижда иизоглосата "четем/чета"), "е"-то или "о"-то вкрая на формата за първо лице, множествено число, служи точно за това: даразграничава единствено от множествено число (я говорим/ние говориме, ячетем/ние четеме, я пишем/ние пишеме). В стандартния български има същотоявление, но само при глаголите от третото спрежение: аз казвам/ние казваме, азпрочитам/ние прочитаме, аз отварям/ние отваряме. Но в книжовния български език,както и в повечето от диалектите му, формата за 1-во лице, ед. ч. при глаголитеот 1-вото и 2-рото спрежение не завършва на "м", а на "а"или "я" (аз мисля, говоря, чета, пиша), така че едно -е/о в края на форматаза мн. ч. е напълно излишно и затова го няма и не се е развило (ние мислим,говорим, четем и пишем).

  От таблица се вижда и още едно доказателство за това, как в еволюциятане езиците излишните неща изчезват, а нови необходими се появяват. Забележете,че на сръбски в 3-то лице, мн. ч. няма "т", накрая, а на стандартенбългарски има. Това е така, защото на български "т"-то при глаголитеот 1-во - 2-ро спрежение служи за разграничаване между 1-во лице, ед. ч. и 3-толице, мн. ч. - аз мисля/те мислят, аз говоря/те говорят, аз чета/те четат, азпиша/те пишат, а при глаголите от 3-то спрежение - между 3-то лице, ед. ч. и3-то лице, мн. ч.: той казва/те казват. То ест "т" има доста важнафункция и затова го има, но тъй като на сръбски формата за 1-во лице, ед. ч.завършва на "м", тя вече достатъчно се отличава от формата за 3-толице, мн. ч. дори и без "т"-то. Затова и в някои западни диалекти"т"-то е изчезнало или е на път да изчезне.

  От картата се вижда, че и в някой диалекти по границата четем/чета, нонамиращи се от източнта й страна (то ест при тях формата за 1-во лице, ед. ч.завършва на "а") пак има мекане. Това се дължи на влиянието надиалектите, от другата страна на границата. Така стоят и нещата в съвременниябългарски: мекането е излишно, но го има в речта на някои хора под влияние наопределени диалекти.

  На юг нещата стоят малко по-различно. На картата се вижда, че в повечетоот тези диалекти формата за 1-во лице, ед. ч. не завършва на "м", номекане пак има. Това се дължи на влияние от гръцкия език. Там глаголите в 1-волице, мн. ч. винаги завършват на -με(ме):  γράφουμε (пишем), μιλάμε (приказваме),  οδηγούμε (водим),  έχουμε (имаме), δουλεύουμε (работим) , пък и забележете,че няма форми на -"о", за разлика от северозападните диалекти.

  Трябва да кажа, че като видях карата малко се учидих. Според нея вградове като Димитровград, Хасково, Кърджали, Харманли трябва да се мека, ноимам роднини там, ходил съм там и не съм забелязал такива неща. Не знам, койтоживее там, той да каже. Може би преди се е мекало, но под влияние на книжовнияезик то е изчезнало. Такова явление има и в македонските диалекти. Познаваммлади хора от Сандански и Благоевград, които не мекат, въпреки че по-старите гоправят. Но в София нещата не стоят така. Изглежда в провинцията книжовният езикима по-голямо влияние, отколкото в столицата, при все, че София по-дълго времее била в пределите на съвременна България и в нея по-дълго време е ималообразование на български език. А някои крайни южни райони даже след Обединенитона Княжество България и Източна Румелия са останали извън България. Май начинътна разсъждение "Живея в столицата все пак, та ако аз не говоря книжовноили поносимо добре поне, то кой говори. Дори и да не говоря книжовно (въпрекиче повечето столичани твърдят, че говорели книжовно), то това не се дължи нанякакъв диалект (камоли на друг съседен език), а просто на развитието на езика.Всеки език се развива." изиграва лоша шега на софиянци.

МОН смята мекането за западна диалектна черта. Преди няколко месеца гледах еднипримерни тестове за кандидат-студенти и за след седми клас и там има въпроси дасе определи на какъв диалект са някакви изречения. Пък и мекането не е примерза развитие на българския език, защото не е характерно за цяла България и е напълноизлишно (по-горе обясних как излишните неща изчезват в процеса на еволюция) иби следвало ако езикът ни се развиваше нормално, без влиянието на чуждиезици и диалекти, то е изчезнало, ама уве не. Но аз съм оптимист, мисляси, че нивото на образованието ще се повиши и книжовният език дори встолицата ще си каже думата.