Границите разделят държавите; Границата, като понятие, може да се отнася и за граница на математическа функция; Границата може да се отнася и за граница на възможности; а може и да се отнася до граница на морала;

Тук възниква въпросът - това, което ни разделя, полезно ли е? Или напротив?

Исторически, границите на държавите, са резултат на войни, или поне аз не мога да се сетя за случай, в който дадена граница да не е възникнала в резултат на битка или мирен договор /а мирния договор е резултат на военни действия/.

По същия начин според мен стоят и нещата свързани с границите на възможностите на един човек: Когато бях на 17 за първи път започнах работа на морето. Наложи ми се в резултат на един спор с един по-голям човек, да остана да работя 48 часа в кухнята без да спя. Спорът беше - кой от двамата се справя по-добре - аз за една нощ успях да вкарам кухнята в порядъчен ред, а той за една нощ да съсипе подредбата (щото реши, че за една нощ може да вкара в ред подредбата). На сутринта след неговия престой - всички кашони бяха извадени, както и съдържанието им и де факто бяхме в блокаж. На следващата нощ - аз бях вкарал в ред 3/5 от кашоните, но нямаше нищо разхвърляно. Тази борба (война) ми показа, че 1. Аз мога да работя много време без да спя (нещо, което в момента доста често правя) и 2. Че съм организиран в някаква степен

Не бих могъл да увелича териториите на собствените си възможности, ако не бях водил тази война (от една страна с ози батко, от друга страна със самия себе си)

Когато говорим за границите на морала, примерът за който се сещам е "еднополовия секс". Четем, че в Древна Елада това е било нормално явление, като в резултат на християнската експанзия това бива обявено за грях (Източник на тази философия са и Вехтият Завет, и Новият Завет). Днес в резултат на много действия от страна на ЛГБТ движението имаме отново промяна в границите на възприятието към това явление.

От трета страна индустриална революция съществено е променила и икономическата граница на пределните възможности. И ако преди с пет работника и пет декара земя сме произвеждали 500 кг жито, то днес произвеждаме 2000 кг. Това се дължи именно на редица открития в областта на биологията, химията, физиката и прочие. Но тези открития са дали и своите жертви, нека не забравяме случката с нобеловата лауретка Мария Кюри.

От една страна промяна в някои от границите е необходима, нужна, от друга страна други граници не бива да се променят. Тук въпросът, който стои пред нас е Каква е цаната, която трябва да платим за да се почувстваме Възвишени (Според нашите собствени възприятия)?