avatar

За един културен феномен - учителката и нейното палтенце

Един малко тъжен виц, роден в годините на Прехода, разказва за един вече бивш ученик, който срещнал своята учителка след много години. Тя била променена - остаряла и побеляла, но той я познал - по палтото, което носела още като млада учителка.


На мен днес ми се случи нещо подобно.
Бях на  представление в училището на децата ми и след като шоуто свърши, тръгнахме към къщи. Този път вместо да вземат автобуса, те трябваше да се приберат пеша с мен.
На кръстовището дежурен crossing guard беше една жена, на която и' се виждаха само очите; посиняла от студ, тя спираше колите и помагаше на децата да пресекат улицата.
Докато чакахме, аз я заговорих. Тя гледаше втренчено якето ми; отвърна ми на английски и след малко ме попита от коя страна сме. Бългерия, гордо натъртих аз на р-то. 
"Ми и аз съм оттам", отговори тя вече на български, и побърза да добави:
"По якето те познах, тука марката Madoc не е много популярна".
"Имам го от 10 години", импулсивно отговорих, "купих си го като млада учителка"...

 

Не знам дали има връзка, но днес на това училищно представление дъщеря ми танцувa на песен, изпълнена от "Мистерията на българските гласове".
Два културни феномена...