• Различните генетични изследвания на българите досега даваха взаимно противоречащи си резултати и не успяваха да убедят в достоверността си. Макар последните проучвания да сочеха, че над 20% от българските мъже са потомци на местно население на Балканите отпреди 8000 години, неясната методология на изследванията, както и терминологичната бъркотия с понятията ‘прабългари’, ‘славяни’, ‘траки’, че и най-новото – ‘особени славяни’ – не помагаше на любознателния българин да бъде сигурен в произхода на гените си. Не на последно място фактът, че тези изследвания стигаха до нас чрез родните медии, които обикновено компенсират отсъствието на качествена журналистика със сензационни и повърхностни материали, не ни помагаше особено да им се доверим.
За разлика от досега, данните от това изследване черпим от самия извор без посредничеството на родните СМИ. Изследването е направено с най-съвременна технология и методика от българо-италиански научен колектив. Изпъкват имената на директора на Института по експериментална морфология и антропология проф. Йордан Йорданов и директора на Института по микробиология при БАН акад. Ангел Гълъбов. Статията е публикувана в реномирана научна онлайн платформа и е преминала научна редакция (Peer reviewed); може да се види тук: Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry
Резултатите от изследването вече са дискутирани в българското интернет пространство.
За съжаление авторите на тези статии се влияят твърде много от лишената от всякакво научно основание мантра за ‘славяни’, ‘траки’ и ‘прабългари’ и това значително изкривява техния анализ на резултатите от изследването. Затова моят подход ще бъде да преведа най-важните пасажи от научната статия и да оставя самите автори на изследването да говорят. А те имат да кажат изключително важни неща.
За да спестя на читателите, които нямат времето и възможността да проследят тежкия на места научен жаргон, първо ще изброя накратко най-съществените изводи от изследването, а след това ще дам и своя превод на основните моменти:
* Изследвани са различията в Y-хромозомите на 808 български мъже;
2. * В генофонда на българите преобладават характерни за европейците хаплогрупи; * 40% от днешните българи принадлежат към хаплогрупите E-V13 и I-M423, които най-вероятно са възникнали в нашата Прародина на Балканите и оттук са били разпространени в цяла Европа от нашите предци при тяхната демографска експанзия след овладяването на земеделието; * За българите са характерни ‘автохтонни, почти ендемични, редки и уникални’генни комбинации (Българският ген?)
Българите заемат междинно място между източноевропейските и средиземноморските популации и са много далеч от тюркските народи – едва 1.5% от българите носят генетични маркери, характерни за тюрките.
* Противно на широко разпространените и лишени от всякакво основание (антибългарски) тези, че българите са ‘смесен народ’ и ‘който не е минал оттук, той не е оставил гените си’, резултатите от това изследване убедително показват, че българският народ е изключително хомогенен в генетичен план.Изследователите, занимаващи се с истинската българска история, отдавна твърдят това на базата на консерватизма и устойчивостта на българския език, на духовната и материална култура на народа ни. Един ‘смесен’ народ не би могъл да съхрани език и обичаи в продължение на толкова хилядолетия. За това е нужна чиста кръв, която дедите ни са пазили ревностно. Днес вече имаме научното потвърждение на тези изводи и отровната заблуда, че българите са мелези, поема по пътя към небитието. Време е да поискаме официално извинение (а защо не и съдебна отговорност) от всичките поръчкови ‘учени’, на които десетилетия наред плащахме заплати, за да ни лъжат, че сме: тюрки, номади, мелези, а в по-ново време и иранци. Най-старият европейски народ, създателят на съвременната цивилизация преглъщаше твърде дълго тези унижения, но всяка лъжа има край… Превод на откъси от оригиналната публикация
„За да дефинираме по-добре структурата и произхода на генофонда на българските мъже, ние разгледахме различията в Y-хромозомата на 808 българи. Установихме, че генетичният фонд на Y-хромозомата у съвременните българи се представлява предимно от западно-евразийски хаплогрупи (около 40% принадлежат къмхаплогрупите E-V13 и I-M423 и 20% – към R-M17 ). Хаплогрупите, разпространенив Близкия изток (J и G) и в Югозападна Азия (R-L23 *), се срещат в честотисъответно от 19% и 5%. Хаплогрупите C, N и Q, характерни за алтайски и централноазиатски тюркски популации, се срещат в пренебрежима честота отсамо 1.5%. Анализите на основните компоненти дава на българите място сред европейските народи, генетично далеч от тюркскоезичните групи от Центр. Азия и популации от югозападна Азия. В рамките на страната генетичните вариации са обособени в западна, централна и източна България, което сочи, че Стара планина не е била преграда за придвижването на хора. Анализът на генетичното потекло дава следните интересни резултати:
1. * L23 от края на ледниковия период;
* Хаплогрупа E-V13 има мезолитна (ок. 10 000 г. пр. Хр., б.м.) възраст в България, откъдето се разпространява след пристигането (?) на селското стопанство; * Хаплогрупа J-M241 вероятно отразява неолитната експанзия в западна посока на най-ранните земеделски общества по Черноморието. Като цяло, в светлината на последните исторически изследвания, които показват значителен прабългарски генетичен принос в съвременните българи, нашите данни показват, че общо наследство по мъжка линия между прабългарите и алтайски/централноазиатски тюркскоезични групи или не е съществувало, или е било пренебрежимо малко.“
„От генетична гледна точка, последните анализи на митохондриална ДНК, както и анализите на автозомите, хромозомните вариации на съвременните българите попадат между източноевропейските и средиземноморските популации. В частност, почти целият фонд от митохондриална ДНК на българите има западно-евразийски произход ивключва отличителни генетични маркери от всичките европейски популационни вълни от късно-палеолитната колонизация на Европа до по-скорошната‘неолитизация’ на Европа (която разбира се започва от нашите земи, б.м.)“
Методология
„Проведохме анализ на генотипа на 808 ДНК проби от български мъже без роднински връзки помежду им. Всички дадоха информирано съгласие и предоставиха лична генеалогическа информация преди събирането на пробите. В изследването бяха включени само лица с бащи от български произход.“
„В съответствие с едно задълбочено антропологическо проучване на българите класифицирахме пробите според предишното (преди 1999 г.) административно деление на страната. Така, на база информацията за родното място на бащата, 739 от пробите бяха по категоричен начин причислени към една от деветте области на България, а именно: Бургас (N = 45), Хасково (N = 41), Ловеч (N = 62), Монтана (N = 80), Пловдив(N = 159), Разград (N = 21), гр. София (N = 59), София област (N = 257), Варна (N = 15).“
Резултати и дискусия
„Най-разпространените хаплогрупи сред българите са I-M423 (20.2%) и E-V13 (18.1%). Те представляват АВТОХТОННИТЕ И ПОЧТИ ЕНДЕМИЧНИ подгрупиI-P37 и E-M78 в югоизточна Европа. На трето място е общата евразийска хаплогрупаR-M17, която се среща при 17.5% от българите, от които 42,9% принадлежат към специфичната за Европа подгрупа R-M458. Хаплогрупа R-L23, източният клон на западно-евразийската хаплогрупа R-M269 присъства в генетичното наследство по бащина линия на 5,2% от българите (…) На следващо място е Hg I-M253 (4.3%), която е харктерна за индивиди от северна Европа. Тя е последвана от две подгрупи на J-M172, а именно J-M241 и J-M530 (Средиземноморска/Егейска), наблюдавани с честота от 3.8% и2.4% респективно. Останалите хаплогрупи са с честота по-малко от 2%. Тези открития показват, че съвременният български генофонд е ПОДЧЕРТАНО ХОМОГЕНЕН, а Стара планина вероятно не е представлявала сериозна преграда пред генетичния обмен.“
„Схематичното представяне на спектъра на подгрупите в хаплогрупа I-M423 се характеризира със звездовидна форма с център – най-често срещания хаплотип, характерен за всички балкански популации. Топологията на хаплогрупната мрежа съответства на предишни заключения, че ХАПЛОГРУПА I-M423 Е ГЕНЕТИЧНО НАСЛЕДСТВО ОТ ЛОВЦИТЕ И СЪБИРАЧИТЕ, ОБИТАВАЛИ БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ МЕЗОЛИТА И ТЯХНАТА ЕКСПАНЗИЯ СЛЕД ОВЛАДЯВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО. СТРУВА СИ ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ, ЧЕ БЪЛГАРСКИТЕ ПРОБИ СА РАЗПРЪСНАТИ ПО ЦЕЛИЯ СПЕКТЪР И ПРИНАДЛЕЖАТ КЪМ РАЗРАСНАЛИ СЕ ВПОСЛЕДСТВИЕ, РЕДКИ И УНИКАЛНИ ХАПЛОТИПОВЕ.ТОВА РАЗНООБРАЗИЕ Е ЛЕСНО ОБЯСНИМО С ОГЛЕД НА ГОЛЯМАТА ДРЕВНОСТ НА I-M423 В БЪЛГАРИЯ.“
Карта с разпространението на хаплогрупа I-M423
„Изключвайки босненските хървати и македонските гърци, за които стандартната грешка е твърде голяма, най-старите образци на E-V13 на Балканите, датиращи от времето на мезолита, се срещат в проби от ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ (9.3±3 хиляди г.)Тази стойност, която се припокрива с тази, регистрирана в Турция (10.6±3 хиляди г.),показва, че E-V13 ВЕЧЕ Е БИЛА НАЛИЦЕ (ОСВЕН АКО НЕ Е ВЪЗНИКНАЛА) ПРЕЗ МЕЗОЛИТА В ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ, ОТКЪДЕТО Е ПРЕТЪРПЯЛА ЕКСПАНЗИЯ ЗАЕДНО С ПРЕХОДА КЪМ ЗЕМЕДЕЛИЕ.“
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви