Обикновено като пиша в БгЛог, пиша за нещата, които ми се случват. Ето го и последното.
Преди точно една година се запознах с един много мил човек, готвач е в заведението, в което обядвахме с колежките по време на почивката през деня. Естествено като редовен клиент, явно съм предизвикала любопитство и наистина така беше. От първите усмивки и едното "здравей" и "лека работа" се зароди голямо приятелство. Той е вече на възраст, но общи приказки намирахме с него, и не само аз, но и колежките. Случи се, че миналата есен, аз нали съм луда глава, се завлякох с лицето Х, ще го нарека, на морето. По работа. Човекът искаше да види едно заведение на негов приятел, което се даваше под наем за летния сезон, за да изкара малко повече пари, в което няма лошо. Зимата беше мъртва и за морското градче, както и за заведението, в което обядвахме. Не знам как избута този човек, без клиентела и оборот. Идея си нямам. Но Х, нае заведението на морето дори плати едногодишен наем на него и два апартамента над него, за евентуален персонал от други градове, който със сигурност щеше да бъде такъв. Както и да е, хванахме много хубаво време и аз много се очаровах от уикенда. От дума на дума, той ме покани да работя за него и аз сериозно се замислих. Никога не съм била нито барманка, нито сервитьорка, нито готвачка, но Х ми обеща, че се изкарват доста пари, в което не се и съмнявам. Гласеше ме за управител, защото ми имал доверие и искал да наблюдавам персонала как се справя. И тук идва момента да кажа, че макар АЗ да гледам през розови очила света около мен, той никак не е розов. Отбелязвам го само за себе си, прекрасно знам, че всички я знаете приказката.
Всичко ми се струваше много добре, цял сезон на морето, е работейки, но все пак на една крачка е плажа, горещото слънце, забавленията, които определено, поне щурите ми липсваха в тийнейджърските години.... И се съгласих. С нетърпение чаках да мине Коледа, Нова година и всички празници, да дойде края на януари, февруари, да си пусна по-ранно предизвестие в работата, тъй като позицията ми беше малко по-особена и исках да отделя повече време за обучение на "наследника" си. Станаха едни промени през март, затвърдилия се персонал напусна поради една или друга причина, и по-голямата част от работата ми се стовари на мен. В края на март вече си написах молбата, така или иначе с едномесечно предизвестие, но един красив ден след сериозен скандал не ми издържаха нервите и си хванах чантата. По принцип съм много търпелив човек, което и управителите ми са го забелязали с течение на годините, но този път чашата наистина преля. Остана само месец до заминаването ми, а се наложи да напусна, само при мисълта, че на другия ден трябва да ида да оправям някакви бъкии ми се плачеше и не стъпих повече в офиса, дори и след молбите на Дъ Бос. Навих се, т.е. помолих Х, да ме вземе на работа при него в заведението докато мине този месец, прецених, че хем ще се понауча малко да нося табли със супи, хем е по-добре, отколкото да правя лошо впечатление на някой работодател за 1 месец. И то какво стана, обещаха ми заплата не по-ниска от сегашната, ана другия ден тя беше с размер на половината. И как очаква този човек да свържа двата края при положение, че знае, че съм сама и сама се издържам. Взех елката и почнах да смятам. И оттук оттам като изхвърлих някой глезотийки, прецених, че ще събера за 1 наем и сметките. Ами да, ама не. Хубаво де, казвам си дупе може с 2 и 200, ама защо да е така, като може и по-добре да е. Нищо де, почнах аз да майсторя салати и супи и какво стана, едва ли не в кухнята с Х си казвахме всичко, имаше шеги, закачки, определено беше като натоварване същото, но нямаше пък нерви. И един ден започнаха номерцата. Защо си тръгваш рано, няма ли да останеш повече, на мен кой ще ми помага, а бившите ти колеги защо те посещават, да не правиш някакви планове, криеш нещо от мен, аз сега излизам ти не можеш........... и т.н. Вярно, че си ми приятел, но приятелството си е приятелство, а бизнеса си е бизнес. Какво беше - чисти сметки, добри приятели. И за капак - с всеки изминал ден датата за заминаване за морето се измества все по-напред във времето и по-напред, а пък онзи ден научавам, че ще трябвало известна сума пари, за да се отвори заведението там, за стока, за зареждане, за мутрите.......
Какъв е този свят, по дяволте?
И сега съм без работа, без пари, и най-лошото е, че скоро идва 30 число, нали?!
Но както се казва, аз ще се оправя, винаги съм го правила, с малко повече късмет и амбиция ще успея и този път и пред тази трудност.
Сега се усмихвам - утре имам важна среща с една стара любов, пък съм чула, че тя ръжда не хващала.
А за вас - приятели - хубав сезон желая в ръцете на сигурния човек!
До утре!