Зимата е много, много красив сезон, обаче ужасно го мразя. Тази неделя имах невероятното удоволствие да мина през Искърското дефиле, когато за първи път тази зима падна големия сняг. Е, страшна красота е! Заснежени скали от двете страни на не много широк път, бели гори от дървета с натежали от сняг клони. Просто е невероятна гледка и усещането е някак нереално - като в приказка е. Тихо е, чак страшно (като се абстрахираш от шума на двигателя, разбира се :), сипе се снежец....абе невероятно е, казвам ви.И тук идва момента, в който не мога да пропусна да се оплача, че красивото си е красиво, но и гадното си е гадно. Например да си навън по софийските улици (че и всички други улици), да газиш в сняг до колене (или пък по-зле - киша), да ти е мокро всичко (чак душата), да ти е измръзнал мозъка. Колата пали трудно, замръзнали са й стъклата и ключалките, боксува, не тръгва, трябва да изриваш снегове и ледове изпод нея. Заформя се все по-реално закъсняване за работа. Междувременно не си усещам пръстите на ръцете, а ако случайно ритна леко нещо, може да ми се разтроши крака на парчета, като в анимационен филм.Аз мога още много да се оплаквам от този сезон (в който съм и родена от горе на всичко), но няма да ми стигне времето да си изкажа всички недоволства. Да не говорим, че лееееко се поотклоних от темата. Думата ми беше за Искърското дефиле и колко е красиво през зимата. Минахме през него на връщане от Враца. на магистралата се беше обърнал ТИР и не можеше да се мине от там. Отдавна не бях минавала през дефилето и бях позабравила как изглежда. Ако имате път натам - непременно го вижте. Вярно, че благоверния не разбра кой знае колко от красивите гледки. Беше зает да шофира в неблагоприятни пътни условия. Но аз се насладих.А, споменах ли колко мразя зимата.Сега съм се размазала на топлината от климатика, но през прозореца виждам страшната действителност, която трябва да изтърпя още поне 3 месеца (Майчице!!!!).Много ли мрънкам? :)