Да, на основание на личния си опит вярвам в съдбата и в предсказания (зависи от това, кой ги прави).
Мисля, че много малко от това, което ни е предначертано, може да се промени с лична воля и праведен живот (поне така твърдеше един от последователите на Дънов и съм склонна след толкова години да му повярвам).

Дори това, което си мислим, че променяме, вече ни е предначертано :))). Но ние хората сме арогантни и слепи и прекалено самомнителни.

Във всеки момент от живота ни се налага да вземаме едно или друго решение. И ние го правим. Но... Винаги съм имала усещането, че НЕЩО ми подсказва решенията, които трябва да взема и момента, в който трябва да го направя. Имам много силна интуиция, но НЕ смятам, че аз я управлявам. Винаги съм вярвала, че каквото е писано, ще стане.

Аз също смятам, че животът ни е предначертан и само времето като възприятие и собственото ни незнание ни кара да си мислим, че имаме избор. Но това няма общо с идеята за избора- ние така или иначе избираме, защото това е част от играта. И дори изборите ни да са предначертани, пак са си избори. От някаква гледна точка :)

А на мен ми харесаха бижутата, :))))))

Според китайската астрология, която изучавам в момента, 40% от това, което ни се случва, зависи от съчетанието на енергиите с нашата вътрешна енергия, 40% зависи от нашата воля, и 20% са външните неща, които ни влияят.

 Т.е. може да има по-благоприятен и по-неблагоприятен момент за нещо, има моменти, когато сме по-слаби и други, когато сме по-силни и нещата ни се отдават по-лесно.

Независимо от всичко обаче нашият личен избор си съществува, нашите лични усилия си имат своето голямо значение. Съществува и "кауза пердута", която не ни е по силите и ако се захванем с такава задача, която очевидно не става, само ще се изтощим. (Това последното важи за мен: бях се захванала с една кауза пердута, добре, че  нещата спонтанно се наредиха в моя полза; иначе, както съм човек, който трудно откава, не знам до къде щях да стигна: нали знаете тези кучета с обратна захапка, които, като захапят, и вече не могат да отпуснат захапката си).

Така че е добре да се вслушваме в себе си.

Животът е лабиринт! Лабиринтът има не просто черти, а пътеки, през джунгла  прострени. Там  всяка пътека си има цена : в труд, лева, валута, бижута и даже слава . Всеки сам избира цената. Убеден на решението си в правотата  В своя път се съпровожда от душата, в която живее съвестта.  Една става проститутка, обсипана с бижута   Друга- с труд се лута ,докато гледа витрини с всичко желано обсипани и  нищетата с труд победи. . Да има, има черти и те в съзнанието са ти!  Къде е тук Бог създател. Ако  имаше нейде в полето или небето божи  врати, светът изкушен щеше завинаги да ги обсади, да измоли най доброто всеки за себе си. Но...животът не ще молитва, а "мотика!"   С която всеки копае своята нива в душата. Знай, помни, сам разбери, че пътят за всеки към БОГ (Добротата!) е на  Всекиму е в главата.Врата, отворена или ръждясала, прогнила, като изоставената душевна сила! Душата ни умее да чертае, тя на живота пътеката ни знае. Там вярата в живота се посява и ако тя  поливана от обич избучва, тогава... Проверете

 

Собствените усилия не доказват наличието на избор. Нито на собствената воля. Ако погледнеш назад и видиш цялото си детство, ще видиш колко неща са определили волята ти в момента и голяма част от реакциите ти. Не само детството, разбира се, но общо взето тогава се формират повечето черти. А ако всяко оформящо събитие е било предварително програмирано на жизнената ти линия, тогава как може това което си ти в момента да не е пряк резултат от програмирането? А усилията, те не значат, че правиш нещо което "не ти е писано", а може би, че ти е писано да го получиш, когато можеш да го оцениш или развиеш определени качества. Примерно. Но ти така или иначе трябва да развиеш тези качества, така че ако се откажеш от това, ще се появи друга възможност. Което не значи че всяка налудничава идея, която решим да преследваме ни е писана-не знам как човек може да разбере кое е неговия път и кое не освен по някакво вътрешно усещане. Практиката показва, че някои хора успяват да сбъднат налудничавите си мечти, а други не. И то при прилагане на равни усилия. Та явно има и друго.

 Според мен имаме само негативни избори- да не чуем това което ни се говори, да не направим това което трябва (и което искаме и ще ни направи щастливи) и в крайна сметка да си прекратим живота ако ни се стори неподходящ. Тези избори водят до повторение на едни и същи ситуации (в стил, мъжа ти те бие, напускаш го и си намираш нов, който пак те бие, щото ти харесват лоши момчета), болести или бавна или бърза смърт. Ма тя смъртта така или иначе в кърпа ни е вързана :)

  Изборът, който правим, както казвате, е може би предопределен избор, но въпреки това, човешката натура  е устроена да се стреми към развитие и промяна към добро! И ако даден индивид спре да прави своя  избор, той би спрял и да се развива, според мен би деградирал, свит в черупката на страха си да вземе решение и да поеме отговорност. Защото да избереш, означава и да рискуваш!  Трябва да избираме,  да решаваме,  и да не се страхуваме, защото дори и да сгрешим, така трупаме опит и увереност в собствените си сили!

 Е, разбира се трябва да умеем да отсяваме "налудничавте идеи" от тези, които си заслужават риска и усилието! Затова сме и хора, а не животни, които се се водят  само от инстиктите си! Интуицията е много добър помощник  при вземане на решения, но на първо място трябва да е разумът! А ако късметът и "кармата" са на наша страна - какво по- добро от това! Успех! ;-)

  А това е за релакс:

http://www.youtube.com/watch?v=hLB96GzlWio

 

Нека се включа и аз към новото течение на трудносмилаемите неща! Това поне е красиво и от сърце! На мен ми харесва, а на вас?

автор: Izabella

Гадателката
на забравени мечти
живееше със своята синя котка,

във къщата
със белите брези,
в квартала
на сметановите облаци.

Гадателката
на угаснали звезди,
садеше маргарити в локвите.
По тях полепваха
крилата на пчели
и въздухът
ухаеше на полет.

Гадателката
на притихнали души,
вареше мляко с мед
във утрото затоплено,
а времето
с притворени очи,
отпиваше
на сладки глътки
спомени.

Ау, това много ми хареса! Изобщо не е трудно смилаемо, точно типа поезия, който и аз обичам да пиша е :) Минути за самореклама. :)

А иначе си прав-спреш ли да правиш избори просто започваш да умираш. Първо духовно после и физически. Виждала съм го-гадно е.

  Наистина е красиво, ако можеш да си го представиш образно, като картина!

  А иначе за всички нас -  !!!